По-високи доходи - по-високи пенсии

СПРЕНИТЕ ДОСТАВКИ НА РУСКИ ГАЗ

Кирил Михалков, Бургас

Проблемите с газа предизвикват объркване сред хората - защо не се казва ясно откъде можем да получим газ? Несериозно е да чакаме Европа да ни помогне.

- Не изключвам това умишлено да се прави, за да няма изградено едно единствено мнение по проблема в българското общество. Чухме енергийният министър да казва, че няма да има проблем с доставките. В крайна сметка тези хора получават заплати за това да намерят решението.

През 2006 г., преди поредната финансова криза да ни удари, се появиха доста експерти, които предупреждаваха, че лихвите са много ниски, парите са прекалено много, но от Федералния резерв, от Европейската централна банка постоянно успокояваха, че няма проблем, но 2 години по-късно кризата ни връхлетя. Година по-късно шефът на резерва Алън Грийнспан излезе с признанието - сгрешихме. Същото нещо чуваме сега от шефа на МВФ Кристалина Георгиева, която каза преди няколко дни - ами, май че банките напечатаха много пари. От години говорим, че печатането на пари трябва да спре. Това доведе до инфлацията в момента. Не войната, а печатането на пари даде тези 12% инфлация. Значи - пак сбъркаха. Същото нещо ще стане и с газа. Не предварително, а следварително пак ще чуем - сбъркахме.

Хранилището в Чирен не може да бъде експлоатирано докрай, защото ще се срути и винаги там трябва да има около 17% газ. Резервите ни са много малко. ТЕЦ София вече каза, че може да издържи само ден без газ. Ние продължаваме да разчитаме на азерски газ и на прословутия интерконектор с Гърция. Непрекъснато се говори, че от 1 юли той ще е готов и газът ще потече към нас. Това не е така. Но от този момент започват изпитанията, а търговската му експлоатация ще е от октомври. А в този промеждутък реално няма откъде да се достави газ.

Не на последно място - трябва да кажем и какви са резервираните обеми. Имаме 1 млрд. кубика от Азербайджан. България обаче потребява около 3,2 млрд. кубика газ годишно. Няма откъде да се компенсира тази разлика, ако руските доставки не се подновят или не се намери бързо друго решение. 

Сия Петрова, Варна

Може ли доц. Сарийски да разшифрова тази екзотична идея за внос на ток от Украйна. Какъв камък ни върза на шията премиерът с посещението си там?

- Аз лично не мога да си представя как може да дойде ток от Украйна до България при положение, че няма свързаност на мрежите. Вероятно тази договорка е с цел да се подпомогне Украйна. Предполагам, че токът, който ще бъде купен оттам, ще бъде доста над борсовите цени. 

- И как ще дойде дотук този ток?

- Предполагам, че ще стане чрез суапови сделки: Украйна продава на трета страна ток, а после те ни го препродават на нас, а плащаме на Украйна. 

ПРОДОВОЛСТВИЕ И ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Ирена Райкова, София

Очаква ли ни продоволствена криза?

- В условията на пазарна икономика понятието за криза е доста по-различно от това, с което сме свикнали. Трудно е да видите празни щандове, но пък ще има цени, които няма да можем да си позволим. Това е повече от сигурно.

Към края на миналата година у нас се отчете 27% ръст на земеделската продукция и това ще се отчете в стойността на крайните продукти. 12,4% е инфлацията само в началото на войната в Украйна и тя ще расте с хода на военните действия. При горива, зърно и други суровини също има сериозно увеличение, така че очаквам потреблението да се свие.

Има и други източници на напрежение, които също ще доведат до този резултат - ограничено предлагане и съответно - ръст на цените. Пазарът работи така - намира равновесие при по-висока цена. 

Николай Райков, Балчик

Геноцидът е в България. Хората ровят по кофите. Едни пилешки крила вече са 8,40 лв. В Балчик и Каварна краставиците са 5 лв., в София - по-евтини. Всеки вдига цените, както иска. И какво правим?

- Всяка система има нужда от определено количество енергия, за да се издържа. В момента, в който намалите енергията, тя деградира до съответното ниво, или просто се разпада. Това се наблюдава във всяка система, включително и в българската икономика. Когато се оскъпи подаването на определен ресурс, естествено отделни сегменти на икономиката спират да работят.

На второ място, според отчетите на статистиката българинът е забогатял. Това, което отчитат вашите зрители, обаче е точно обратното. Т.е. статистиката и зрителите живеят в паралелни реалности. За 2021 г. статистиката отчете ръст на доходите с 9%, а инфлация - около 3%. Това означава, че българинът е забогатял с около 6% и да няма никакъв проблем с ръста на цените. Но анкетата на НСИ от есента показа, че само 6% от хората у нас нямат проблем с високите цени. Всички останали от "забогателите" българи имат проблем. Половината от тях си харчат депозитите, за да оцеляват. Над 1/3 ограничават разходите си за храна, а останалите теглят заеми. Т.е. 94% от българите не пасват на статистическите отчети. 

Марина Иванова, Велинград

На какво се дължат по-високите цени в провинцията в сравнение със столицата? Как може да бъде овладяна спекулата?

- Трябва да се уточни първо какво е спекула. Ако един търговец купи стока за 2 лв. и я продаде за 3 лв. или 5 лв., това не е спекула. Така работи пазарната икономика. Още като преминавахме към пазарна икономика, това беше ясно. Проблемът е, че навремето по-голяма част от хората се опитаха да осигурят едно по-различно бъдеще от настоящето, в което живеехме тогава, без да са наясно как ще изглежда то. А пазарната икономика изглежда така: високи цени и търговците слагат надценки, каквито пожелаят. В Закона за защита на конкуренцията има определение за спекула и това е свързано с господстващото положение на пазара, когато може да се манипулират цените, тогава имаме спекула. Купувачът просто няма избор. 

- Това е див капитализъм.

- Пазарната икономика е капитализъм. Ние живеем в капитализъм, във властта на капитала. Що се отнася до изкуствено създаван дефицит, т.е. да изнасяте стоката на пазара само когато цените са ви изгодни - това е господстващо положение. Ако имате 100 търговци и само един скрие стоката, останалите ще я продават. На практика обаче останалите 99 търговци ще съгласуват практиката си за по-висока печалба и ще участват в изкуствения дефицит.

Това е огромен проблем на българската икономика. Имаме съгласувани практики както при предлагането на стоки, така и при предлагането на работни места. В малките населени места имате двама или трима предприемачи, които държат бизнеса в района. Те са постоянно заедно и ако някой работник не е доволен от заплащането и бъде уволнен, той повече не може да си намери работа в района. Затова трябва да бъдат създавани малки предприятия, за да има истинска конкуренция. Само така може да има реален ръст на заплатите. Така може да се постигне и спадане на цените на стоките по места.    

ЗА НЕРАВЕНСТВАТА

Катя Иванова, Пловдив

Коментирайте, моля, честно ли е само 1% от населението на земята да притежава богатствата на света?

- Навремето разликата между много богати и много бедни беше ограничена. Знаеше се, че един директор на завод ще получава 350-400 лв. заплата, но заплатата на най-квалифицираните инженери и работници беше съпоставима. Имаше челници в труда, които получаваха и по 700-800 лв. заплати. Онези, които пък работеха на опасни места, получаваха в пъти по-големи заплати от директорите. Когато няма кой да смуче от благосъстоянието, от произвежданите блага в икономиката, остава повече за разпределение към онези, които са на най-ниското стъпало в пирамидата. За това беше възможно навремето от една сватба да се съберат парите за един апартамент.

Сега това е невъзможно. Всяко младо семейство можеше да си вземе апартамент на кредит и да не се притеснява, че утре частният съдебен изпълнител ще му почука на вратата, ако остане временно без доходи. И тогава имаше разлика между бедни и богати, но тя беше малка. От това идва основният позитив на онова време.

Човек, който е близко до ниските етажи на пирамидата, той има чуваемост, състрадание и съчувствие към проблемите на по-бедните от него. Докато човек, който се е изкачил високо в пирамидата на доходите, той няма съчувствие. Психолози доказаха този факт. Много богатите са лишени от състрадателност и емпатия. Те са примитивизирани до психиката на влечугите, както пише в теория на конспирациите. Затова и изпомпването на блага към супербогатите става все по-бързо в днешния свят.

- Т.е. богатството ощетява духовно човека и трябва да се радваме, че сме бедни?

- Не. Едно общество е развито, когато в него няма мизерия и бедност, но и няма много богати. Само когато нямате богата върхушка, която да изпомпва благата, само тогава можете да осигурите един приличен стандарт на живот и да няма хора, които ровят по кофите. И ако погледнете Джини индекса, ще видите, че в северните страни има много малко разслоение в обществото.

Голямото разслоение е характерно за България, където този индекс е около 40. Има такова разслоение в Африка, в Русия и в САЩ. 

ЗА ПЕНСИИТЕ

Инж. Стоянова, София

След 35 г. стаж, голяма част от който на ръководна длъжност, сега съм с пенсия малко над минималната. Как може да се промени това?

- Когато говорим за пенсиите, трябва да се има предвид, че пенсионната система е много сложна. На първо място, размерът на пенсиите зависи от доходите, данъците и демографията. Когато в България населението е най-застаряващо от целия ЕС, няма как да имате високи пенсии. Йосиф Висарионович беше казал, че пенсията е заплатата на нашите баби и дядовци за това как те гледат своите внуци. Но при положение, че голяма част от внуците са в чужбина, няма кой да плаща данъците тук. Опасявам се, че това е възмездието, което получаваме затова, че оставихме огромен човешки капитал да изтече от страната.

Освен това при тази структура на икономиката - силно развита сфера на услугите, за сметка на производството, естествено е да няма достатъчно високи доходи и социални осигуровки. Това е и причината да имаме толкова ниски заплати. Камериерките не могат да имат заплатата на един инженер или друг висококвалифициран специалист. Аз съм сигурен, че ако Вашата зрителка сега тръгне да си търси работа като инженер, много трудно щеше да я намери. Просто работните места за висококвалифициран труд са силно ограничени в България. 

На трето място, големият проблем за размера на пенсиите са данъците. При 10% данъци - такива ще са пенсиите. Крайно време е да се премахне плоският данък. Америка излиза от кризата, като увеличи процента, с който се облагат най-високите доходи. Стига дори до 90%. Има предложение дори да се въведе супер данък от 100% над определено ниво на доходите.

Величка Петрова, Лом

Средната заплата в страната се увеличи благодарение на увеличението й в държавната и общинската администрация, но един пенсионер влиза в магазина само с мизерните си доходи.

- Приемам забележката на зрителката. Има един показател, т.нар. коефициент за заместване на дохода. Взима се средната пенсия и се съотнася към средната заплата. Така разбирате средния българин като се пенсионира от колко високо пада. У нас този коефициент е катастрофално нисък - 38-40%. В Гърция той е от порядъка на 75%. Така че у нас има какво да се желае.

Но пак казвам - проблемът е откъде да се вземат парите. При тези ниски данъци, няма откъде. Това е проблем, който не може да бъде решен с магическа пръчка. Затова пак казвам - трябва да се тръгне от увеличението на данъците, от въвеждането на прогресивен данък. Това ще осигури повече приходи в хазната. Трябва да се въведат и дискреционни мерки, т.е. директно подпомагане на хората с най-ниски доходи.  България е една от трите страни в ЕС, които нямат такива мерки, включително и за пенсионерите. 

Надежда Иванова, София

По повод атаките към сегашното правителство. Нека пенсионерите - и аз съм между тях, да сложат ръка на сърцето си и да кажат: кога са получавали най-голямо увеличение на пенсиите. Само когато БСП е била във властта. Първо - при Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев, и втори път - при правителство с вицепремиер Корнелия Нинова и социален министър Георги Гьоков. Защо не критикуват управлението на ГЕРБ, което за 12 години не увеличи пенсиите? А когато откраднаха пенсионните фондове - защо драгите пенсионери не скочиха на протест? Държавата не може да мисли първо за пенсионерите, а след това за младите семейства и трудещите се. Защото тъкмо работещите ни изкарват пенсиите. И ако младите наистина избягат в чужбина - жална ни майка на нас, пенсионерите. Така че да попитат бившия премиер Борисов къде са им парите за пенсиите. Аз също съм с ниска пенсия, но ако мога да карам с едни обувки три години, един млад човек, едно дете - не може. На всички ни е трудно сега.

- Благодаря за трезвия коментар. Точно в това е проблемът. Никой не говори откъде да се вземат парите, а то има само 2 начина - или от работещите бедни или от пенсионерите. Трябва да се увеличат приходите в хазната и има начини за това. И докато работещият беден не може да си представи как може да стане избягването на данъци, богатите знаят как и имат ресурса за това.

Да дадем пример с Латинска Америка, където има огромен проблем със събирането на данъци. Там въведоха данък според активите на компаниите, защото не може една фирма да има 100 млн. долара активи, а да обявява 1000 долара печалба. И въведоха съответния данък, който е обвързан с активите и печалбите.

В България има големи компании, които декларират нищожни печалби. И ето проблемът със събираемостта на данъците.

Второ, когато говорим за това противопоставяне - между работещи бедни и пенсионери, има универсално решение. В Румъния направиха така по отношение на сметките за ток - тези, които ползват по-малко енергия - плащат по-ниска цена, а онези с високото потребление над определена граница - по-висока. Между 100 и 300 кВтч потребление - плащат киловата по 16 евроцента, а останалите - по 20 евроцента. И няма значение за кого става дума, защото, когато имаш ограничено потребление, ясно е, че не сте цъфнали и вързали.

Във Франция държавното подпомагане е според доходите на домакинството. В Естония - взимат за мярка най-високия доход на член на домакинството и ако той е под 1256 евро, значи семейството трябва да бъде подпомогнато от държавата. Не се прави такова разделение, каквото изкуствено се насажда в нашето общество.

Симона Пенева, Перник

Каква е причината висшисти с дълъг стаж да получават по-ниски пенсии от някои по-ниско квалифицирани?

- Когато сте натрупали стажа си по време, когато левът имаше друга стойност, естествено е да имате по-ниска пенсия. Начинът да се изправи тази несправедливост е осъвременяване на пенсиите, каквото предлага БСП от години. Последните предложения на Корнелия Нинова са пенсиите да се преизчислят спрямо доходите от 2020 г. или дори от 2021 г. Надяваме се с актуализацията на бюджета това предложение на БСП да бъде прието. Крайно време е.