Като те удари горния, виждаш долния...

Деца на Земята сме! Всички! Как добре ни го припомня ТЯ - нашата обща майка! А майката трябва да се слуша, да се уважава. Тя заслужава нашите грижи. Иначе ще търпим нейните укори, нейните наказания. Това във всекидневието много бързо го забравяме. И когато ни връхлетят природните бедствия, тогава се изправяме пред вечните въпроси: "Обича ли ни майката Земя? Обичаме ли я ние? Обичаме ли себе си, ближните си?" В миговете, когато днес Земята ни люлее, когато проливни дъждове съсипват къщите и нивите ни, когато от наводнения страдат хиляди, когато търпим щети и загуби, сме изправени пред жизненоважни проблеми.
Има една наша мъдрост, че огънят гори там, където падне. Най-зле са хората, чиито домове пострадаха от трусовете. И понеже сме икономически зле, понеже държавата ни не е мощна и стабилна, тя не може напълно да покрие щетите от природните бедствия. Налага се взаимно да си помагаме, да си поделяме страданията. Явно, нужно е да се организират специални фондове за такива случаи. Това, че в тия тревожни дни няма мародерства и кражби в най-засегнатите селища, говори, че са живи въгленчетата на човещината у нас. Дано да е така!
Пред човешкото страдание всички сме равни. Няма червени, сини, зелени, оранжеви! Има само едно - човек да е сигурен, спокоен за живот, за работа и за отдих. Стига вече деление на политически пространства! Обединение ни е нужно! Обединение в името на общото ни благосъстояние, на общата ни родина. Разумът иска да сме единни, да работим с общи усилия за благото на всички ни. Защото добре ли е онзи, чийто съсед е без работа, без покрив, без храна? Съпричастността, справедливостта е задължителна за демократичната страна. Нали за това е промяната - да живеем в общество, гарантиращо ни сигурност и помощ в трудни изпитни моменти.
Старите хора у нас казват: "Като те удари горния, виждаш долния." Точно това ни се случва днес. Време е така да се организираме, че да сме готови да посрещаме общо природните беди. Да заработи у нас икономиката, да си подредим страната - нашия общ дом. Всичките ни управници, многобройните ни партии да се разберат най-после, заедно да седнат на една маса и да решават не своите проблеми, а нашите, за да стане държавата ни по-мощна, по-стабилна, по-силна! Това ни е нужно днес, това искаме ние, всички българи! Дано ни чуят нашите властници.