Лисиче иглу

Двама англичани, търсейки следи от диви котки в планината, се натъкнали на любопитна дупка в снега. Огледът показал, че е дълбока един метър, висока 35 см и широка 35 см. Вътрешността й била от полиран лед, рязко контрастиращ с пухкавия рехав сняг около нея. На задната й стена личали дълбоки стъпки от животински нокти, излизащи от дупката и водещи към нея. Но с нищо не подсказвали кой е архитектът на това оригинално жилище. Само по миризмата, излизаща от него, те заподозрели, че вероятно е лисича обител.
Най-интересното според тях било, че дупката била издълбана на хребета на хълм в дълбока преспа. Разположението й било такова, че животното отвътре можело да вижда на стотици метри във всички посоки надолу пред себе си. А отзад, откъдето нямало видимост, духал вятърът, който съобщавал за евентуална опасност. Така животното винаги можело, лежейки в жилището си, да види или да подуши опасността.