18 Ноември 2024понеделник07:55 ч.

Бягане назад

Към тежките проблеми властта добавя нови и прави обратното на това, което е записано в стратегии и програми

/ брой: 51

автор:Велиана Христова

visibility 10037

Едва ли има друга държава като България, която прави точно обратното на това, което записва в стратегическите си документи. Тежките проблеми са достатъчно видими, но тя ги задълбочава, вместо да ги решава. Тези дни например в сайта на просветното министерство се появи проект за преобразуване на още един факултет в Югозападния университет. Сегашният "Обществено здраве и спорт" щял да стане факултет "Обществено здраве, здравни грижи и спорт". Ще кажете - разликата е малка. Не е така, ако човек прочете мотивите. В тях е казано, че досега във факултета има три специалности, сега ще има още две (ако НС ги одобри) - за бакалаври в регулираните професии "медицинска сестра" и "акушерка". Преобразуването, както винаги, е одобрено от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Не е ясно само колко бройки за нови студенти ще се отпуснат. Преди седмица МС прие с постановление превръщането на техническия колеж към ЮЗУ в технически факултет. Сиреч - спорт, инженери и медицински сестри в университет, който по профила си е педагогически и хуманитарен. Всичко това е в обратна посока на записаното в приетата също преди седмица в НС Стратегия за развитие на висшето образование до 2020 г. - там пише, че ще се ограничават специалностите, които не съответстват на профила на съответното висше училище.
През юни 2014 г. НАОА вече даде на ЮЗУ възможността да приема цели 720 нови студенти, и ако се съди по данните от рейтинговата система, вузът миналата година е имал общо 13 707 студенти. А от финансовия му отчет за 2010 г. разбираме, че тогава е имал 8284 студенти, при това спрямо предишната 2009 г. увеличението е било с над 1000 бройки. Сега виждаме, че за последните 4 години броят на обучаваните в ЮЗУ е увеличен с 5500 човека. Преподавателите на трудов договор обаче според данните от рейтинговата система (единствените публични за щатния състав) са... намалели от 512 на 482-ма от 2012 до 2014 г. Това е само един пример как

антилогично се раздува вътрешно системата

на висшето образование.
В седмицата преди празниците МС прие още едно решение - предлага на НС да преобразува 4 колежа в специализирани висши училища, като им позволи да приемат бакалаври и магистри. В това време стратегията изтъква, че системата от вузове е несъразмерно раздута и следва да се редуцира. Още повече, че абитуриентите като брой силно намаляват и въпреки че приемът вече започва още от февруари с предварителни кампании и с по 4-5 следварителни до края на септември, висшите училища не успяват да запълнят местата си - особено тези, които поставят по-високо летвата за кандидатите и поддържат стандарт в обучението. Стигнахме до ситуация, в която не младите хора се борят да постъпят във висше училище, а висшите училища се борят да напълнят аудиториите си. И ги пълнят - с младежи, които не могат да умножат две числа и не умеят да изразят една мисъл писмено, ако я имат изобщо. Виждаме тупика, до който сме се докарали, но продължаваме да тичаме към дъното на сокака, размахвайки

"качеството" като ефимерен транспарант

Същия регрес управляващите от ГЕРБ в момента се опитват да наложат и в средното образование с проекта си за Закон за предучилищното и училищното образование. По предварителни данни останалите парламентарни сили са внесли за второто му четене поне 600 предложения за промяна на текстове, което означава само едно - че проектът е крайно спорен и че не търси никакъв политически консенсус по същностни въпроси на просветата. Няма одобрение за този законопроект и в обществото, като изключим нарочно подбраните организации и лица, канени от ГЕРБ "за уточняване на позициите" (на някои от тези срещи "чужди елементи" дори не бяха допускани). Защото и този проект тича в обратната посока. Задълбочава проблемите и създава нови.
Съдете сами. Може би най-големият бич за България в момента е обезлюдяването на регионите - в цели общини мъждукат на доизживяване по няколко старци в опърпани къщи на опразнени села. България е страната в ЕС с най-бързо развиваща се демографска криза. Всички сектори би трябвало да участват в изработването на спешни мерки, ако искаме да оцелеем. Какво прави обаче училищният закон? Дърпа в обратната посока. Отнема от основното образование една година и вместо в VІІІ клас, децата ще завършват прогимназията в VІІ. Това означава, че над 200 малки основни училища ще загубят един випуск от учениците си и ще трябва да се закрият поради недостиг на деца и на пари, понеже училищата се финансират по

порочната схема "парите следват ученика"

- издръжката на училището е равна на броя на децата по т.нар. разходен стандарт за всяко от тях. От това ще следва само едно - 200 нови обезлюдени малки селища. Плюс хиляди нови недоучени българчета, които ще напуснат училището в VІІ клас и повече няма да стъпят в него. Ще си останат с основното образование, но ще са учили една година по-малко.
Основанието за тази "реформа" е, че в приетата от НС през 2006 г. Национална програма за образованието до 2015 г. е било записано намаляване на основното образование с една година и разделяне на гимназията на два етапа - до Х и до ХІІ клас. Обаче срокът на действие на тази програма изтича тази година, нищо от предвиденото не е направено, и поради демографската трагедия на България нещата за следващия период следва да бъдат променени драстично. Второ - за профилираните гимназии се кандидатства след VІІ клас, а от 1999 г. бе премахнат допълнителният подготвителен клас в езиковите гимназии (кому пречеше?) и се получи нонсенсът в тях той да се съвместява със съдържанието на "нормалния" VІІІ клас. Но това е поправимо - по-добрият вариант е да се възстанови "подгответо", или пък в осмия клас на всички основни училища да се предвиди засилено изучаване само на 4-5 предмета: български език и литература, математика, компютри, чужд език и българска история. Професионалните и специализираните училища, каквито трябва да са не само тези по изкуствата и спорта, но и езиковите и математическите гимназии, може да предвидят свое съотношение на часовете по тези предмети. Така в VІІІ клас всички училища ще учат приблизително при равни условия. Във всеки случай, такъв вариант би създал много по-малко проблеми.
 Нека някой да обясни какъв е смисълът пък гимназията да се дели до Х и до ХІІ клас и в първия етап задължителни да са само общообразователните предмети? Единственият резултат ще е повече млади хора, които няма да продължат обучението си и ще напуснат училището след Х клас с някакво свидетелство, без да имат нито професия, нито профил. Те щели да отидат на пазара на труда, ако не искат да учат за професия или във висше училище. Чудесно -

масово производство на общи работници

или чистачи с ниска квалификация. А завършеното средно образование с профилирани предмети, сгъстени само в ХІ и ХІІ клас, на практика се превръща единствено в право да станеш висшист. Защо? Що за "реформа" е този нов експеримент? 
Отгоре на всичко, част от програмите от ІХ клас нагоре в 9-те профила ще се разработват в самото училище - така че разликата между училищата в столицата и в "дълбоката" провинция ще се задълбочава още повече според материалния и човешкия им ресурс. А регионалният дисбаланс и сега е най-голям у нас от целия Евросъюз. Второ, преместването на ученик от едно училище в друго ще стане проблем. Отгоре на това на всички родители се дава право, ако искат, да си обучават хлапетата вкъщи и да не ги пращат на училище, което окончателно разпада националната просветна система (сега това е допустимо само за деца с определени заболявания и просто трябваше на техните родители да се даде правото да правят свои кооперативи за отглеждането и обучението на такива деца). Освен това оценките от матурите може да се пишат и само с точки, без да се приравняват към шестобалната система. "Може". Тук хаосът ще е пълен - кой с точки, кой с оценка, да се оправят вузовете, когато оформят бала за прием. И пак питам - защо?

Кому е нужно?

Вместо ясно да се приеме, че оценката на матурите е знак за това на какво равнище е усвоен задължителният учебен материал за целия гимназиален курс, а не нагаждане на бележката само за ХІ и ХІІ клас според средното ниво на конкретния випуск, както е сега. Много милиони левове потроши просветното министерство от 1990 г. досега за разработване на т.нар. "външно оценяване", но в образованието ни вече четвърт век продължава да липсва елементарният смисъл на това оценяване. Сега и от новата оперативна европрограма за наука и образование някой пак ще взема пари за "създаване" на същото.
За замисленото държавно финансиране на частните училища се писа много. Мюфтиите тутакси се възползваха от отворената порта и искат държавата да издържа и ислямски духовни училища (медресета), които да се създават и съществуват свободно извън нейния контрол. Лъжа е, че в Европа навсякъде държавата финансирала частното образование. В предложения вид това го има (и то донякъде) само в Швеция от 10-ина години - която дава 6,1% от БВП за средното си образоваоние при 3,1% у нас, но и там обмислят ограничаване на субсидиите поради доказаните негативи върху училищната система. Ние пак вървим наопаки - нищо, че сме с най-силно изразеното в ЕС имуществено разделение на учениците. Като че напук задълбочаваме пороците. В ЕС по-често се практикува частично държавно подпомагане за частните училища, каквото предлагат и депутати от БСП - хазната да плаща в тях безплатните учебници до VІІ клас, стипендии за учениците и да разрешава намалени наеми за помещенията, ползвани за обучение.
Всичко това са само част от проблемите на проектозакона. А на този фон просветният ни министър през ден шуми в системата с екзотични хрумки извън всякакви реалности - ту хули емблематични световни учени, ту създава колежи след средното образование, прави университет за третата възраст със старческия дом барабар, замисля учебник с "истината за комунизма", обявява смешните у нас матури за "много тежки", после ги намира недостойни да са вход за вузовете... Проблемът е, че всички "от приличие" го слушат - снизходително, прикривайки усмивките си.
А работата хич не е за смях. 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ