18 Ноември 2024понеделник18:35 ч.

Историците смятат, че последиците от Чикагския работнически бунт през май 1886 година, завършил с 11 жертви и над 300 ранени, се усещат и днес по цял свят.

1 май - ден на гнева и борба за справедливост и солидарност

Работническото движение отбелязва Деня на труда с манифестации и протести, с искане за достойно заплащане и отстояване на завоювани права

/ брой: 82

автор:Виктор Турмаков

visibility 1030

Виктор ТУРМАКОВ


"Мир, Труд, 1 Май!". Вече 137 години под този лозунг на шествия по цял свят трудещите се, независимо дали на физическия или умствения труд, излизат с искане за достойни заплащане и условия на работа. Това е денят, когато се припомнят класовата борба и завоюваните с десетилетия кървави мъки права, които днес често смятаме за даденост. Сред тях са осемчасовият работен ден, охраната на труда, платеният отпуск, болничните, равно заплащане между мъже и жени и други. Очевидно 137 години борба не стигат, за да променят окончателно отношенията между труда и капитала.

Началото

От нас хронологично е далеч онзи 1 май 1886 г., когато работниците в Чикаго излизат на стачка с искане за 8-часов работен ден, но са посрещнати от сабите и пушките на полицията. Същевременно много от условията от края на XIX век и днес са плашещо близки. 

"Държавата ни угнетява. Законите са против нас. Богатите днес управляват. Беднякът няма равен глас" - редовете на "Интернационала" за съжаление важат и днес на много места по света. Доста от работодателите продължават да не дават на служителите си плодовете на техния труд, обричат ги на мизерия, докато работят, бавят заплати. 

Изминалата година беше особено трудна за работниците по цял свят, тъй като централните банкери и корпоративните печалбари продължават откритата война срещу работническата класа. Когато и да ги попита човек, винаги за всичко са виновни заплатите на трудещите се за нарастващата инфлация. Да, но редица икономически анализи показват, че голямият дял от поскъпването на живота не е нарастването на заплатите, а на печалбите, които формират фирмите.

Репресивните режими по цял свят продължават да притискат профсъюзните лидери и работническите активисти. Неотдавнашното убийство на Алекс Долороса, синдикален организатор в кол-център на Филипините, и лишаването от свобода на профсъюзни лидери като Реза Шахаби, Хасан Саеди и Насрин Джавади в Иран, наред с други, са ярък пример за това. И днес, както преди век необходимостта от по-добра защита на правата на работниците е на дневен ред.

Десните правителства по света търсят всяка възможност да откъснат парче по парче от спечеленото от синдикалното движение. Но същевременно сме свидетели колко бързо работническото движение по света се обединява и показва безпрецедентна солидарност. Тези победи вдъхновяват работниците да продължат да се борят, дори когато шансовете изглеждат срещу тях. Свързването на местните борби в световен мащаб служи само за укрепване единството на работническата класа и е основата, от която ще се създаде един по-справедлив свят.

Това възраждане на трудовата активност е очевидно. Германия наскоро преживя една от най-големите си стачки от десетилетия, тъй като транспортните работници поискаха по-справедливи възнаграждения. След седмици усилия в Бундесрепубликата успяха да завоюват заплати, застигащи галопиращата инфлация. Междувременно Канада е свидетел на една от най-големите си трудови стачки от десетилетия, като 155 000 държавни служители се борят за справедлив колективен договор.

А във Франция Денят на труда се превръща в буквалния смисъл на думата в ден на гнева. 

Всички заедно за солидарност

Удряйки тенджери и тигани, хиляди французи искат да бъдат чути по време на първомайските стачки срещу непопулярната пенсионна реформа на Макрон Снимки: БТА

Левите партии - Социалистическата, Комунистическата, младата "Непокорна Франция" излязоха рамо до рамо до работническите и студентски организации. Осемте основни профсъюза в Петата република загърбиха своите различия, своите често междуличностни дрязги, за да се обявят срещу готвената пенсионна реформа, предвиждаща оттегляне вместо на 62 на 64-годишна възраст. На улиците излизат стотици хиляди недоволни. Летищата са блокирани. Гордостта на Франция - нейната високоскоростна железница - е замръзнала. Страната е буквално парализирана от стотици хиляди недоволни, които категорично няма да се откажат от съпротивата. Хитроумният французин, който не беше изслушан, когато пипаха старините му, измисли оригинален начин да бъде чут. В буквалния смисъл на думата "Хексагонът" е проглушен от работниците. Протестиращите удрят тенджери и тигани, там където президентът и кликата му се появят. Известната с гурманството си нация намери оригинален начин да изразят гнева си. Така наречените "тенджериади" започват да избухват и извън Петата република. 

От другата страна на Пролива 1 Май също се комбинира със стачки. Медицинските сестри и младшите лекари във Великобритания няма да лекуват пациенти, освен ако не става дума за животоспасяващи операции. Гняв буди и приготвян в момента закон, който ще направи стачките практически незаконни. 

На мъгливия Албион лицемерието е в ход

Премиерът Риши Сунак твърди перфидно, че "хората имат право на стачка, но това не трябва да нарушава правата на британските граждани". Ако се вярва на подробностите, изтекли в британската преса, стачкуващите все пак трябва да осигурят минимално ниво на функциониране на критични индустрии: транспорт, здравеопазване и образователни системи, противопожарна защита, гранична охрана и ядрената индустрия. Ако профсъюзите откажат да осигурят такова ниво, стачката се обявява за незаконна с всички произтичащи от това последици за участниците в нея. Така правителството налага условия върху правото на стачка, които от една страна го лишават от смисъл, а от друга носят недвусмислена заплаха за стачкуващите. Това е завръщане дори не е в годините на "крадлата на мляко" Маргарет Татчър, която мнозина в страната отбелязват с недобра дума, а в XIX век.

Работническа демонстрация в Лисабон. Тази година трудещите се в Португалия протестират и срещу непосилния ръст на цените на недвижимите имоти.

В Италия 1 май протича с бурни многохилядни демонстрации и политически митинги и във всички големи градове. На "Ботуша" остават живи традициите на политически протест срещу системата на капиталистическо потисничество на работниците. Левицата в Италия е силна затова и Първи май в Италия все още е 

масов, народен празник 

В Испания 1 май също е официален празник, но както навсякъде другаде това не е просто почивен ден, а повод за манифестации в защита на правата на работниците. Традиционно водещите синдикални сдружения в страната - Профсъюзната конфедерация на работническите комисии и Общият съюз на работниците - проведоха многохилядни демонстрации и митинги по цялата страна.

Въпреки предизвикателствата световното работническо движение отказва да стои бездейно пред лицето на несправедливостта. По всички краища на земята виждаме работници, които се организират, мобилизират и се противопоставят на икономическите и политически сили, които се стремят да обогатят живота на малцина за сметка на мнозинството.

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 441

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 353

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 350

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 373

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 388

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1113

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 385

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 376

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 414

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ