Сбъркан идеал

Социалният упадък винаги е комплексен. Не само в България. В Съединените щати например, където "системата" осезаемо започна да буксува, преди двадесет години 2/3 от американците са живеели "щастливи и удовлетворени". Понастоящем делът им се е свил до 1/3. Явно закономерно във формиралата се там обстановка "партията на богатите" - Републиканската, започва да бъде доминирана от екстравагантните възгледи на т.нар. чаено парти. Които, дори по най-умерена оценка, са "семпло радикални" и като такива могат да впечатлят единствено пазарни фундаменталисти, оръжейни маниаци, социалдарвинисти, привърженици на глобални конспиративни теории и главно хората с ниска култура. Въпросните идеи и намерения включват примерно закриването на Федералния резерв и на ООН, преустановяването на всякакви правителствени социални програми, преминаването от данъчна система, основана върху подоходни данъци, към такава, базираща се върху косвените, и пр.
По мнение на сериозни политически анализатори единственият обещаващ успех ход за републиканците понастоящем е да бъде минимизиран броят на гласоподавателите в страната до твърдите ядра. В противен случай печеленето на избори не би било никога възможно. А перфидният начин за постигане на замисленото е компрометирането, "отравянето" на политиката и политическия живот в Щатите, насаждането сред електората на отвращение от тях, на чувството, че политиците никога и нищо смислено не са постигали. Като най-подходящи средства за целта са избрани перманентната конфронтация, поляризацията на мненията, умишленото разцепление на обществото, поддържането на игнорантството, от една страна, и на негативизма - от друга, както и постоянното настойчиво отвличане на вниманието в посока несъществени теми.
Въвеждащите дотук пасажи съдържат мисли и обобщения, основани на тези, термини и факти, почерпени от статия, посветена на предстоящите президентски избори в САЩ, публикувана наскоро в сп. "Шпигел". Защо е този интерес към "вътрешноамерикански" проблеми? Защото в показания контекст се набиват най-напред две основни неща.
Първото е безперспективността на по-нататъшното следване на неоконсервативните идеи у нас. За две десетилетия те не само доведоха българското общество до дълбока криза, неприемливо и невиждано досега разслоение и наченки на тенденция към безизходно класово противопоставяне. Оттук нататък идеите на републиканските мозъчни центрове и на съответния естаблишмънт, които досега бяха предимно откровено антисоциални, стават изявено ирационални, антидържавни, деструктивни и много опасни не само за САЩ.
Второто е видимото затвърждаване и у нас на широки негативни нагласи спрямо политиката и политиците. Което не допринася за напредъка на демокрацията, а въздейства точно в обратната посока.
Идеалът ни за следване е погрешен. Това трябваше да разберат и най-убедените неоконсерватори още в началото на "Голямата рецесия" от 2006 г., която упорито не ни отминава. "Безпаричната диета", на която вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков ни е подложил, доказано не е подходящият инструмент за постигане на икономическо оживление и подем. Нито износът, нито чуждестранните инвестиции могат в обозримо бъдеще да изпълнят ролята на буксири, които да ни изтеглят от тресавището на кризата. Колкото и да са ефективни, европейските структурни фондове са недостатъчни. Заклинания и молитви не са помагали при икономически сътресения и застой, еднозначно свидетелства историята.
Нека превключим на историческа вълна и да проследим как човечеството се е измъкнало от една от най-големите си кризи - тази на Средновековието. Как сме напуснали епохата на наглед безизходните унили, идентични един с друг, житейски цикли, на глада, фанатизма, деспотизма, ограничения мироглед, липсата на прогрес и т.н. Колумб тръгва с една цел, а постига различна - и в пряк, и в преносен смисъл. Откриването на Америка докарва в европейските икономики онова, което им липсва за задвижване - златото, сиреч парите. Освен това от Новия свят идват картофите, фасулът, царевицата, доматите... Стопанството е захранено с пари и са осъществени актуалните технологични пробиви.
Средновековната Европа започва да се изхранва. Наука и изкуство не се правят на гладен стомах. Ако трябва да конкретизираме, най-добре се правят на "полугладен". С други думи, не си заставен да мислиш непрестанно за насъщния, но същевременно не си и презадоволен, имаш потребния стимул за работа.
Старият континент през следващите векове дръпва напред, започва да изобретява и прилага, урбанизира се, индустриализира се, преминава от архаичните към модерните общества. Книгите на средновековните схоласти ала Дянков започват да прашасват в библиотеките и днес, слава Богу, не означават нещо различно от историческа подробност. Която обаче не бива да бъде забравяна, за да не се повтаря.
Приблизително същият исторически път следва да бъде изминат, и то в обозримо бъдеще, от България. Ако не искаме да си останем в твърдо установилото се и непомръдващо напоследък родно Средновековие, с едри и дребни феодали, крепостни, секти и ордени, които ни проповядват религиозните догми по медиите като единствената възможна и допустима истина.