Защо властта мрази българската музика?

За никого не е тайна, че в държавата ни липсва закон, който да регламентира национална квота за излъчваната по електронните медии българска музика. Вниманието на обществото и властта към проблема периодично се опитват да привлекат и родни творци, и организации, обявяващи се в защита на авторското право.

От време на време ставаме свидетели на дискусии, кръгли маси, обсъждания, възвания, искания, предложения и какво ли още не. Преди години певци и музиканти дори излязоха на протест. Но от вродена деликатност или от  целенасочено желание да се дистанцират от категоричната конотация на този род прояви, сякаш превърнаха несъгласието си с политиката на управляващите просто в безплатен концерт пред Народното събрание.

Апелите на артистите за реформи в бранша години наред бяха упорито игнорирани. Целенасоченото прилагане на една от най-смъртоносните форми на отказ - протакането на решаването на проблемите, доведе не само до задълбочаването им с времето, но създаде и нови, още по-заплетени казуси. Безброй правителства и парламенти дори не си правеха труда да симулират каквато и да било заинтересованост към въпросите, повдигани от творчески организации, за нуждата от законодателни промени, които да защитават труда на български изпълнители, композитори, автори на текстове, аранжори и т.н. 

Същата участ постигна преди два месеца и проекта за въвеждане на квота от една трета за родна музика в нашия ефир. След като в края на май на заседанието на Комисията по култура и медии в Народното събрание бяха обсъдени проекти за промени в Закона за радиото и телевизията, внесеното предложение бе блокирано, съобщиха от "Музикаутор". Целта на инициативата, представена в парламента от организацията за управление на авторски права, е "да се гарантира ефир за българско творчество, което понастоящем е силно притиснато от световните лидери в музикалната индустрия".

Дава ли си властта сметка, че делът на родни песни, композиции и мелодии, които може да се чуят в ефира напоследък, от години не просто прогресивно и застрашително намалява, но вече съставлява само около 20 на сто от музикалното съдържание в електронните медии?! Наясно ли са управляващите, че ако тази тенденция продължи, съвсем скоро ще ни облъчват само с "хитове" на чуждестранни звезди и тези световни първенци в бранша буквално ще притиснат до стената нашите популярни и млади изпълнители?! Осъзнават ли политиците, че когато не се гарантира дял за българско творчество в радиата и телевизиите, това води до реалната опасност да изгубим не само езика и културата си, но и собствената си идентичност?!

Какво трябва да се случи, за да обърне поглед властта към държави като Белгия, Великобритания, Дания, Естония, Северна Македония, Нидерландия, Полша, Словакия, Словения, Украйна или Швейцария? В тези и в доста други страни, включително и на европейско ниво, въвеждането на квоти за национално творчество в ефира е реално функциониращ механизъм. И благодарение на него артистите знаят със сигурност, че ще получат поле за изява - именно на територията на тяхната собствена родина, и имат гаранции, че се държи не само на развитието им, но и на запазването на националните ценности.

Защо Комисията по културата и медиите отказва да вземе отговорно решение, което да покаже наличието на политическа воля да се подкрепят български творци? Кога в страната ни ще се появи дългосрочна визия за популяризирането на родна музика? Какво кара властимащите да игнорират обществения интерес, изразен и в направеното наскоро от "Алфа рисърч" представително проучване, според което 72% от хората у нас предпочитат да слушат по радиото и телевизията песни на български?

Знаят ли управляващите, че 80% от средствата за авторски възнаграждения излизат извън страната ни за чуждо творчество, а не остават да стимулират родните артисти? Според анализа на представяните от електронните медии отчети, цитирани от "Музикаутор", при общо използвани в програмите около 49 хиляди музикални заглавия, само 8350 са български песни, а останалото е международен репертоар.

Чува ли се гласът на хората у нас, които ясно заявиха, че искат шест от десет композиции, излъчвани в ефира, да са наши - сътворени от талантливи родни музиканти? Макар че от друга страна от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори са твърдо убедени: четири от дванадесет песни на час в дадена медия "биха могли да повлияят сериозно на разнообразието и да нанесат вреди". Наистина ли го вярват или чисто и просто защитават определени интереси? Всеки може да потърси верния отговор.

Към дебата за развитието на културата в България се присъединиха много наши автори и изпълнители, над 1800 подписа събра петицията за подкрепа на въвеждането на квоти за родна музика в ефира. Орлин Горанов, Васил Найденов, Нина Николина, Милена Славова, Явор Янакиев (100 Кила), Димитър Кърнев и Деян Каменов от "Д2", Мила Роберт, Прея, Веси Бонева и много други известни наши изпълнители застанаха с имената и лицата си зад каузата и отправиха специални видеопослания. Към инициативата се присъединиха и именитият български композитор, пианист, диригент, педагог и общественик проф. Стефан Драгостинов, диригентът на Оркестъра за народна музика на БНР Димитър Христов и т.н. От много организации също се обявиха в защита на законопроекта - сред тях са и Съюзът на артистите в България, и Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти, и Асоциацията на професионалните фотографи, и др.

Всички техни членове, а и мнозина други са действащи, активно работещи творци, които всеки ден потвърждават, че нова българска музика продължава да се създава. Въпреки всичко. Независимо, че разговорите, които се водят с "експерти" и "специалисти" в областта на културата, се превръщат единствено в технологични срещи, от които нищо не произтича. Независимо и от "високия вкус" на някои музикални редактори в радиа и телевизии, които предпочитат да редят листите с чуждестранни парчета, а не с родни песни. Напук и на факта, че от години у нас не се предприемат никакви конкретни законодателни стъпки в защита на нашите творци. Не се случва абсолютно нищо добро. Дори никой от властимащите не поема риска да вербализира онова, което се вижда от всички - държавата ни явно и упорито абдикира от културата.

В продължение на първите два летни месеца почти никой не забеляза, че Народното събрание отказа подкрепа за българската музика в ефира. За пореден път. 

Нищо не подсказва, че е само засега.

Пасивността се задълбочава

"Музикаутор" ще продължи да работи за подобряване на средата за развитие на българското творчество, на българската музика, чрез която възпитаваме родния си език и се заявяваме като народ пред света. Въпреки че в България вече 10 години няма национална стратегия за развитие на културата и пасивността на отговорните институции се задълбочава, темата и дебатът за квотите на българска музика остават отворени за бъдещи дискусии като основен морален, културен и икономически приоритет", категорични са от организацията за управление на авторски права.

Произведенията, регистрирани в сдружението, надхвърлят 500 хиляди и обхващат голямо разнообразие от жанрове. Открита е и сесия на Културния фонд на "Музикаутор", в която планират за музика на български автори да се раздадат 300 хиляди лева. "Със средствата, които сме отделили през годините, това са общо над 1,5 млн. лв. за българска музика. Но вие никога няма да я чуете, защото дебатът, който се води днес, не е насочен към възможности, развитие и решение", посочи пред народните представители изпълнителният директор на "Музикаутор" Иван Димитров. А председателят на УС на сдружението Ясен Козев допълни: "В международен план няма такъв пример: съответната национална музика да е 20 на сто, а чуждата - 80 процента."