СТОЯНКА МУТАФОВА: Дано й тръгне на тая България

Със завидна енергия и страхотно чувство за хумор Стоянка Мутафова продължава да пълни салоните до днес. 96-годишната гранд дама на българския театър има в репертоара си богата палитра от роли, започнали от 1945 г. Завършва класическа филология в СУ "Св. Кл. Охридски" и Държавната театрална школа в София. От 1946 до 1949 г. работи в театър в Прага, където учи второ висше образование. Мутафова е един от основателите на Сатиричния театър "Ал. Константинов", където работи от 1956 г. Участва във филми като "Специалист по всичко", "Любимец 13", "Бялата стая". Великата актриса ще отбележи "70 години на сцена" със спектакъл-юбилей навръх рождения си ден - 2 февруари 2019 г. в зала 1 на НДК. 

- Как сте със здравето? Как се чувствате?

- Не съм добре въобще, ама няма значение, какво да правя...

- Подготвяте ли се за празниците?  

- Не ги обичам, но може би единственият празник, който харесвам, това е Коледата. Украсявам елхата на Бъдни вечер - голяма и истинска, имам много красиви играчки, които звънят, останали ми отпреди, и веднага, щом ги погледна, се сещам за детството. Сега съм само с дъщеря ми, тя е сама. Нищо специално не правя за празника. Седнем на една хубава вечеря и като стане полунощ, си честитим Коледата. Ще си разменим и подаръци.

- Кой готви и приготвя празничната трапеза?

- Поръчваме всичко наготово, аз не готвя, нито дъщеря ми. Имаме човек, който ни готви много вкусно и ни носи яденето всеки ден. Същият ни осигурява и коледните гозби. Сега, на тия години, не ми прави удоволствие да готвя, както някога, когато бях по-млада и имах мъж, майка беше жива и бяхме повече хора. 

- Разкажете спомен от детството си, свързан с Коледа. Връщате ли се в мислите си към минали Коледи?

- Майка ми и баща ми бяха много гостоприемни  и сърдечни хора и винаги ни правеха хубави подаръци на мен и брат ми. Баба също беше много приятна жена, живеехме в къща, пълна с много хора, за да си направим празника, както трябва. Особено баща ми много държеше на тeзи традиции, да празнуваме и да им се радваме. Много мразя Коледа без сняг... 

- Какво е Коледа без сняг, наистина? Вярвате ли в чудеса и в Дядо Коледа? 

- Брат ми беше много наивен и вярваше, че има Дядо Мраз, аз никога не съм вярвала. Много пъти съм изнудвала нашите, нещо, като не искат да ми купят, викам им: сега, като кажа на Румен, че няма Дядо Мраз, вие ще видите... И те бяха готови на всичко, само и само да не разочаровам горкото дете, да не развалям красивата картина, която е в главата му.

- Имате ли някакъв кошмар, от който не можете да се отърсите?

- Когато бяхме евакуирани по време на войната - понеже бомбите срутиха цялата ни къща, долу, в мазето, едва останахме живи. Накрая ни извадиха с кирки и лопати и всичките ни мебели заминаха, а бяха много хубави, старинни... Досега се опитвам да ги възстановя по поръчка.  

- Ще участвате ли в спектакли по празниците? 

- На мен ми е омръзнало всичко това и ми досажда, да ви кажа право. Засега ми е неясно все още...

- Означава ли, че се отказвате от сцената?

- Не се отказвам, но играя много рядко. 

- Хората ви обичат и ви се радват, какво ви казват, като ви видят? 

- Абе досаждат ми, защото не са ми нито близки, нито роднини и става една фамилиарност, дето само в България я има, по чужбина такова нещо няма! Веднъж в Париж, помня, на летището беше един техен голям комик с жена си и аз бях там. Наблизо имаше и много деца от прогимназия мисля и като го видяха, почнаха да се питат какво да правят, най-накрая решиха да му купят цветя. Един от младежите отиде и му ги поднесе. Той ги прие с усмивка и благодари, махна на всички и това беше. А у нас - щяха да го наобиколят и да съсипят човечеца.

- Там са по-културни и по-възпитани почитателите.

- Разбира се, какво ще досаждат на хората.

- Едно време вниманието по-приятно ли ви беше?

- Никога не ми е било приятно. Уверявам ви, абсолютно никога. Винаги като щампа ми е звучало това преклонение. 

- Цената на славата... Има ли от вашите почитатели такива, които присъстват на всеки ваш спектакъл и ги разпознавате по физиономия?

- Ох, има ги, има ги, обаче аз малко ги държа на дистанция. Моите представления са винаги препълнени, макар че вече поколенията се сменят - идват едни, други си отиват. 

- Гледате ли телевизия? Следите ли новините?

- Не много.

- Интересувате ли се от политика? Какво се случва с културата?

- Нали виждам какво се случва с нея, всеки вижда... Не е за говорене... (Смее се). 

- Преди години имаше много хубави новогодишни програми с ваше участие. Хората чакаха с нетърпение празниците, за да се настанят удобно пред телевизорите и да гледат.

- Сега няма такива програми, а има много телевизии. Изчезна хубавата традиция. Освен това изгориха мои записи, не ги запазиха в архива на телевизията. Махат ги, защото няма къде да ги държат. У дома също няма нито един запис, за спомен дори нямам! 

- Стига ли ви пенсията, която получавате? Как живеете днес? 

- Имам редовна пенсия, преди време аз и още  няколко души артисти получихме специална пенсия от 700 лв. и беше прилична, ама сега да живееш само със 700 лв. не стигат! Добре, че имам допълнителна работа.

- Как минава един ваш ден? Какво правите най-често? Излизате ли? 

- Никакъв план нямам. Не излизам. С дъщеря ми Муки си прекарвам времето като цяло. Не знам никого от комшиите тук - едни умряха, други се преместиха... Дойдоха нови хора, които не познавам. 

- А общувате ли с други артисти колеги?

- С кои? Няма ги вече! Всички измряха!

- С по-младите...

- Събираме се на репетиции, правим програма за празниците, да видим какво ще излезе...

- Знам, че обичате котки. Имате ли в момента?

- Две котки и едно куче. Намирам, че са много и не мога да ги търпя, ама ей ги тука при мен.  

- Слушате ли още детски приказки, преди да заспите?

- И тях не слушам вече, защото много ми омръзнаха. Вечерно време, преди да си легна, с дъщеря ми си приказваме - за миналото, за това и онова. Тя е разведена и, слава богу, деца няма, защото той беше грък и тя трябваше да живее там, и щяхме да бъдем разделени. Тя не можа да издържи да остане в Гърция, колкото да й казвах, че той е добър човек, че я обича. Гърците са големи еснафи - гледат как да се наядат хубаво, да забогатеят, нямат някаква духовна потребност, нямат интерес към културата, не четат книги като цяло. Мелина Меркури беше последната им богиня - много културна жена, но изключително рядко се срещат такива хора в Гърция. Пълни са с пари, а празни са им главите. Нали тук се е родил някога театърът, питам защо няма сега сериозен театър - няма сериозни хора, които да го гледат, отговаря един познат.   

- Българският театър на ниво ли е? 

- Не много, старае се да бъде. На път е да отиде на голямо ниво, но все още търсят пътища, понеже животът се промени. А това се отразява и върху театъра.

- Как приемате новите технологии в изкуството? 

- Когато е хубаво и качествено, ги приемам одобрително, не може да се твори само със стари работи. Та в сравнение с Гърция при нас нещата относно културата вървят както трябва.  

- Каква беше за вас тази година? С какво ще я запомните?

- Имах доста работа, но аз не съм добре, изкарах инфаркт и не бива много да работя, лесно се уморявам... Не ми е омръзнала сцената. Много артисти се отказват, защото им писва, при мен още няма такъв момент. Работя с удоволствие, когато работя. Не бива да се преуморявам, разбира се. 

- С по-младите актьори как се сработвате? Разбирате ли се? Талантливи ли са? 

- Има и много талантливи от тях. Виждам  интересни момичета и момчета, които добре се справят. 

- Съвети давате ли им? Напътствате ли ги?

- Съвети не обичам да давам, на мен никой не ми е давал, сама съм се изградила и всеки трябва да търси пътя си сам. Не се бъркам в работата на младеж, който сега е започнал да изгражда себе си, ще му повлияеш. Той трябва първо себе си да намери, а не наготово чужд човек да го обработи. 

- Вярвате ли в нещо? Какво ви крепи?

- В нищо не вярвам. Не съм религиозна. Радвам се на Коледата. Този ден го обичам от малка, защото много хубаво се празнуваше вкъщи и пазя много мили спомени. Още повече, че тогава имаше и много сняг, колкото искаш. Истински сняг! Живея сега в полите на Витоша, дето се вика, и сме оградени от разкошна гора, която иначе е зелена, но като завали сняг - става цялата бяла, всеки клон бял, избродиран като графика. На този момент не мога да се насладя, очите ми са все в гората. И сега се моля да падне пак един хубав сняг, за да бъде както преди.  

- Какво ще пожелаете на нашите читатели и на вашата публика за Новата година?

- Повече да четат, защото имам чувството, че хората много малко четат, даже не четат, а трябва да се чете. Навремето толкова много четох, че вече не виждам, очилата не ми помагат.  

- Оптимист ли сте за бъдещето на България, за младите хора? Много от тях напускат страната...

- Средна работа, не съм нито песимист, нито оптимист. Иска ми се да бъде хубаво. Не разбирам от политика... Дано й тръгне на тая България. Никога не ни е вървяло, иначе способен народ сме и можеше да бъде другояче. Не знам какво пречи толкова много. Гледам какво става във Франция, тук и там излизат навън, викат, искат... А ние винаги с половин уста, дали това турско робство ни се е отразило така... Не сме народ да скочим както трябва, за да се стреснат ония, от които зависи подобряването на живота.