Почитаме Света Великомъченица Варвара

На 4 декември Православната ни Църква чества паметта на св. великомъченица Варвара и на преп. Йоан Дамаскин.

Тази красива и умна девойка претърпяла множество мъчения за Христа поради езическата злоба на баща си. Преди смъртта си света Варвара се помолила на Бога, всички, които, споменавайки нейното мъченичество, биха измолили нейната помощ, да бъдат избавени от внезапна смърт без изповед и причестяване със Светите Христови Тайни. Господ приел молбата на мъченицата.

Именно затова св. великомъченица Варвара е уникална светица – тя е единствената, на която Църквата е позволила да държи на икона Светия Потир (Чашата за Причастие), до която според църковните канони не може да се докосва никой мирянин – само свещеник.

По молитвеното застъпничество на светица се изпращат изобилни изцеления, на светицата се молят също за смекчаване на родителския гняв, за избавление от униние и печал.

ЗА ЧЕСТНИТЕ МОЩИ НА СВ. ВМЧЦА ВАРВАРА 

„Впоследствие честните мощи на светата великомъченица Варвара били пренесени от Гърция в Русия - в Киев, по времето, когато след просвещаването на руската земя със светото кръщение руските царе се намирали в особено близки и приятелски отношения с гръцките царе и взимали за свои съпруги техните сестри и дъщери. Именно в това време на близки и приятелски отношения между руските и гръцките владетели Киев получил от Гърция като безценен дар целебните мощи на светата великомъченица Варвара, както за това се повествува в сказанието, написано през 1670 година от игумена на Киевския Михайловски Златоверхов манастир иеромонах Теодосий Сафонович - мъж, заслужаващ доверие.

Първата съпруга на великия Киевски княз Светополк Изяславич, който приел в свето кръщение името Михаил, била гръцката царица Варвара - дъщерята на византийския император Алексий Комнин. Преди да замине от Цариград в Русия, царската дъщеря помолила своя баща да даде мощите на светата великомъченица Варвара. Тя ги донесла със себе си в Киев. Нейният мъж, великият княз Михаил, построил в 1108 г. в Киев каменна църква в чест на своя закрилник архистратиг Михаил и тържествено положил в нея светите мощи на великомъченицата. Когато в Руската земя нахлул татарският княз Батий, църковнослужителите скрили светите мощи на едно тайно място под стъпалата на каменната стълба, която водела към покрива на храма. Много години след татарския погром честните мощи - по Божието благоизволение - били отново намерени, извадени от скривалището им и тържествено положени в същия храм.

През 1644 година, при великия ревнител на православието - Киевския митрополит Петър Могила, Киев бил посетен от канцлера на полското кралство Георги Осолински. Когато отишъл в църквата на Михайловския манастир, за да се поклони на честните мощи на света великомъченица Варвара, той разказал следното:

- Аз имам дълбока вяра в помощта на светата великомъченица Варвара, защото мнозина свидетелстват, че този, който повери себе си на нейното застъпничество, не умира без покаяние и без да се причасти с Божествените Тайни. Аз бях в Рим и в западните страни и навсякъде разпитвах, за да узная къде са мощите на светата великомъченица - на Запад или на Изток.  Казаха ми, че мощите ѝ не се намират на Запад, не са също и на Изток, както потвърждават тези, които са били там, но че са в тукашните земи. Сега вярвам, че именно тук, в Киев, се намират истинските мощи на света Варвара. След като с усърдна молитва се поклонил на светите мощи и с благоговение ги целунал, канцлерът помолил да му дадат някаква частица от тях. Заради голямата му вяра, му дали част от пръста на дясната ръка на светата великомъченица, която той приел с дълбока благодарност. През 1650 година, по времето на Киевския митрополит Силвестър Косов, литовският хетман княз Януш Радзивил превзел с щурм град Киев. По негово желание му били дадени две части от мощите на светата великомъченица Варвара - от гърдите и от ребрата. Частта от гърдите на великомъченицата хетманът предал на своята жена княгиня Мария - благочестивата дъщеря на Влахо-Молдовския владетел Василий. След смъртта на Мария частта от мощите, която се пазела у нея, била предадена на Киевския митрополит Иосиф Тукалски и била пренесена от него в град Канев, а след неговата смърт била пренесена в град Батурин, където почивав манастира на свети Николай Чудотворец и е извор на чудесни изцеления за тези, които благоговейно я почитат. Другата част от ребрата на великомъченицата княз Радзивил изпратил в дар на Виленския епископ Георги Тишкевич, в отговор на неговото желание и горещи молби. Като приел този дар, епископът го поставил в богато украсено ковчеже и го пазел с благоговение в своя дворец. След известно време домът на епископа изгорял, но ковчежето с частта от мощите на светата великомъченица Варвара останало цяло и невредимо. Щом видели това, всички се изпълнили с изумление и прославили Бога и светата великомъченица Варвара. Вестта за това чудо достигнала и до Михайловския манастир в 1657 година. А година преди това, в 1656 година, Киев бил посетен от Антиохийския патриарх Макарий. С голяма вяра и любов и със сълзи той се поклонил на честните мощи на светата великомъченица и казал следното:

- В моята патриаршия, недалече от Антиохия, се намира град Илиопол, в който пострадала светата великомъченица Варвара. Когато разпитвах там за нейните свети мощи, ми казаха, че те от дълбока древност не само че не са там, но не са и на Изток, а се намират в Руската земя, която някои наричат „варварска страна”. Сега без съмнение вярвам, че тук почиват истинските мощи на светата великомъченица.

Патриархът се обърнал с гореща молба към Киевския митрополит да му даде част от светите мощи. Неговата молба била изпълнена от митрополит Силвестър и патриархът приел частта от светите мощи с голяма радост и благодарност. Много чудеса и изцеления се извършили и се извършват в Михайловския Златоверхов манастир чрез светите мощи на великомъченицата. Чудотворствата просвещават, по-силно от гръмогласни тръби, целия свят и уверяват всички в истинността на мощите и в благодатната сила, действаща чрез тях. За някои от тези чудеса ще изложим кратки разкази.

Черниговският архиепископ Лазар Баранович още преди да заеме епископската катедра, от 1640 година, се занимавал с проповед на Божието слово. Проповядвайки по време на празника на света великомъченица Варвара, стоейки до честните мощи, той с дълбока благодарност и умиление прославил чудото на собственото си изцеление от тежка болест: „Когато бях повален от тежка болест, аз не се обърнах към друг лекар, а прибягнах с молба към мощите на света великомъченица Варвара; изпих с вяра водата, в която беше потопена ръката на великомъченицата и чашата с тази вода ми беше за спасение.”

Настоятелят на Свято-Михайловския манастир йеромонах Теодосий разказва, че когато той в 1655 г., по благословението на Киевския митрополит Силвестър Косов, приел ръководството на обителта, при него дошъл човек на име Слуцкий и му донесъл направена от сребро ръка. Той помолил игумена да му позволи да окачи ръката до мощите на светата великомъченица Варвара. Когато го попитали защо прави това, той разказал следното:

- Ръката ми беше поразена от тежка болест и беше така вцепенена, че не можех дори да я разгъна. Страдайки от тази неизлечима болест, изведнъж си спомних за чудесата, изтичащи от честните мощи на светата великомъченица Варвара. Помолих се на светата великомъченица за изцелението на ръката ми и дадох обет да се поклоня на нейните свети мощи. И ето - с помощта на света Варвара сгърчената ми ръка се изцели. А аз, изпълнявайки обета си, дойдох тук, за да благодаря, и донесох тази сребърна ръка при светите мощи на великомъченицата като знак за изцеляването на моята ръка.

Същият отец разказва, че в 1660 година, по времето на тогавашната междуособна война, той дълбоко скърбял заради оскъдицата в неговия манастир и заради  опасностите, които заплашвали здравето и живота на монасите. Веднъж насън той се видял да стои до мощите на света великомъченица Варвара. В съня си видял, че ковчегът на великомъченицата е пълен с елей. Светата великомъченица му казала:

- Не се смущавай, аз съм с вас. Щом се събудил, игуменът се замислил върху видението и като си спомнил, че в Свещеното Писание елеят е знак на милостта, си казал:

- Пълният с елей ковчег, в който видях да лежи великомъченицата, е знак на това, че по нейните свети молитви в манастира няма повече да има оскъдност и бедствия.

Така станало и в действителност. В 1666 година, по време на Рождественския пост, когато се празнува и паметта на светата великомъченица, двама войници, на име Андрей и Теодор, замислили да откраднат скъпоценната украса от мощите на великомъченицата. Те проникнали през нощта в манастира, разбили южните врати на Михайловската църква и се насочили към мощите на света Варвара. Когато се приближили до ковчега, внезапно се разнесъл страшен гръм и от ковчега върху тях се посипали искри. От страх похитителите паднали на земята като мъртви. Единият от тях оглушал, а другият изгубил разсъдъка си. Когато малко се поосвестил, този, който бил оглушал, като осъзнал, че това е наказание от Бога и от светата великомъченица, извел обезумелия си другар от църквата, затворил отново църковните врати и без да вземе нещо, побързал да се махне заедно с другаря си. Това чудо открил сам оглушалият със съкрушено сърце в изповедта си пред своя духовен отец иеромонах Симеон, когато дошъл в Михайловската църква заедно със своя приятел. Духовникът ги посъветвал да принесат истинско покаяние и ги отпратил с надеждата, че светата великомъченица ще им помогне и ще ги изцели. След това отец Симеон, пристъпвайки към извършването на Божествена литургия, разказал пред светия олтар на своя настоятел игумена Теодосий за случилото се.

В 1669 година на 12 август един войник дошъл в църквата при честните мощи, поклонил им се с голямо благоговение и като въздъхнал, разказал на клисаря и на мнозината присъстващи следното:

- Аз бях сподобен с великото и чудесно застъпничество на светата великомъченица. Веднъж, когато служех в полка, тръгнах заедно с другарите си на сенокос. Внезапно ни нападнаха татарите и взеха всичките ми другари в плен, а само аз се спасих. Благодарях на Бога за своето избавление и в същото време съжалявах за своите другари. Тогава ми се яви светата дева Варвара, облечена със същата дреха и с венец, както е положена тук. Тя ми каза: „Знай, че аз съм мъченица Варвара, която те освободи от татарите.” И ето - дойдох при нейните честни мощи, за да благодаря за чудесното застъпничество, а на вас - да разкажа за това чудо.

На следващата, 1670 година, един жител на Киев, на име Иоан, който най-напред бил прост човек, а по-късно станал бурмистър, се разболял от огница. След като дълго страдал от болестта, той си спомнил за светата великомъченица Варвара, която чрез своите свети мощи подава чудесни изцеления. Като нямал сили, поради болестта, да стане от леглото си и да отиде в църквата, той, вярвайки в чудесната помощ на великомъченицата, изпратил хора в Михайловския манастир, с молбата да му дадат от водата, която изливат върху ковчега на света Варвара. В същото време той лежал в такава страшна треска, че езикът му изсъхвал. Неговите близки го съветвали да пийне нещо, за да охлади огъня. Но той отговорил:

- Дори и да умра, не ще пия нищо дотогава, докато не бъде донесена водата от мощите на света Варвара. Толкова голяма била вярата му в светата великомъченица. А когато му донесли вода от светите мощи, Иоан я приел с радост и след като се помолил с вяра, я изпил. Тогава веднага заспал дълбоко, докато преди това съвсем не можел да спи. В съня му се сторило, че се намира в църквата на свети архистратиг Михаил. Тогава една прекрасна девица се явила и му казала:

- Знаеш ли коя съм аз?

Когато той отговорил, че не знае, тя му казала:

- Знай, че аз съм мъченица Варвара. Има много хора, които не вярват, че в Михайловския манастир почиват моите нетленни мощи. Сега се убеди сам, че това наистина са моите мощи и проповядвай на всички, за да повярват и те в това.  А за да познаеш, че това е така - отсега бъди здрав! След като изрекла това, тя сама легнала в своя украсен ковчег, а Иоан се събудил и веднага се почувствал напълно здрав, сякаш никога не бил боледувал. Благодарейки на Бога и на света Варвара, той разказал не само на своя по-голям брат -  игумена на Михайловския манастир Теодосий, но и на всички, за своето чудесно изцеление с помощта на светата великомъченица и за нейното свидетелство, че това са истинските мощи.

Трябва да споменем и за лявата ръка на светата великомъченица, която не е при нейното нетленно тяло. Тя била оставена в Гърция. След като изминали много години, по времето на Киевския митрополит Петър Могила, тя била донесена в Полша от преселилия се тук грък Мозел. Той произхождал от царския род Кантакузин и бил изкусен учител в лекарската наука. Донесената ръка била положена в издигнатата от него каменна братска църква в чест на Въздвижението на Господния Кръст във Волинския град Луцк. След много години, по времето на православния Луцки епископ Гедеон (от рода на князете Четвертински), който впоследствие станал Киевски митрополит, евреите ограбили Луцката църква и заедно с останалата църковна утвар откраднали и светата ръка, която била положена в сребърен ковчег. Те хвърлили ръката в разпалена пещ за варене на ракия, където тя цял ден и цяла нощ стояла в огъня, но останала напълно невредима. Като видели това, безбожните похитители извадили от разпалената пещ запазената по чудесен начин света ръка и тайно през нощта се опитали да я раздробят с железни чукове и след като с много труд я раздробили на малки части, отново я хвърлили в запалената пещ. Според дивните Божии пътища това злодеяние на безбожните евреи скоро било разкрито чрез обстойното разследване на кражбата в църквата и свидетелствата на съседите, които чули през нощта ударите на чуковете. Когато ги подложили на разпит, те не поискали да признаят злодеянието си. Тогава на разследващите дошла благочестивата мисъл да изгребат пепелта от печката и да я пресеят през сито. Веднага се намерили малки частици от раздробената ръка на великомъченицата. Намерили също и кораловото украшение, което стояло на ръката; то не се превърнало в пепел, а само било побеляло от огъня. След това и самите похитители, отново подложени на разпит, признали своето злодеяние. С разрешението на епископа Гедеон всички части на изпочупената от злодеите ръка на светата великомъченица били положени във великолепен ковчег, изработен специално за това. Това ковчеже тържествено - с кръстно шествие, в което участвал целият клир и множество народ - било внесено в Луцката съборна църква на свети Иоан Богослов. След няколко години, когато, заради гонението на православието, епископ Гедеон се преселил от Луцк в Малорусия, той взел със себе си и ковчежето с раздробената ръка на великомъченица Варвара. А когато бил възведен на престола на Киевския митрополит, тогава той с подобаваща чест поставил светата ръка в същото ковчеже, в олтара на съборната църква на Киевската митрополия, посветена на света София - Божията Премъдрост, където и досега вярващите благоговейно се покланят 

© Жития на светиите, преведени на български език от  църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи")  на св. Димитрий Ростовски.

*Освен това, част от мощите на света великомъченица Варвара - един пръст - се пази в Москва, в църквата, посветена на светата великомъченица. На Атон също има няколко частици от нейните мощи. Към приведените чудеса, които се извършили чрез нейното молитвено застъпничество, трябва да се добавят и чудесата от по-късно време. Така поради нейното чудесно застъпничество, в 1710 година по време на чумата, която повече от десет месеца вилнеела и опустошила Киев и цяла Малорусия, смъртоносната болест не се докоснала до Златоверховия Свято-Михайловски манастир, където почиват мощите на света Варвара, и нито един от монасите не умрял от болестта, въпреки че вратите на манастира били постоянно отворени за всички, които търсели молитва и утеха.  

Същата благодатна и чудесна закрила светата великомъченица явила и в 1770 година, когато чумата отново опустошила Южна Русия, а и по-късно - по време на епидемиите на холера. Всяка година на 4 декември - в деня, посветен на нейната памет, се извършва тържествено шествие с честните мощи около църквата на Михайловския манастир, в което участва голямо множество народ. В началото на ХVIII в. Киевският митрополит Иоасаф Кроковски (1708-1718) съставил акатист на светата великомъченица. Според народното вярване на света Варвара е дадена от Бога особена благодат - да спасява от неочаквана смърт, от мор и от други внезапни бедствия. Това вярване се основава и на самото житие, в което се казва, че тя се молила на Бога да избавя от внезапна болест и неочаквана смърт всеки човек, който молитвено споменава нея и нейните страдания; и на по-горе приведените нейни чудеса в Свято-Михайловския манастир по време на епидемиите на чума и холера.

В пристройка към столичния храм „Св. Преображение Господне” от десетилетия е устроен параклис в чест на светицата, поради което този ден се счита и празнува в енорията като втори храмов празник.

Св. великомъченица Варвара е родена, живяла и загинала мъченически на територията на днешна България, в района на Разлог.

Частицата мощи на св. Варвара е донесена в храма на 8 септември 1957 г. от тогавашния Български патриарх Кирил и е дар от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий І. Това е частица от мощите на светата великомъченица, които се покоят в гр. Киев, известен със своето благочестие и святост.

През 2005 г. ик. Василий Сарян, предстоятел на храма, заедно със своите събратя и църковното настоятелство организират поставянето на специален проскинитарий в северната средна част на храма, където частицата св. мощи е изложена за поклонение в новоизработена мощехранителница.

Света великомъченице Варваро, моли Бога за нас.

https://www.youtube.com/watch?v=ZliPWBu6Nuk

текст: Соня Анкова