Не щем "Оскар"

Ако някой досега си е въобразявал, че "Оскар" се връчва единствено заради качествата на филмите и невероятната игра на актьорите, крайно време е да спре да се заблуждава. Достатъчно е да хвърли бегъл поглед на новите правила, които кандидатстващите за наградата трябва да спазват в стремежа да бъдат дори номинирани. Академията на филмовите изкуства и науки обяви, че през 2024 г. въвежда т.нар. инклузивни стандарти, посочващи в проценти представители на какви раси, етноси, малцинства (включително ЛГБТ) и пол да участват в продукцията, за да претентират създателите й, че заслужава приза. Само квоти за награди не бяха измисляли досега.

Ако режисьорите, продуцентите и целият снимачен екип наистина започнат да се съобразяват с подобни изисквания, киното от седмо изкуство ще се превърне в развалена вятърна мелница. И ще върти на празни обороти, привидно задоволявайки представите за равнопоставеност на ограничени прослойки. Така отличието, смятано за най-престижно в света на киното, неизбежно ще се превърне в абсолютна бутафория и неприкрит фарс. Нима някой ще успее да се обогати духовно от филми, чийто сюжет заедно с актьорския и техническия състав са съобразени с определен брой изисквания, които нямат нищо общо с таланта?

Не бива обаче да се забравя, че в киното - най-вече в холивудското - става дума за големи пари. А връчваният от 1929 г. филмов приз безспорно е мощен катализатор на продажбите. Дали творците ще предпочетат да загърбят наградите, продължавайки да се борят за смислените идеи, които пресъздават за големия екран? Или ще търсят вратички, за да се нагодят към новите изисквания, без да изгубят напълно достойнството си? Или пък още в началните надписи ще посочват на колко от абсурдните правила за "Оскар" отговаря филмът? Мъдрите казват: ще поживеем и ще видим.

Ще искаме ли обаче да гледаме?