Полицейският произвол ни струва 1 млн. лева
Арестантите "с известни имена" са най-защитени от насилие, предупредиха правозащитници
/ брой: 39
Полицейското насилие в България е напълно безнаказано, а гражданите са напълно беззащитни срещу тези, които трябва да ги пазят. Близо един милион лева струва на държавата полицейският произвол от 1998 година досега. Това са малка част от изводите от поредния доклад на Българския хелзинкски комитет, част от проекта "Полицейското насилие - стоп сега!" На кръгла маса вчера представители на организацията, юристи и експерти представиха изводите от изследване на всички случаи на полицейска бруталност в България, по които Европейският съд за правата на човека е излязъл с решение.
Прави впечатление, че голямата част от жертвите на полицейския произвол са млади хора, дори деца между 14 и 17 години. Една трета от тях са роми. В повечето случаи полицейското насилие е срещу лица, които не са въоръжени, не са физически силни и не са престъпници с дълги досиета. Обратното, арестанти с известни имена и прякори почти не са сред жертвите на полицейската бруталност. Колкото по-известен е един арестант, толкова по-големи са гаранциите, че върху него няма да бъде упражнено насилие, бе заключението на правозащитниците.
Законът за МВР е дефектен, той позволява на полицията да употребява сила и оръжие, без това да е абсолютно необходимо, обясни адвокат Маргарита Илиева, зам.-председател на БХК. Тя цитира и заключенията на съда в Страсбург, според които този закон нарушава правото на живот и страда от фундаментален дефицит да защити обикновения гражданин. Безнаказаността на полицаите, формирана от закона, е само едната причина, подчерта Илиева. Тук вина имат и магистратите, които често се позовават на вратичката в закона и изобщо не разследват дали наистина е имало нужда от употреба на сила. Прокурорите имат "защитен уклон" към полицаите, е друга констатация на ЕСПЧ. Магистратите протакат делата, не събират достатъчно доказателства, понякога дори не изискват настойчиво да се разкрие самоличността на полицаите. В същото време самите служители на МВР прикриват колегите си, обясняват, че доказателствата не са съхранени, не ги допускат до разпити като свидетели. Правителството също отказва да поеме отговорност и не съдейства по никакъв начин на Страсбург, когато се иска информация по конкретни дела, допълни Илиева. Това отношение на самата власт, заключават от Страсбург, също е необяснимо - пазят се МВР-служителите, а не гражданите.
Прокуратурата напоследък се изживява като филиал на полицията, включи се в дебата и адвокат Даниела Доковска, председател на Висшия адвокатски съвет. Тя припомни, че полицейско насилие има във всички държави, но разликата е в отношението на държавата и в усилията й виновните да понесат своята отговорност. Доковска отправи призив към ръководството на МВР да демонстрира нетърпимост към подобни случаи и да е категорично в битката с полицаите-насилници.
На същото мнение бе и омбудсманът Константин Пенчев. Според него промяната в закона е само първата стъпка. Волята на държавата и продължителният строг контрол върху спазването на закона от всички е това, което ще защити гражданите, подчерта той.
Единственият представител на МВР на кръглата маса бе Николай Григоров от "Охранителна полиция". Той обясни, че към МВР имало комисия по правата на човека, която помагала при правенето на закона за домашното насилие. Не можа да обясни обаче какво се прави при полицейско насилие, заяви и че не бил запознат с цитираните на дискусията случаи. Не можа да отговори и защо никой от ръководството на МВР не присъства в залата, въпреки че е имало покани и към Цветан Цветанов, и към премиера Борисов.
Няма закон, който ни пази от МВР
Кой ни пази от тези, които ни пазят. Това е мотото на кампания, която започват от Българския хелзинкски комитет. Картичски с този надпис ще бъдат изпращани на адреса на Министерския съвет с получател Бойко Борисов. Чрез тях правозащитниците ще искат промяна в закона, така че българите да бъдат защитени от полицаите. Пътят за решението на проблема, категорични бяха участниците в дискусията, е промяната в закона. Там точно трябва да бъдат разграничени случаите, при които полицаите могат да използват сила, мъчение или да стрелят с бойни патрони. Трябва ли да се използват еднакви методи при ареста на рецидивист-убиец и при извършител на финансово престъпление, попита д-р Иванов от БХК. В момента законът не уточнява разликата между опасните за обществото лица и тези, които непосредствено застрашават живота на гражданите и полицаите. Адвокат Емилия Недева даде примери от последната година, когато показните акции на МВР станаха всекидневие. Тя е категорична, че при арестите на Николай Цонев и Борислав Гуцанов е било абсолютно ненужно използването на белезници, просването по очи на земята и насочването на оръжия към тила на арестантите. По закон дори не е задължително поставянето на белезници, особено ако лицето не оказва съпротива при ареста, подчерта адвокат Недева. По думите й тази тенденция с показността на арестите цели единствено психологически ефект, всяване на страх и назидание.
Случаят със семейство Мустафови от Кърджали, когато цивилни полицаи нахлуха в дома им по погрешка, бе подробно цитиран на кръглата маса. Там бруталността на служителите на МВР е пълна, а реакцията на властта е неадекватна. Полицаите просто се чувстват безнаказани и бруталността им се засилва, заключи Недева.