Невъзможно е да има елитни скиори в България

Майката на двама от най-перспективните ни състезатели по ски Алберт и Александра Попови - Мартина, праща децата си да учат и тренират в Австрия. Тя иска фамилията й да бъде прославена, както тази на легендарното хърватско семейство Костелич, но добре знае, че в България няма нужните условия. У нас няма изградения ред, а усилията, които федерацията по ски полага, не са достатъчни. 

- Госпожо Попова, разкажете за състезанието за купа "Пинокио" в Италия, който вашият син Алберт спечели?
- Това е един от най-силните турнири за деца в света. Надпреварите от този ранг са няколко през годината. С него може да се сравняват само Вал д'Изер и Словения. Тези състезания са кръг от детските световни първенства.
- Колко души стартираха?
- Над 100 състезатели от възрастова група. Само по себе си говори много, защото те са избрани по определени критерии. Всеки е постигнал резултат, за да бъде допуснат. Конкуренцията е изключително голяма. Скиорите се бият буквално със стотни от секундата. Резултатите говорят, че много от децата са с изравнени възможности. Концентрацията е наистина важна, за да можеш в определен момент да дадеш всичко от себе си и да покажеш на света, че си добър в най-ключовото състезание.  
- Искате да кажете, че в това състезание са били събрани най-добрите в Европа?
- Не, това е една от надпреварата, която събира най-добрите не в Европа, а в цял свят.
- Това ли беше целта пред вас?
- Неговото представяне през годината беше изключително силно. Той е на 13 г. и е за първа година при юношите старша възраст. Тоест Алберт е от най-малките в своята възрастова група, а победи. Това е от огромно значение за него. Натоварването и физически, и психически е голямо, но моят син издържа.
- Коя е най-силната му дисциплина?
- Най-добре се предствя в слалома. Този сезон обаче направи пробив и в гигантския слалом. Изпъкна точно на купа "Пинокио", което е невероятно. Не сме си и помисляли даже, че можем да покорим такъв връх в неговата крехка възраст.
- А какви бяха класиранията му в другите състезания?
- Навсякъде намираше място сред първите 5. Това е невероятен успех както за него, така и за България. Ние сме малка държава и нямаме традиции, както Австрия например, но чрез Алберт показахме, че имаме възможности. Занапред ще се борим да покорим още по-големи върхове. Ще даваме максимума от себе си и класиранията трябва да дойдат.
- Тази година е важна за вас, защото децата ви сменят училището. Ще се преместят в Инсбрук, Австрия. Как им се отразява, защото те все още са значително малки?
- Искам да благодаря на българската федерация по ски и президента й Цеко Минев, защото с тяхната помощ децата ще продължат учебния и тренировъчен процес в Австрия. Предложението го получихме миналата година от г-н Минев и го приехме веднага. Беше трудно, защото децата не бяха се сблъскали с такова препятствие. Наложи се в следващите месеци да изкарат интензивен курс по немски език. Ще учат в едно от най-добрите учебни заведения за скиори в Австрия. Буквално смениха всичко - семейството, езика, треньорите, училището. Това е нещо, което малко хора могат да разберат. Справиха се обаче перфектно.
- Смятате ли, че поставните цели бяха постигнати?
- Да, определно. Александра започна сезона с лека травма и й беше трудно да се адаптира. До края на сезона доказа на австрийските треньори и тези от нашата федерация, че е силен играч. Общо взето, победи всичките момичета, които са от нейното училище и през сезона й бяха най-големите конкурентки. В края на април след всички тежки състезания кандидатстваха в гимназията в Инсбрук. Постигнаха невероятни резултати. След всички изпити и Алберт е с най-добра оценка от всички явили се. Александра е 5-а. Изпитите се проведоха в 3 дни и бяха тежки от гледна точка, че нямаше почти никаква почивка. След тях бяха проведени и 3 физически теста в няколко аспекта.
- Какви по-точно?
- Специален, гигантски слалом, суперкрос. Имаха и елементи на техника, върху които ги оценяваха, както свободно каране и фрийстайл в бабуни. Всички това бе оценено с точки, освен стандартния метод, който в ските е времето.
- Какво им предстои следващата година в учебен план?
- Ще учат много немски език, за да продължат учението си. Това е едно от най-важните неща.
- С кои треньори ще работят?
- Бившият наставник на Килиън Алберхт, Дитмар Тьони ги наблюдава през миналия сезон. В самия край той присъства на изпитите и остана очарован. Съгласи се да работи с тях през следващия сезон, което е голяма крачка. Досега Тьони не е работил с толкова малки спортисти. Заминавал се е само с участници в световните купи, т.е. елитни. Радваме се, че привлякохме вниманието му и че прие да работи с Алберт и Александра. 
- Ясно е, че ще продължите да се състезавате в Австрия, Европа и България. Как ще го съчетаете?
- Нашите деца са българи и ще останат такива. Картотекирани са и в роден клуб и доколкото имаме възможност, ще участваме и в държавните първенства на България.
- Каква ви е целта в спортен аспект?
- Да караме на по-силни състезания. Разбира се, важно е и участието ни в България, така че, когато е възможно, ще бъдем тук. Основната ни цел обаче са състезанията навън, защото има повече конкуренция и средата е по-различна.  
- Как ще протече подготовката за следващия сезон, какви трудности може да изпитате?
- Най-трудно е да се живее в интернат или приемно семейство. През годините сме им давали страхотен уют, а там това не се получи. Може би нравите и обичаите на австрийците са различни. Този стрес, който всичките преживяхме, не може да се опише. Тяхната система е много добра, но е по-различна от нашата и до днес не сме убедени доколко може да бъде полезна и работеща за деца от други държави. За това поискахме подкрепа на родната федерация, а чрез нея да потърсим личен треньор на децата. Настоящият им наставник Ивайло Борисов, който ги е изградил, също ще тръгне с тях. Двамата с Тьони ще продължат да ги изграждат като състезатели. Наясно сме, че тук едва ли ще могат да стигнат до върховете на световния спорт. Децата ми знаят това и се борят, ще продължават да изпълняват целите си.
- Разликата между вас и световноизвестното семейство Костелич (Хърватия) е, че те са по-близо до Алпите и имат по-голяма възможност да пътуват, а ви сравняват?
- Основната разлика е, че бащата Костелич е техен треньор и винаги пътува с тях. Аз никога не бих могла да ги тренирам. Мога да съм и мениджър, да им помагам с всичко останало, но не и с това да бъда треньор. В този момент тази роля е много важна. Добрият наставник трябва да стигне до децата, да се сработи с тях, за да постигнат нещо. Има не един и два случая, в които добри специалисти не са успявали да достигнат върхови резултати.
- Защо?
- Защото не са успявали да достигнат до такова разбирателство. Силно се надявам, че занапред тази симбиоза ще я има и ще се борим да продължат по този път, по който са тръгнали - да постигат успехи.
- Предстои лято, което е едно от най-важните неща за всяко дете?
- До края на юли остават в Австрия, където ще имат физическа подготовка. След това ще се приберат за около месец, за да починат, но активно, защото ще бъде съчетана с физическа подготовка. В най-скоро време ще им бъдат направени функционални изследвания, на базата на които ще бъде изградена специална програма за  подготовката. Тя е изключително важна, защото на нейната основа започва активният състезателен сезон. Надяваме се да няма контузии и ако всичко върви по план, в края на август отново заминават за Австрия, където ще започне същинската подготовка.
- И двамата ще бъдат в осми клас, защото директорът на училището е решил, че ако са заедно, ще се интегрират по-добре?
- Не смея да се бъркам в работата на учителите. Това е тяхно решение и, така или иначе, децата трябва да се съобразяват. Смятам, че ще се справят успешно и в училището, и на пистата. Има какво да учим от алпийските нации, защото те са израснали с мисълта за ските. Имат съвсем различна култура. Там децата се качват на ските от съвсем малки, а това означава, че имат голям естествен подбор. У нас изборът на състезатели, от които федерацията ни трябва да вземе каймака, е малък, докато там нещата са доста по-различни. Надявам се един ден и ние да имаме техния опит.
 
 Вярвам, че ще бъдем българското семейство Костелич, казва майката на двама от най-перспективните ни състезатели по ски