Ентусиастът
/ брой: 93
Четири месеца се изтъркулиха, а аз все очаквам да се появи на вратата в издателството художникът Петър Ръсовски, за да покаже новата си картина или нещо написано, което току-що е завършил. Да си поговорим накратко и той, вечно забързаният, да поеме нанякъде - към изложбена зала или редакция, към сбирка с приятели или на митинг. Знам, че това няма да го бъде, щото земните му дни се събраха и сега е на пленер във вечността.
Читателите на ДУМА ще да си спомнят как ни напусна Петър Ръсовски на 24 януари т.г. - час преди да го покоси инфарктът, завърши писмо, адресирано до Първанов и Станишев, в което ги призова да се разберат помежду си, така че да не допуснат разцепление в партията. "Твърде висока може да се окаже цената на неразбирателството и за бъдещето на страната!" - предупреждаваше в обръщение към двамата лидери редовият социалист, оказал се по-зрял и по-мъдър от тях. Не зная дали тревога е ускорила пулса му, докато е писал, но всички, които са се докосвали до Петър, знаят, че червеното му сърце биеше в ритъма на социалните тежнения на хората. Щеше да му е по-лесно, ако беше "консерва" като много червени дядовци, които са в партията "на инат" или "по инерция", за него социалистическата идея имаше висш смисъл. Затуй не можеше да бъде равнодушен и към всичко, ставащото наляво. Беше неравнодушен, защото бе хармоничен човек. По-хармонична личност от него не познавам. С много таланти бе помазан свише.
Той е верен на дълга и отечеството, затова е отличен офицер. Казваше, че армията го е направила горд човек. 11 години е в строя - в пехотата, за което се иска мъжество, особено за личност с много дарби и интереси.
Задълбочен и прецизен учен-изследовател, полк. инж. Ръсовски като научен сътрудник отдава инженерно-техническия си интелект на механизацията на взривоопасни товари, внедрява 21 различни метода в тая област, на 19 от които сам е конструктор. Но никога не е мислил за кариера, за научни звания и титли. Доказва го, като след 39-годишна служба сам подава рапорт да напусне армията, и "напук" в деня на уволнението прави своя изложба в поделението.
Ръсовски е страстен природолюбител - един от големите колекционери на природна пластика, представял се е в много изложби на това самобитно изкуство. За него се иска не само бродене по планини и дерета, но е потребно умение да се съзерцава, да се открива идея в природните късове. А и способ да се пипне деликатно клонът или дънерът, та да оживее като птица, звяр или момино тяло.
Той е и публицист със страстно перо, на рефлексите му биха завидели и професионалните журналисти, реагираше не само на събитията у нас и по света, но се бунтуваше от духовното опошляване и посегателствата срещу националната ни идентичност. Той направи пространно проучване на своя род и го посвети на дядо си Иван Вучков, загинал в Балканската война. Няма да е пълен образът, без да добавим за спортната му натура и за умението да свири на цигулка.
Но над всичко се е извисил талантът му на художник. Признат е за изключителен майстор на пейзажа от натура, следовник на Васил Бараков и Здравко Александров. Учил бе живопис при Преслав Кършовски, дълго приятелство го свързва със Здравко Александров, не на един и два пленера са били заедно, проф. Илия Петров го насърчавал. "Смятам себе си за пленерист-интуивист. Изцяло се оставям на чувства и настроения, когато ме грабне нов сюжет"- изповядваше се Ръсовски. Проф. Тома Върбанов написа за него: "Жадуващият за игра и красота поглед на художника и креативното му въображение разкриват в случайните природни форми забележителни по своята откривателска находчивост живи сюжети." Според проф. Чавдар Попов пейзажите му пленяват със своята искреност и непосредственост, с конкретния подход към всеки отделен сюжет, което го избавя от себеповтаряне.
Петър Ръсовски имаше добра и състрадателна душа, за разлика от много свои събратя даряваше картините си с обич. След всяка изложба от малкото припечелено от картините правеше дарове - абонираше читалища за ДУМА, купуваше книги и ги подаряваше на библиотеки в Западните покрайнини.
На една изложба във Военния клуб художникът Иван Гонгалов заяви, че Ръсовски е най-големият ентусиаст, когото познава, и когато повечето хора са изпаднали в апатия, да бъдеш ентусиаст, съхранявайки младежките си пориви, е близо до героизма. Наистина Петър бе ентусиаст от рядка природа, не живееше с илюзии, защото беше постигнал мир със себе си и на всичко вдъхваше душа. Благодарение на богатата си душевна кройка, на щедрото си сърце, на неукротимата си енергия сееше талант и доброта. Царство му небесно! Вече никога няма да получа писмо от Чеканец, където той прекарваше летата, но от стените ме гледат негови пейзажи от милата ми Родопа. Той живее в тях. И не само в тях!