Будители
Патиланците от село Гарван
Как едно читалище разкрива пред децата тайните на "бабиния скрин" и магията на българските традиции
/ брой: 152
Десетина малчугани, оплескани до ушите в брашно и тесто, се тълпят пред пещта и надничат сред жарта. След минути ароматните домашни пърленки, които сами са омесили, ще бъдат готови. Докато хлебчетата изстинат, децата се мятат върху две шарени черги, разпънати между дърветата и превърнати в хамаци. След като закуси с пърленки и кисело мляко, бандата ще се опита да оплете рогозка от... царевична шума.
Дружината се води от леля Маргарита - сръчен майстор на домашни гозби, която може да намери сто приложения на одеялото и чергата, да изработи кукли и украса от всичко, що ражда земята, да запее забравена народна песен и да разкрие още десетки тайни на "бабиния скрин" и магията на българското село.
Маргарита е секретар на Народно читалище "Христо Ботев 2008" в кметство Гергини, Габровско. Възрастните я наричат "любимия глас от радиото". 36 години тя е радиожурналист, а последните 28 прекарва в радиоточката на Община Габрово. Със сигурност няма да откриете габровец, който да не разпознава "как звучи" Маргарита Стоянова. Децата пък я знаят като баба Цоцолана, която всяка година повежда Патиланския поход през Габровския Балкан. А в двора на читалището в с. Гарван посреща цяло лято палави малчугани и техните родители. Вече осма година проектът "Моето шарено лято" събира деца от четирите села на кметство Гергини и техни приятели, дошли да прекарат ваканцията далеч от големия град.
Паркът зад читалището е възстановен - поляна, импровизирана детска площадка, малка зеленчукова градина, където децата се учат да садят, поливат и берат. А най-голямата атракция е т.нар. "сушило", възстановено също по проект на читалището. Там, освен че се приготвят вкусни печива, сладка и гозби, се редят и сини сливи за сушене и изработка на известния "габровски шоколад" - пестил от сливи и захар.
Маргарита е необятен извор на идеи. Децата буквално я обожават, а възрастните посрещат с отворени обятия всяка нова инициатива или проект. Помагат кой с каквото може - носят продукти, монтират мебели, даряват стари играчки и книги, а всеки празник за децата завършва около софра, отрупана с даровете на селските дворове.
Гордостта на Маргарита Стоянова от последната година е Дръм съставът към читалището. Децата от селата към кметство Гергини са виртуози в тракането с дървени лъжици, барабанене с капаци от тенджери и други подръчни музикални инструменти. Малките музиканти вече имат няколко изяви на сцена, а през август ще пътуват из Родопите - приключение, което всъщност е наградата им, че са се превърнали в група, която знае как се влиза в ритъм - и буквално, и преносно.
Малчуганите са и първи помощници във всички останали празници и занимания в с. Гарван. Посрещат свои връстници от града, които веднъж месечно могат да прекарат един ден на село, да изработят нещо от естествени материали, да изпробват традиционни занаяти, да научат стари български ритуали.
Опитни планинари са и се включват в предните редици на Патиланския поход, който е съвместна инициатива на няколко читалища. Всяка година през юни децата от Габрово и техните родители тръгват през планинските пътеки от Етъра към Соколския манастир. Името на прехода е препратка към "Патиланско царство" на един от най-обичаните габровци Ран Босилек. Маргарита Стоянова пък винаги повежда похода в ролята на мърморещата, но грижовна баба Цоцолана. Пътят на патиланците се вие между зелени поляни, овощни градини, вековни гори и стръмни баири. Понякога газят локви и кал, друг път се спират да си наберат горски плодове и дъхави планински билки. На поляната пред манастира цялата дружина разпъва палатки и одеяла за пикник.
Неуморната Маргарита е двигателят и на известния вече в половин България Селски мол. Инициативата се ражда на раздумка между трима приятели - радиожурналистката, габровска художничка и местен актьор. Идеята е част от проектите на НЧ "Христо Ботев 2008", свързани с възстановяване на стари овощни сортове, най-вече сините сливи и вкуса на пестила. Каузата на Селския мол е подобна - да се възстановят стари вкусове, традиционни занаяти и дребно производство, да се даде възможност за развитие на биоземеделието и малките семейни стопанства. Селският мол всъщност е изложение на всички тези продукти, гозби, занаяти и ръчно изработени накити, сувенири и играчки. Базарът гостува в най-различни градове и по-малки населени места. През 2014 г. е първото изложение, следват около 50 представяния, включително и в Брюксел. Само в Габрово Селският мол има по 7-8 издания годишно.
Да запази традициите и да предаде обичта към земята и българските занаяти на следващите поколения е целта на още един проект на читалището в с. Гарван по програма "Култура" на Община Габрово. "С празна крина хамбар не се пълни" също се случва в парка на читалището. Тук гости са деца от различни училища, школи по занаяти и възрастни с интерес към традициите и природата. Всеки месец се организират различни работилници и игри на открито. Целта е именно чрез нетрадиционни методи децата да се докоснат до творчеството и духовността, да се научат да живеят в хармония с природата. Има уъркшопи за използване на рециклирани материали, часове по вероучение, работилници за домашен мармалад и лютеница, плетене на чорапи и бродиране.
Будители в България има и днес. А българските читалища са техните храмове. Маргарита Стоянова и читалището в с. Гарван са шареното и вдъхновяващо доказателство за това.