18 Ноември 2024понеделник06:24 ч.

Защо предприемачите ни губят евросредства?

Парите за иновации може да бъдат отклонени за други цели

/ брой: 155

автор:Йосиф Аврамов

visibility 2308

Независимо от отчитаните успехи на правителството, което уж e допринесло за пускане на еврофондовете, то резултатите показват друго - България се срина от 14-о през 2009 г. на 26-о място през 2011 г. по степен на оползотворяването им сред 27-те страни членки на ЕС. От това обаче зависи какво ще получи България през следващия програмен период 2014-2020 г.
Основателен е въпросът как ще стане това, след като повечето от ръководителите на 7-те управляващи органи (УО) не само че не си дават много зор, но и пречат на някои добри идеи, подсказани ни както от експерти на ЕК, така и от представители на парламентарната опозиция от Коалиция за България. Правителството на Сергей Станишев постави добри основи в работата по оползотворяване на еврофондовете, но понастоящем не само че не се използва експертния потенциал на групата на левицата, а мнозинството на ГЕРБ игнорира всяко нейно позитивно предложение.
Все пак частичен успех е, че с 13% разплатени евросредства България вече не е нетен донор на ЕС и получава, макар и малко, повече от еврофондовете (около 900 млн.евро) от вноската й в бюджета на общността, която за 2011 г. е около 700 млн. евро. В тези 13% обаче са включени 200 млн.евро по инициативата "Джеръми", които номинално се отчитат като разплатени, но все още не са достигнали до българските предприемачи.
Известно, макар и все още относително незначително, "раздвижване" се наблюдава в последно време по оперативна програма (ОП) "Конкурентоспособност", която досега бе от най-изоставащите сред другите ОП. Предвижда се създаване на

фонд за кредитиране на бизнеса

с капитал от 200 млн. евро, който ще заработи до края на годината и това по принцип е положително. Средствата в него ще са от неусвоените пари по ОП "Конкурентоспособност" и то основно от мерките за иновации. Остава открит въпросът защо се посяга точно на трите иновативни мерки?! По тях засега наистина няма представени достатъчно европроекти, но вместо да се отклоняват парите от тях, то спешно трябва да се облекчат изискванията към бенефициентите по иновативните мерки и да се намалят под 10% средствата, които се изискват за самоучастие.
Създаването на фонд за кредитиране на бизнеса от 200 млн. евро засега е само едно добро намерение, което евентуално ще се реализира предизборно тази есен. Все още не се знаят обаче условията за кандидатстване, тъй като не е изготвена съответната наредба от МИЕТ. Промяната в ОП "Конкурентоспособност" бе обявена неотдавна от зам.-министъра на икономиката Евгени Ангелов пред депутатите от парламентарната комисия по еврофондовете. България вече е получила принципно съгласие на Европейската комисия за инициативата и най-късно до есента на 2011 г. се планира да бъдат избрани банките, а до края на годината или началото на следващата те вече да започнат да отпускат кредитите за бизнеса, като заеми ще се предоставят само за инвестиции, но не и за оборотни средства. Оперативната програма няма да изисква лихви върху отпуснатите средства, а колко ще начислят банките е трудно да се прогнозира, но лихвите за малките и средните предприятия (МСП) няма да са повече от 5-6%.
Със създаването на новия фонд за кредитиране бизнесът ще може да разчита на общо 940 млн. евро. Другите средства идват от фондовете, създадени по иницитивата "Джеръми", съвместно с Европейския инвестиционен фонд в Люксембург (200 млн. евро), които заедно с привлечените средства от мениджърите на трите фонда и избраните 5 банки, осъществяващи кредитно гарантиране, стават общо 940 млн. евро. Други 350 млн. евро ще могат да се получат по мярката за енергийна ефективност на предприятията - чрез ЕБВР, която предоставя до 150 млн. евро и от ОП "Конкурентоспособност" идват 200 млн. евро. Това е пилотен проект за целия ЕС и ако моделът е успешен, ще бъде приложен и в останалите страни членки през следващия програмен период.
Управата на ОП "Конкурентоспособност" към 15 май т.г. е договорила едва 590 млн., а е разплатила само 464 млн. лв. - по данни от публичния модул за евросредствата ИСУН. Налице са обаче редица слабости, като например необосновано

дискриминиране на цели подотрасли

на индустрията ни. Незабавно в програмата трябва да се включат в следващите обяви за технологична модернизация малки и средни предприятия от  дървопреработвателната, текстилната, мебелната индустрия, обувната, шивашката промишленост и др., които понастоящем не могат да кандидатстват за европари. Заради това държавата по всяка вероятност ще бъде осъдена от засегнатите фирми, завели съдебни дела: обувните - "Ингилиз", "Колев и Колев"; шивашките - "Сивен - Стил" и "Възход Манифакчъринг", и мебелната "Геномакс".
Все още много има какво да се желае по отношение съкращаване на времето от кандидатстването по ОП до получаването на първото плащане. Какво трябва да се направи от правителството на ГЕРБ, за да стигнат по-бързо и без досегашните трудности парите на европейските данъкоплатци до българските предприемачи, общини и НПО?
На първо място, търговските банки пилотно още в средата на тази година трябваше да станат междинни звена, но това не се осъществи. С евентуалното аутсорсване чрез разглеждане и оценяване на част от по-крупните европроекти за индустрията и селското стопанство от ОП "Конкурентоспособност" и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в търговските банки ще се изготвя от бенефициента един, вместо изискваните понастоящем два бизнес плана - от УО и от банката, което оскъпява проекта. Банките добре знаят как да управляват чуждите пари както на вложители и на депозитари, така и на европейските данъкоплатци и са заинтересовани по най-експедитивен начин те да се оползотворят. Срещу идеята банките да станат междинни звена е т.нар.

непробиваема стена от чиновническо равнодушие

от управляващите органи на ОП и на междинните звена към тях, които не искат да изпуснат "кокала" и да разпределят "баницата" с европарите!
На второ място, следва да се осъществи децентрализация на подаването и оценяването на регионалните европроекти, както и тези за МСП на ниво район (в България са 6) - за планиране и създаване на административен капацитет в новите междинни звена. Това е възможно да стане през следващия програмен период - 2014-2020 г. Належащо е създаване на специализирано министерство (не както сега има министър без министерска специализирана администрация) или на агенция за развитие към Министерски съвет, която да замени 7-те УО, като в нея се обособят 3 направления, колкото са структурните фондове на ниво ЕС - Кохезионен, ЕСФ и ЕФРР. Специално внимание трябва да се обърне на изграждането и укрепването на собствен административен капацитет на регионално и общинско равнище. Препоръчително е да се изгради държавна консултантска компания за подготвяне на типови инфраструктурни и бизнес проекти за използване от по-малките общини и МСП, които нямат достатъчен административен капацитет за разработка на проекти. За целта могат да се вземат средства от ОС "Техническа помощ" на отделните оперативни програми.
На трето място, необходимо е да се създаде самостоятелна оперативна програма за научни изследвания, технологично развитие и иновации, която да започне да функционира от началото на следващия програмен период - 2014-2020 г. В тази връзка пред МИЕТ има още една нерешена засега задача. Създаденият преди няколко години иновационен фонд следва да заработи отново и да стане свързващото звено между науката и бизнеса. Този проблем може би ще бъде решен след изготвянето на законопроекта за иновациите, който най-после министерството се реши да направи. Със средствата от фонда следва да бъдат създадени три иновативни високотехнологични парка. Всичко това може да се случи до края на годината или най-късно до началото на 2012 г., ако правителството на ГЕРБ необосновано не удължи или отложи осъществяването им, както става с повечето му проекти и намерения.
Належащи са и следните мерки за преодоляване на трудностите от техническо естество: 
- Премахване на множеството забрани за повторно участие на спечелили веднъж проект бенефициенти, когато се отнася за надстройка на функциониращият вече проект чрез нов.
- Разширяване на работните групи по изработване на проекта за НСРР през следващия програмен период - 2014-2020 г., като се включат и представители на браншовите организации, на търговските банки, други НПО и на консултантския бизнес с опит по европейските проекти.
- Задължително въвеждане на административна и наказателна отговорност за забавени срокове, създаване на умишлени пречки пред бенефициентите, изисквания за многократни дублиращи документи и т.н.
- Управляващите органи (УО) на ОП следва да започнат да ползват услугите на външни експерти за оценка на проектите, предвид голямото им забавяне. Това трябва да е първи етап към преминаване през следващия планов период на изцяло външно експертно оценяване на подадените предложения, като държавните експерти си запазват правото на контрол по всяко време на процеса.
- Облекчаване на процедурите по изискуемите банкови гаранции на бенефициентите.
Като най-съществена бъдеща промяна в облекчаването на условията за кандидатстване на бенефициентите е ускоряване на електронното обслужване чрез електронното подаване и отчитане на документите. То засега е направено само по ОП "Техническа помощ" и следва да се осъществи до края на 2011 г. не само по програма "Конкурентоспособност", а и по другите оперативни програми. Ефектът ще бъде по-бърза обработка на документите и ускоряване на процеса, но засега правителството на ГЕРБ действа мудно и в тази насока поради безбройните смени на министри, зам.-министри, водещи директори и експерти, които са придобили опит в работата с евросредствата. Някои от тях са сменени с доста по-неподготвени техни колеги, което неминуемо ще се отрази на качеството на обработката на европроектите и ще пострадат преди всичко бенефициентите в лицето на българските предприемачи, общини и неправителствени организации.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ