Голямата война срещу Владимир Путин

Владимир Путин отдавна си спечели политически врагове както в Русия, така и извън нея, главно сред управленския елит на САЩ. Медии и граждански организации, субсидирани най-вече от Вашингтон, от името на руското общество оповестяват свещен поход срещу премиера на страната Путин. Нищо, че тези сили - със стратегически позиции в медиите и интернет комуникациите, се ползват с около 3 до 5% влияние в социума. В замяна на това зад тях стоят мощни олигархични кръгове, както и истълбишментът на Съединените щати.
Атаката срещу Вл. Путин стигна пиковия си момент след обявяване на резултатите от изборите за руска Дума, но с оглед и на възлово важните избори за нов президент през март 2012 г. Така наречените либерали и разпокъсани отряди oт недоволни изпаднаха в ярост, когато се разбра, че Путин ще се кандидатира за нов президентски мандат, като досегашният президент Медведев заеме премиерското кресло, ставайки и първа фигура в партия "Единна Русия".
 Обвиняват Путин в какво ли не - в толериране на корупцията; в обслужване на привилегирована от него част на олигархията; в неспособност да реализира трансформация на икономиката - от икономика, базирана върху износ на суровини, до икономика, изградена върху новите технологии, в това число и информационни. Обвиняват го, че задушава свободата на медиите и ограничава демокрацията, лишавайки народа от право на глас. За доказателство се привеждат последните парламентарни избори, които чрез фалшификации и медиен диктат осигурили победа на "Единна Русия". Не е ли стряскащо, че самата Хилари Клинтън (а това означава и Барак Обама) определи изборите като манипулирани, че европарламентът излезе с декларация, в която препоръча повторение на този изборен процес. Куражът им идва и от неотдавнашния, добре организиран, московски митинг на либералите, където на прицел беше поставен човекът и политикът Путин.
Според мен критиката, която се упражнява срещу Путин, в редица свои аспекти е обоснована. Наистина в Русия се вихри непозната сякаш по мащабите си корупционна практика (макар там по традиция, още от времената на Гогол или Салтиков Шчедрин, корупцията да демонстрира историческо "безсмъртие"). Икономиката на държавата все още черпи потенциал от износа на енергийни суровини. От друга страна, в медиите като че ли прекалено се налага гледната точка на изпълнителната власт, въпреки че съществуват достатъчно вестници и телевизии, субсидирани от настроени против Путин олигарси. Те всекидневно и всекичасно

произвеждат идеологически залпове

срещу най-влиятелния мъж в Руската федерация. Партията "Единна Русия" през изминалото десетилетие по всякакъв начин се мъчеше да удържи монополното си положение, което в известна степен противоречи и на тезиса на Путин за "суверенната демокрация", характерна за многонационалната общност.
Не това обаче тревожи западния екстремизъм, западната русофобия, западния елит, които за нищо на света не искат да позволят ерозиране, камо ли разрушаване на еднополюсното владичество на свръхдържавата САЩ.
Откъде произтича тревогата?
На първо място, безпокои ги, че Вл. Путин ще продължи политиката, която не признава свръхвластта на САЩ. Политика, която работи и Руската федерация да има също решаваща дума в световните дела, да заздравява икономиката, но и отбранителната си мощ. САЩ не искат да приемат факта, че Русия си позволи да обновява системата от оръжия и отбранителни съоръжения, че е в състояние ефикасно да "отговори" на противоракетната система ПРО, която наред с всичко останало е насочена срещу територията на Руската федерация. За тях трън в петата е влиянието на Путин в Близкия изток, позицията на руснаците във връзка с американските планове за военна инвазия в Сирия и Иран. Известно е, че Вл. Путин възрази срещу гласуваната и от неговата държава резолюция на Съвета за сигурност, даваща възможност на САЩ и на неговите европейски съюзници да участват във военна интервенция срещу Либия. Путин дословно нарече това "нов кръстоносен поход", заявявайки, че националният суверенитет не трябва да се жертва заради цели, които защитават интересите на силните в целия свят. Критиката срещу Путин, преминаваща и в омраза, се подсилва от усилията му да създаде нови икономически и политически отношения между държавите от бившия СССР (обвиняват го, че действа за възстановяване на Съветския съюз), да положи основите на евроазийски съюз, да постави ударение върху връзките с ЕС и специално с Германия, да засилва контактите с Китай и Индия, отказвайки да определи руско-американските отношения като единствено приоритетни.
На второ място, неприемлива за антируските кръгове е идеята на Путин за укрепване (непрекъснато!) на единството в Руската федерация. С оглед на сегашния и бъдещ развой на световната криза, единството на руската държава стопира намерението - по военен или мирен път през няколкото идни десетилетия - световните финансови и икономически монополи

да завладеят руските суровинни богатства

в Сибир и Далечния изток. Сблъсква се с непреодолими препятствия благодарение на регионалната политика, оповестена от Путин, и маневрата Русия да бъда атакувана откъм Кавказ, като се използват резерви на радикалния ислям. Без участието на Путин в държавния живот по-лесно ще се осъществи планът за предизвикване на война между Азербайджан и Армения, за овладяване на природните богатства на Туркменистан и Киргизия, за враждебно спрямо Русия ориентиране на Таджикистан и Узбекистан. Неминуемо така би се провалила и новата политика към Казахстан, Беларус или Украйна.
 На трето място, новият състав на Думата не е благоприятен за САЩ и неговите най-предани съюзници в Европа. Партиите, които формират Думата, са "Единна Русия", Компартията, "Справедлива Русия" и ЛДПР на Вл. Жириновски.
Вярно, че "Единна Русия" загуби петнайсет процента в сравнение с миналите парламентарни избори. Кой обаче ги спечели? Спечелиха ги партии, които са ляво ориентирани, държат на ценностите на социалната държава, а наред с това нямат кардинални различия от разбирането на Вл. Путин за руски национален интерес, за руска външна политика. В сравнение с тези партии, колкото и да е парадоксално, "Единна Русия" е като че ли "най-отворена" за диалог и сътрудничество с елита на САЩ. Докато останалите парламентарно представени партии са много по-критични към свръхролята на Съединените щати и призовават за още по-енергично укрепване на държавата и на нейната воля за влияние върху световната политика.
Така че САЩ възлагат

надеждите си на "цветна революция"

в Русия, която да "разгроми" сегашната управленска структура, на едно фрапиращо малцинство от граждани, наброяващи няколко милиона души от над 140-милионното население. Сенатори от САЩ пророкуват участ на Путин, сходна с тази на Муамар Кадафи. Вероятно това е една от причините, която накара председателят на комунистите Г.Зюганов да каже, че неговата партия ще критикува партията на властта, но няма да допусне "цветна революция" в Руската федерация.
Едва ли се харесва на яростните русофоби и това, че Вл. Путин се отнася реалистично към допуснатите слабости и недостатъци на системата. Той предложи Думата да има нов председател от среди на първата по изборни резултати партия "Единна Русия", но по-уважаван и от опозицията - вероятно досегашният шеф на кабинета на президента Медведев - Наришкин, или вицепремиерът Жуков. Предлага почти половината от думските комисии да бъдат оглавени от представители на опозиционните партии. Обещава да се провеждат системно разговори и консултации с опозицията, като се повиши значението им в провеждането на парламентарните дебати и вземането на решения.
При президенстването на Вл. Путин няма да могат да получат атестат идеите на руския реваншизъм, който отрича приноса на СССР във Втората световна война, приравнява комунизма с нацизма и въпие за разправа с кадрите от съветско време, за зачеркване на всякакви постижения и символи от съветската епоха. Тук не става въпрос единствено за оценката на Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев или Андропов, а за тържество на националния нихилизъм, на който се зловиди всяко действие, което заздравява руската държава и дава справедливост на т.нар. плебс.
За мен, въпреки всичко, е някак си прекалено провокативно изявлението на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, както и решението на Европарламента по повод на руските избори. Какво, нова студена война ли се обявява,

нов поход срещу Русия и руснаците?

Как точно ще се справят с народ, който подкрепя масово само онези партии, които са влезли в Думата, с държава, която притежава огромни ресурси за развитие и достатъчен за отпор ядрен арсенал?
Според мен по-скоро след президентските избори, които Вл. Путин определи като "най-важните", САЩ и неговата проамериканска партия в ЕС ще бъдат принудени отново да потърсят договаряния с Русия и лично с нейния президент Владимир Путин. Иначе закономерно е, когато в САЩ изборите се спечелят от демократите, отношенията с Руската федерация да се влошават до момента, когато победители станат републиканците. Тяхната антируска риторика (на републиканците) не ги възпрепятства да подчинят външната си политика спрямо Русия на прагматизма и на по-голямо съобразяване с живата действителност.
Химерата, че в Русия отново ще се организира Горбачово преустройство, че отново ще надделеят държавни разпадни тенденции, няма изгледи за сбъдване! Достоверността на това твърдение бе "подпечатано" неотдавна в медийна декларация на най-ненавиждания от руснаците човек - Михаил Горбачов. Той заяви с обяснима болка, че демокрация в Русия, такава, каквато той я бленува, няма как да се случи, докато лице на държавата са Владимир Путин и Дмитрий Медведев. И слава Богу! - ще добавим ние. Слава богу, че човекът от подземието на националното предателство Миша Горбачов никога повече не ще възкръсне върху политическия небосклон на Великата Рус.
Отново ще повторя: в последно време в Русия изпълзяват тревожни ситуации, които напомниха на руснаците за десетилетията на Брежнев, за времето на застоя. Но радикалните идеи, които представят понастоящем и Владимир Путин, и Дмитрий Медведев, дават реални надежди, че кризисните симптоми ще бъдат преодолени. Медведев потвърди, че ще посвети мандата си като премиер, за да модернизира Русия в кратки срокове! Путин вече оповести своята идея за по-нататъшно демократизиране на политическата система. Нещо повече, той смята, че има начин да се "върнат" изборите за губернатори, но чрез регулиращата функция на президента. И двамата руски лидери показват, и то през последните дни, че нямат намерение да се огъват пред чуждестранни предизвикателства и натиск, че за тях съдбата на Русия е висок дълг и неотменна кауза.
Нека им се доверим!...