В плен на песента

Пак усещам красивото слово,
което извира отвътре -
едно такова -
като билка тръпчиво на вкус.
Не което край мене се тътри,
а моята тръпка и усет
за пустинен оазис...
Бог с това ме наказа.

Цитирам себе си. И се връщам към самото си начало, в ранното си детство, в Крупник, близо до полата на Малешевската планина, наречена още Кършияка. Отсреща е Пирин. Аз съм се измъкнал изпод козинявата завивка и стоя вече на двора, загледан в утрото над Пирин. Такъв величествен унес, аз съм вече в самото утро, макар да чувам гласа на майка си: "Йосифе, на това дете му стана нещо... Пак стои занесено на двора..." Оттогава, та досега... до 83-ия си рожден ден, съм така. Унесен в песента.
Ето затова преди 22 години възседнах небесната колесница, наречена "Старинният файтон", и винаги на капрата му имам компания. И на 83-ия си рожден ден ще полетя с моята небесна колесница към родния ми край, защото малкото Отечество е побрало и Родината, и света, и боговете в него. От песен не се бяга. Моята песен не е замлъквала през целия ми живот, продължава да ме шемети и сега, защото Бог с това ме наказа.
И тази заран утрото ме повика. Влязох в светлинните му селения, в катедралния му храм зазвуча песента ми, в която има и по-други думи: "Безбожник съм, но пощади ме, Боже..."
Благодарен съм му на Всевишния. Защото той всичко вижда и чува. И знае каква пееща птица е този Велин Георгиев, запътил се с небесната си колесница към родния край за 83-ия си рожден ден, в читалище "Никола Вапцаров" в Благоевград. И ще кацне при поетесата Красимира Кацарска.