Цензурата

СЕМ реши да глоби БНР заради предаването на Волгин, а БНР го свали от ефир. Канцеларският мотив за това решение е, че това е държавно радио и трябва да има плурализъм. Но има един основен сардонически въпрос. Ако в това предаване се славеше, утвърждаваше и изтъкваше властта и статуквото, както е в почти всички останали предавания, дали щеше да последва такава санкция? Вторият въпрос, който трябва да се изтъкне - каква е съдбата на независимо мислещия човек. Никой не е възприемал Петър Волгин като стоманен болшевик. В неговите предавания, които съм слушал, има остри реплики от слушатели и дори шегички по отношение на т.нар. ляво и за бивша България преди 1989 г. Не че толкова е ляв Петър Волгин, колкото това, че се изтъква нещо, което не съвпада със съвременния курс за поведение на тези, които управляват страната.
Драмата на такива хора е, че когато отразяваш истината, ти си обект на упреци и от двете страни. И заставаш в една храбра, но безпомощна самота. Винаги си спомням гласуването в парламента да влезе ли България в НАТО. Четирима души се оказахме против в горда самота. И тези, които в момента с основания или без говорят непрекъснато срещу Турция, са забравили, че когато влизахме в НАТО, ние приехме да бъдем бойни съюзници с Турция - така, както направихме през 1915 г., само две години след опустошението, убийствата и грабежите на тракийските българи. Сега има и нещо друго - че Законът за радиото и телевизията се използва като основание за цензура. Ако имаше Закон за печата, щеше да се използва и срещу вестниците. Ако се славеха съвременното ни състояние и властта, никой нямаше да сигнализира, да санкционира и отстранява журналисти.
Като гледам медиите обаче, виждам как тази русофобска кампания, която се е разюздала вече до безнадеждност, непрекъснато произвежда русофили. Знам много мои колеги, които преди това бяха настроени критично не само към съветския режим, но и към царска имперска Русия, а днес, омерзени от другата крайност, застават на другата страна и проявяват симпатии към Русия. По простата причина, че не може да има такова обкръжение на Русия отвсякъде, а тя да се обявява за агресор. Има американски танкове в Естония, но в Перу и в Мексико няма руски танкове. Така че по този начин просто се прави една трудно забележима услуга на руското влияние у нас.
А цензура в България е имало винаги. Да не забравяме, че при славения режим на Стамболов също имаше закон за печата, но той беше не толкова срещу политическата критика, колкото срещу измишльотини и клевети. Един френски журналист - Гастон Шадурн, е изгонен от България, само защото публикува в "Таймс" една снимка с Фердинанд с разни придворни дами, които изглеждат не съвсем достолепно. Така че цензура винаги е имало. По-страшна е самоцензурата. Тя беше и преди, но сега не е с по-малка сила. Сега трябва първо да наплюеш миналото, а след това да кажеш колко прекрасно бъдеще ни предстои. Работата е там, че колкото и да експонира своите леви убеждения, Волгин никога не е бил прислужник на нечия партия. Но всяко инакомислие се възприема като дисидентство, което в България никога не е имало особено влияние. Така обаче журналистът става по-значим, отколкото ако беше останал да пише и говори угоднически. Макар че угодните журналисти са и добре платени.
Струва ми се, че става дума за производно на т.нар. хибридна война, която измислиха. Дори бъдещият посланик на САЩ у нас, преди да е дошъл, обяви, че щял се бори с руската пропаганда в България. Аз съм удивен, че един посланик, при това одобрен от американския Конгрес, може да обявява такава цел, още повече, че отива в страна, която се смята за регламентиран съюзник на Съединените щати. И това също мина без никаква реакция, освен от няколко медийни възражения. Реалността е такава, че вече не можеш да кажеш нещо негативно за съвременното управление и позитивно за съвременна Русия. Става дума просто за предупреждение към всички онези, които си позволяват това. А те не са много. Хибридната война се води именно откъм запад, но е много по-свирепа, отколкото едно пряко противопоставяне. Всеки вече ще внимава какво говори. И малцина няма да се уплашат и няма да се съобразяват с този заплашително размахан пръст.
За какво 25 години гълтахме жабета и разсипахме България, уж за да се избавим от старата несвобода? От 1989 г. насам се говори само за реформи, все реформираме нещо. И накрая се появява пак Реформаторски блок, като да сме 90-а година. Както когато казваш, че си патриот, това не те прави такъв, така и да се обявиш за реформатор още не означава, че правиш реформи. Излиза така, че всеки трябва да внимава за коментари и информация - особено когато тя е вярна.