Организирана наглост

Само с две думи може да се дефинира същността на грандиозния скандал на тема "бонуси". Бившата вече шефка на Здравната каса - Нели Нешева - си била определила заради собствените си успехи през 2011 г. твърде "законната" стимулираща сумичка от 12 500 лева. Над заплатата, разбира се. Друга една дама, Виолета Николова,  шеф в съдебното ведомство (чийто символ е "Темида", въоръжена с везните на справедливостта), от своя страна се "удостоила" по същата причина и със същите мотиви с 48 000 лв. Независимо че през миналата година вече е била стимулирана със заповед на правосъдния министър с цели 24 000 лв. Иначе сметнато - 72 000!
Отделен е въпросът с бонусите от 5 млн. лева, раздадени в здравното ведомство от министъра, пак под благовидния претекст за някакво стимулиране. Да сметнем посочените суми - излиза числото 5 084 500 лева. Бонуси. Нека сега вземем да погледнем колко минимални пенсии представлява тази сума, разделена на 139 лв. (размерът на минималната пенсия). Получава се 36 579 броя минимални еднократни месечни пенсии. Само от бонусите на едно ведомство. А от останалите? Неотдавна финансовият министър заяви, че с бонуси за 2011 г. няма да се удостояват държавните служители. Май не е точно така, но класифицираната информация не е особено достъпна за обикновените хора, за да не се дразнят. А бонусите са текли, текат и ще пребъдат. 
Преди време и за съжаление - за съвсем кратко време - общественото мнение бе възбудено почти до крайност от предполагаемите разкрития след операцията на МВР "Наглите", прозвучали в различните казионни медии едва ли не като край на организираната престъпност. Е, на това поне в голяма степен залагаше вътрешният министър.
Да не обясняваме какво е наглост - който иска, да провери в тълковните речници. Темата за наглостта по-скоро предизвиква усещането, че е достатъчно просто да се поогледаме в собственото си всекидневие, в което веднага откриваме симптомите на синдрома на организираната наглост, които твърде обезпокоително вгорчават живота на всички нас, взети заедно. Още по-обезпокоителна е арогантността и силата на нейния диктат, а това предизвиква твърде много въпроси. В цялата бъркотия на днешния ни живот ярко се открояват цинично налаганите на обществото мераци, облечени в закони, стотици подзаконови актчета, правилници, наредбички и прочее, създавани единствено и само в подкрепа и защита на конкретни лични и корпоративни интереси. Това няма как да се прикрие - виждаме го вече повече от 20 години.
Както е известно, и това със сигурност го осъзнават мнозинството от българите, налагането и претворяването на реалната демокрация (по смисъла и в стила на Запада) май нещо не сработи. По-точно - вносът на демократични правила и ценности не се случи. Някой може ли разумно да оспори, че демокрацията, в цялостното й измислено предимно за нас сияние, остана покрита от мъглата, пускана на талази от множество добре подплатени финансово пиар, социологически, политически и Господ знае какви още агенции, асоциации, интелектуални и най-вече политически кръгове. Колкото до истината - всеки път според нуждата на моментната ситуация, но всеки път, уви - нагло и безапелационно, така, както сигурно най-много ни подхожда като на недоизлюпена българска "демокрация". Или с други думи, в контекста на масовата наглост изпъква понятието диктат. Диктат едноличен и фриволен до необузданост. Под неговите сияйни лъчи вече не става и дума за достоен живот, а реално само за оцеляване. Как например да си обясним систематичните усилия на законотворците да ни превърнат в безгласни, болни, безпросветни, с отчайваща липса на перспектива крепостни.
След здравеопазването нека на този фон да изброим и кожодерството и безпардонността на топлофикационните дружества, електроснабдяването, масовия транспорт и мародерството с горивата, сриването на образованието, облизването около шистовия газ, водните ресурси и другите природни богатства, европейските фондове, игрите с облигации, банковите спекулации. И в крайна сметка не е ли наглост сам да си калкулираш и взимаш бонуси в гигантски размери? Или това е пир във време, в което всички ние се задъхваме, в което не можем да предвидим дори утрешния си ден.
Колкото до диктата на определени кръгове, той ще продължава, докато не настъпи време за демокрация. Съзирате ли нещо на хоризонта, освен факта, че липсва вътрешният министър, който да продължи лова на наглеци.