Невинни и дребни факти от седмицата

Всеки наблюдава - кой повече, кой по-малко -  какво се случва в България. За един са важни едни факти, за друг - други. Често интригата на публичното пространство омъглява живота и пробутва несъщественото за важно, а значимото натиква в ъгъла. Всяко образование води до някаква познавателна деформация. Философията изостря чувствителността към тези факти, които са на върха на айсберг, "под водата" се крият устойчиви логики. Много често "невинните и дребни" факти препращат към процеси, които заслужават сериозно внимание. Та ето какво забеляза философски деформираният ми поглед върху някои факти от седмицата.

През седмицата Българският форум на бизнес лидерите (БФБЛ) раздаде награди за "отговорен бизнес". Те бяха връчени от министър Хасан Адемов и от столичната кметица Йорданка Фандъкова на тържествена церемония. Този факт говори как обществото и държавата се отнасят към бизнеса. Какво харесват у него, за какво и как го поощряват.
Две от наградените дружества са на ЧЕЗ - България. Едното - в категорията "Инвеститор в човешкия капитал и условията на труд", а другото - за  "Инвеститор в околната среда". В същото време регионалният мениджър на ЧЕЗ за България Петър Докладал съобщи на пресконференция, че откакто дружеството е стъпило на българска земя... все е на загуба. Разходите за инвестиции и данъци за целия период надвишавали 1 милиард и 13 милиона лева, а печалбата преди данъци и амортизации (EBITDA) била 937 млн. лева. Значи досега ЧЕЗ са загубили 76 млн. лева. В приватизацията на електроразпределителните дружества са вложени 551 млн. лева. За девет години не само че не са си върнали инвестицията, ами през цялото време губят ли губят. Питам се,

какво ли означава да си монополист и девет години все да губиш

    Явно инвестициите, които правиш, и заплатите, които изплащаш, постоянно са повече от парите, които събираш от клиентите. Значи  умишлено държиш ниски цени. От хуманно отношение към потребителя. Знаеш, че той е беден и вадиш от своя джоб, за да му помогнеш. В случая чешкият пенсионер се лишава от печалба, дори се набутва, за да може българският потребител на ток да не е много притеснен. Е, как да не заслужава награда такова отношение? Как да не е това отговорен бизнес? Държавата и обществото трябва да забележат това и да дадат поне още една  награда -  "За хуманно отношение към потребителя".
Ще кажете, че има и друго обяснение - цените на тока са регулирани и монополистът не може да прави каквото си иска. Държавата го принуждава да държи ниски цени, въпреки огромните средства за инвестиции, които влага. Ако обаче държавата мачка ЧЕЗ, а те въпреки това са тук цяло десетилетие и стоически губят, това вече не е просто отношение към потребителя, а хуманно отношение към цялата държава, към съвкупната България. Не е редно някак тези жертви да стоят незабелязани, а министър и кмет да награждават за някакви си екологични приноси. Друга награда трябва, по-съществена.

*   *   *

Пак през седмицата финансовият министър Чобанов обяви, че повечето държавни предприятия вече изпълняват правилата за разпределението на парите им  в търговските банки. "Към края на годината нито една кредитна институция няма нетна експозиция над 18%. Първата банка в този списък е със 17%, втората - с 16%, а третата - с 10%. Ако минем по отделни сектори, няма такъв, който надхвърля 25%".
Голяма радост! Държавните фирми държат парите си в различни банки. И каква е логиката на радостта? Първо, като не държи парите си само в една банка, държавата не подпомага избирателно частния банков сектор. И второ, рискът за тези пари е по-малък, в случай че някоя от банките вземе, че се гътне.
Добре. Само че по споменатите правилата, които създаде служебното правителство, назначено от президента Плевнелиев, маса предприятия бяха принудени да платят на банките неустойки за предсрочно развалени договори. Сещате ли се кой всъщност плаща тези пари? Държавните предприятия, т.е. държавата, т.е. ние. Какво пречеше да изтекат сроковете по договорите и тогава да се прилагат новите правила? Някой да обясни защо тези пари трябваше да се загубят? И когато едни такива пари текат от държавата към частните банки, това не е ли всъщност непозволена държавна помощ?
Запознатите знаят, че атаката беше  срещу Корпоративна търговска банка (КТБ).Подета беше от кръга "Капитал", към който спокойно можем да причислим и настоящия президент. Опищяха света, че държавните предприятия държат парите си предимно в тази банка и заобличаха  критиката си с всякакви държавнически аргументи.

Сбърканата икономическа логика

Най-голямата експозиция е от 21% и е на енергийния сектор. Именно този сектор получи масирани обвинения, че депозитите му са в КТБ. Сега идва най-интересното: в сектора на енергетиката нетната експозиция на банките е отрицателна. Казано по-простичко, този сектор държи в банките по-малко пари, отколкото е получил  от тях като заеми. В какъв смисъл тогава държавата подпомага банките, като държи парите на енергетиката в тях? В никакъв. И не е ли естествено да имаш влогове в институция, от която взимаш заеми? Това икономическа логика ли е, или... философска някаква?
Сигурно малцина знаят причините за войната на кръга "Капитал" срещу КТБ. Не се иска много интелигентност, за да се сетиш, че те със сигурност са икономически. И е обидно да ни ги поднасят като някаква загриженост за правилата, държавата и обществото. Задкулисната мотивация на атаките лъсва, когато този кръг коментира финансовите резултати на КТБ. Нейната норма на печалба била значително по-голяма от средната за сектора. Нейните несъбираеми кредити били под 1%, при средно за сектора 7%. При някои банки е и 20%. Било много съмнително.
Аз пък като данъкоплатец ще кажа обратното. Най-съмнително е, когато големи и сериозни банки обявяват загуба и съответно не плащат данък печалба. Информацията за това е достъпна, защото БНБ постоянно я обявява. Знае се и как им се получава номерът на някои банки.
Чрез прогнозите за лоши кредити и провизирането им всяка от тях може да намалява оперативната си печалба и дори да излиза на минус, съответно да не плаща данъци. Това не е ли интересно? Тук ще вметна, че българските банки имат едни от най-високите нива на провизиране на проблемни кредити между страните от ЕС. Свикнали сме с родните рекорди във всичко.
Не е ли интересно за държавата и данъкоплатците да поразсъждават малко повече върху плоскостта "банки - бюджетни приходи"? А не е ли добре загрижените за отговорния бизнес да учредят и награда за банка с най-голям принос към бюджета и най-малък процент лоши кредити? Последното е в пряка връзка с първото. Колкото са по-малко лошите кредити, толкова финансовият резултат на една банка е по-добър и се предполага, че ще плати по-сериозен данък.

*   *   *

През седмицата стана известно, че и Главна прокуратура се зае с КТБ. Тя обяви щателна проверка на банката. И то по настояване на "Протестна мрежа", която изобщо не може да бъде подозирана в обективност.
Естествено, каквато и да било проверка трябва да бъде приветствана. Дай боже много проверки, много контрол! Да, ама нещо много избирателно се получава. Когато другият медиен кръг засипваше обществото с факти за закононарушения в бизнеса на Прокопиев, когато еколози се оплакваха от "Каолин", прокуратурата не се самосезираше. Не го прави и сега, включително и по повод редица твърдения за бизнес миналото на Росен Плевнелиев. Ще почакаме и ще видим какво ще стане. Най-вероятно това, което стана с всички показни обвинения на предишната власт.  

*    *    *

За финал ще посоча впечатляващ факт от духовния ни живот, публикуван през седмицата от "Капитал дейли". В материал, взет от Фейсбук (с автор Никола Пенев), е положено следното гениално прозрение: "Като народ, като психология руснаците са точно толкова далеч от нас, колкото са, да речем,  финландците". Изкушавам се да продължа още малко: "Славянството" е теза, измислена от Кремъл…"  Разбирате ли? Славянството е теза, изречение, изсмукано от пръстите лъжетвърдение, а с руснаците - и етнически, и културно, и исторически, и религиозно -  имаме толкова общо, колкото със скандинавците.
Мъчил съм се да си представя, докъде може да стигне русофобията. Такива висоти обаче не са ми минавали през ума. На фона на случващото се в Украйна истерията срещу Русия придобива у нас вече умопомрачителни размери. Нещо, което се опитвам, но не мога да разбера. Прилича ми на зомбиране, на психиатрична диагноза.
Проблемът обаче е по-тежък - защото "от другата страна" оценката за такива като мен е същата. В трамвая някаква стара дама обясняваше на Йоло Денев нещо за "зомбитата". Разбрах, че става дума за всички, които не искат оставката на Орешарски.
Трагедията ни, която си градим десетилетия вече, започна да придобива релефни очертания. Едни за други сме зомбита. Няма допирни точки. Въпреки че живеем на едно място, говорим един език и би трябвало да имаме много общо в културата и манталитета си. Това е големият факт, който забелязах през седмицата. Сигурно късно съм го забелязал. От това обаче той не става по-малко страшен.