Hinterland-ът на неоосманската империя - част втора

Продължение от миналия брой

Кой си отглежда призрак? Кой оплеска картата на света? Що е stratejik derinlik и yeni osmanlicilik? В радиус от 3000 км - все изконни турски територии. Балканите - геополитическата аорта на Турция. Pax ottomana. Митхад паша възкръсна. Българите - тез чисти неоосманлии. Бойко Соколович или за случайните съвпадения. Калпазанлъци. Реанимация, Реставрация, Реабилитация, Канонизация.


4. Пергелът на Давутоглу
Боцнал е Давутоглу един пергел върху картата, върти го около Анкара, границите на неоосманската империя очертава - 23 държави в радиус от 1000 км, 72 държави в радиус от 3000 км... Все съседи, все роднини, които нещо чакат, нещо искат и към които Турция има "историческа отговорност". Защото, казва, "Съществува наследство, оставено от Османската империя. Наричат ни "неоосмани". Да, ние сме "новите османи". Ние сме принудени да се занимаваме със съседните страни."
Тези 72 държави в радиус от 3000 км са  "историческият тил" на Турция, териториите, които Давутоглу нарича недвусмислено hinterland.
Но най-важни за Давутоглу са Балканите. Защото:
Първо - "Дъгата, която върви югозападно и се простира от Бихач и през Средна и Източна Босна, към Санджак, Косово, Албания, Македония, Кърджали до Източна Тракия - тази дъга за Турция е геополитическа и геокултурна аорта". Имам въпрос - чия "кръв" ще тече по тази аорта? И молба имам - вижте коя част от България е отхапала тъй строго разследваната карта.
Второ - "Османската империя е била преди всичко балканска държава". Турция е наследник на османската империя. Ерго - Турция е балканска държава, Балканите са в Европа, Турция е в Европа, Турция е европейска държава.
Трето - "Османската история е история на Балканите". Ерго - историята на Балканите е историята на Османската империя, Балканите са част от Европа, османската история е история на Европа, европейската история е османска.
Така излиза.
"Ще реинтегрираме Балканите, Кавказ и Близкия Изток", казва Давутоглу. Което означава, че те са драматично дезинтегрирани. Спрямо какво? Спрямо Османската империя. И трябва да бъдат завърнати в кошарата на нейния историко-географски и културно-икономически ареал. 
Как? "Ще създадем нова регионална идентичност и ще въведем ред във всички региони, които ни заобикалят."
Какъв ред? Чий ред? Pax ottomana?
Каква идентичност? Балканска? Кавказка? Близкоизточна?
Регионална по принцип, извън и наднационална по същност? Очевидно. Няма българи, сърби, гърци, грузинци, арменци, румънци. Те нямат своя история, своя държавност, своя култура. Те не съществуват. Ние не съществуваме. Стратегическата бездна ни е погълнала. Вече сме неоосманска малцинствена група, неоосманско население, част от неоосманските народи и неоосманската нация. Едни чисти неоосманлии.
Някога Митхад паша имал един несбъднат блян:
Османска империя = османска нация.
Днес Давутоглу възкресява неговия блян:
неоосманска империя = неоосманска нация.
Оттук до "ислямска нация" има половин стъпка.

5. Бойко Соколович
И както си говорим за направата на нова "регионална идентичност", сетих се, че Давутоглу много обича историята на Мехмед паша Соколович. Отчасти.
Защото:
Ако някъде в 1510 година еничарите не бяха грабнали сръбското момче Бойко от село Соколовичи, то нямаше да стане адмирал на имперския флот, управител на Румелия, велик везир на Сюлейман I Великолепни и на сина му султан Селим II, нямаше да държи в ръцете си цялата империя, щеше да си остане беден и неизвестен сръбски селянин и нямаше да бъде любимия пример на Давутоглу за приноса на Османската империя в израстването на селското дете Бойко до велик везир и лидер в световната политика...
Всичко това нямаше да се случи, ако повечето истории на Балканите не започваха с "оня ден, в който налетяха еничарите"...
Толкова за случайните съвпадения...

6. Vagabond-щини
Неоосманизмът не е сам в реабилитацията на имперския призрак. Тази тенденция нито е нова, нито изненадваща. До нас достигат само трохи от една изобилна пропагандна трапеза; само стружки и стърготини долитат от геополитическата работилница, където отбор юнаци мият, четкат, лъскат, чистят и лустросват до блясък физиономията на призрака, докато придобие сияен, благообразен вид.
От тая работилница са проектът Брунбауер-Балева ("Ислямът като вражески образ. История и съвременност на антиислямски стереотипи в България и примера за мита за клането в Батак"), книгата на Джъстин Маккарти ("Смърт и изгнание. Етническото прочистване на османските мюсюлмани, 1821-1922"), (не)съществуващата карта като част от националната образователна стратегия на Турция...
На картата призракът на Османската империя утолява своя геополитически апетит чрез поглъщане на чужди територии. Т.е. - чрез "реинтеграция" на "изконно турския" hinterland. Сп. "Vagabond", откъдето г-н Арамаз ни призова да погребем призрака, захранва същия призрак с чуждо културно наследство.
Vagabond означава точно, каквото си мислите  - вагабонтин (и още - скитник, безделник, нехранимайко, хаймана, калпазанин, негодяй, обесник, мошеник, фога). Изданието с това калпазанско име рекламира себе си като първото и единствено месечно списание на английски от най-висока класа, обещава да ни каже всичко, което искаме да знаем за България, но няма кого да попитаме (освен висококвалифицирания мултикултурен vagabond-ски екип), гарантира ни свежа и независима журналистика, а за англоговорящия свят отваря уникален прозорец към България.
И когато англоговорящият свят надзърне през широко отворения vagabond-ски прозорец, ще попадне на един "Пътеводител за Османска България" ("A Guide to Ottoman Bulgaria"). И ще открие, че към "Османското материално наследство в България" ("the Ottomans' material heritage in Bulgaria") принадлежи цялата българска възрожденска архитектура - Копривщица, Карлово, Жеравна, Трявна, Пловдив. Автори - Димана Транкова, Антони Георгиев, проф. Христо Матанов; 192 стр., твърди корици. Има и ценоразпис.

7. Канонизация на призрака
Историята никога не свършва, миналото никога не си отива, то се завръща, натрупва и напластява - век след век. Обяснява и мотивира настоящето, обяснява и конструира бъдещето. Историята като минало и историята като бъдеще - те непрекъснато се срещат в настоящето, сблъскват се, воюват, разминават се или се помиряват. Тези срещи са драматични (винаги), спокойни (понякога), мъдри (рядко), коварни (често).
Едни превръщат миналото в рана, други - в оправдание, трети - в полет, четвърти - в бездна, пети - в памет, шести - в забрава, седми - в гордост, осми - в срам, девети - в бизнес, десети - в бъдеще. Историята се завръща - като самосъжаление или вдъхновение, като вина или отрицание, като носталгия или отхвърляне, като политика или провокация.
Ние се самоотричаме с мрачна страст, търсим позор в подвига, срам в достолепието и безчестие в благородството, чегъртаме очите на своите икони, мърсим своите ангели и мъченици, апостоли и първоучители.
Това правим.
Турция прави обратното.
Имперското съзнание не познава угризения и не признава вина. Дори неудобство някакво не показва, от кумова срама. Имперското съзнание е убедено в своята историческа неподсъдност. Със или без картата на неоосманската империя. Играта с картата е само илюстрация на официалната турска политика, която реанимира, реставрира и реабилитира Османската империя. За да я представи пред света като мъдра и справедлива, човеколюбива и напредничава. Заради амбицията да възкреси "историята на успеха", да се върне в своя разказ за своя успех, да пренесе "златното време от XV-XIX век" в ХХт век, да контролира отново своя изгубен hinterland, да стане отново център и лидер на световната политика.
Империите (и техните призраци) имат една характерна особеност - отмират толкова дълго, колкото са съществували. През това време правят всичко, за да преподредят времето и света по своя си, имперски тертип. Османската империя (Devlet-i Aliye-yi Osmaniyye) съществува от 27 юли 1299 г. до обявяването на Републиката на 29 октомври 1923 г., сиреч - 624 години, 3 месеца и 2 дни...  
Призракът е свидетелството за "историята на успеха", матрицата на "златното време". Той е самият успех, самото златно време. Затова никакви заупокойни молитви не се чуват, паметта е предразсъдък, историческата амнезия - благо, а призракът се е курдисал по турски в сърцето на официалната политика и си пуши наргилето.
Но това е нищо в сравнение с главното.
А то е: 
Неоосманизмът канонизира Османската империя. Канонизира призрака. В името на "регионалния и глобалния мир" и "за цялото човечество". Според Давутоглу.

Без коментар

"За възпаления националистически ум на прицел е всичко, което изглежда чуждо. Но това може да се разглежда и като посегателство върху културата и традицията на България, интегрална част от която е османската култура. Трудно ни е да приемем, че Османската империя е била и наша империя, държава и на българите, защото официалната историография ни учи, че е чужда и потисническа. А един по-внимателен прочит показва, че в този период е имало интензивен културен обмен и преливане във всички сфери на живота.
Българите от тази епоха наричат Истанбул Цариград, защото го премат за своя столица... Да не говорим за възрожденската архитектура, която по същество е османска - родните чардаклии къщи могат да бъдат видени из цялата империя.
Време е да приемем, че българското и османското не са противоположности. В периода, в който се оформя нацията, българската идентичност е една от версиите на османската, както има и гръцка, албанска, турска, сръбска, арменска, еврейска и пр. нейни разновидности. Османската империя с всичките кусури (между другото кусур е турска дума) е забележително мултикултурално постижение, към което ние имаме значителен принос, и е време да започнем да го разбираме и ценим. Така ще се чувстваме по-спокойни със себе си."
Харалан Александров, социален антрополог, интервю, 17 юни 2012 г., в. "24 часа"