Арт посоки
121 причини да (не) харесвате Алфред Хичкок
Майсторът на прочути филмови шедьоври е имал много по-големи странности, отколкото може да си въобразим
/ брой: 170
Невъзможно е да си представим как биха изглеждали повечето съвременни интелектуални трилъри и кинематографични детективи, ако през 30-те години на миналия век Алфред Джоузеф Хичкок не беше започнал работа в Холивуд. Преди да стане режисьор обаче, британецът се пробва в доста други професии: електротехник, рекламен художник, дизайнер на субтитри... За първи път е ко-ръководител на снимачния процес на "Винаги казвай на жена си" и незавършения "Номер 13" (1922). Скоро след това е съавтор на сценария, художник-постановчик и асистент-режисьор на "Жена за жената", който с времето е изгубен и става част от списъка на 75-те най-търсени филми на Британския кино институт.
Първата самостоятелна творба на Хичкок е "Градината на удоволствията" (1925). Екранизацията на едноименния роман на Оливър Сандис получава много висока оценка от зрителите. Но по-интересното е, че заради този филм режисьорът става... контрабандист! За снимките той се опитва да премине границата на Италия, без да посочи в митническата декларация, че в багажа му има над три хиляди метра кинолента, и тя бива незабавно конфискувана. Но пък Хичкок успява да влезе в страната с много ценна за него камера, благодарение на която запечатва някои от най-интересните сцени на тази кино класика.
Любопитно е също, че самият режисьор смята "Лоджър" (1927) за първия си истински самостоятелен филм, тъй като именно в него започва да се проявява уникалният му стил. В тази няма кинотворба на екрана за първи път се появява и самият Крал на ужасите, който изиграва епизодична роля на мъж с вестник. Това се превръща и в своеобразна запазена марка на Хичкок, който първоначално го прави, за да "запълни" кадъра, както самият той признава. А после - в общо 37 филма - като закачка към публиката, а и от суеверие, че, ако не се снима в собствената си лента, няма да има успех.
В историята на световното кино Алфред Хичкок остава като ненадминат майстор на трилъри. Заплитайки напрегнати сюжети, изпълнени с мрачен хумор, неочаквани обрати и стряскащи въображението сцени, режисьорът умело въздейства на психиката на зрителите. Но самият автор признава, че се плаши от собствените си филми, като не крие: "Никога не ги гледам. Не зная как го правят другите..."
Смята се, че създава 55 пълнометражни художествени творби и две документални, а повечето от тях стават част от световната класика на седмото изкуство. Въпреки това нито веднъж не е удостоен с най-престижната филмова награда за режисура, макар че получава 5 номинации от Американската академия. Едва през 1968 г. му връчват почетен "Оскар" - за цялостно творчество.
Казват, че преди по кината да бъде пуснат шедьовърът му "Психо", Хичкок се опитва да откупи всички копия на оригиналния едноименен роман на Робърт Блох, за да не разберат зрителите какъв ще е краят на историята. "Снимките на трилъра не само че се реализират в затворен павилион с ограничен достъп дори на част от екипа на филма. А режисьорът дори кара актьорите, операторите, монтажистите и чистачките да подпишат договор с огромни неустойки в случай на разгласяване дори на част от подробностите във финалните сцени", пише "Гардиън".
Няма как да се пропусне фактът, че Хичкок има особен афинитет към блондинките. Кани за участие в лентите си предимно високи русокоси дами с интелектуална студена красота и горещо сърце, защото е убеден, че те са "перфектните жертви". Идеално в тези параметри се вписва Грейс Кели, която се смята за негова любима актриса и дори муза, разбила сърцето на великия режисьор.
Независимо че през цялата си кариера е заобиколен от изключително красиви жени, Хичкок има само една съпруга, с която прекарва 54 години от живота си. Запознанството му с Алма Ревил става през 1921 г., когато тя работи като монтажистка. Харесва я, но... нещо липсва. Изключително интуитивната британка, родена преди 121 години, на 14 август - само ден след Алфред Хичкок, го наблюдава внимателно на снимачната площадка и явно много бързо разгадава тайната на вкуса му към нежния пол. Почти веднага, след като Алма от типична рижава англичанка става холивудска блондинка, получава предложение за брак от бъдещия баща на "Птиците". И оттогава тя винаги е до него, превръща се в най-доверения му съветник, работи като асистент на режисьора, редактор, шеф на сценаристите в десетки филми на Хичкок. Съществува легенда, че в края на всяка сцена той винаги е поглеждал жена си. И само долавяйки в очите й търсеното одобрение, продължавал да снима по-нататък.
От техния брак се ражда едно дете - дъщеря им Патриция. Като малка тя се снима в много от филмите на баща си, макар че той не обича да го афишира. Така или иначе, това явно предопределя по-нататъшната й кариера, защото според експерти става доста добра актриса.
Съществува мнение, че неповторимият стил на Хичкок възниква заради жестокия контрол, налаган от Британската асоциация на цензорите, ограничаваща разпространяването на филми с явни сцени на насилие. И режисьорът, за да надхитри ограниченията, успява да измисли как да нагнетява напрежение и ужас, без кървавите сцени да бъдат показвани направо или да присъстват детайлно в кадъра.
Майсторът на напрегнатото очакване в киното има обаче свои собствени страхове. Пословична е фобията му към... яйцето. "Това овално бяло нещо - без каквито и да било дупки - ме отвращава! Виждали ли сте нещо по-ужасяващо от изтичащия от него жълтък, ако се прободе с вилица?! Дори кръвта е по-приятна от него: тя е с червен, забавен цвят. Но яйцето... Никога не съм го опитвал на вкус", откровен е Хичкок в едно от интервютата си.
Вероятно малцина днес биха предположили, че в началото на кариерата си той получава доста откази от директори на прочути филмови компании. И макар да са му внушавали как никога няма да постигне нещо съществено в света на киното, той не само започва да пише историята на седмото изкуство със собствен почерк, но и се превръща в ненадминат майстор на съспенса. И всичко, което в този жанр днес си заслужава вниманието, се свързва именно с него и се нарича стилът на Хичкок.