Боси по асфалта
/ брой: 203
Един готвач от Пиза ми каза: "Братко, отдавна се облизвам - ела да хапнем сладко! Ще хрускаме павета и зъбите си после ще чистим със рендета!" Към това стихче на Джани Родари ни връща отчетът на правителството за изминалите две години от мандата му. Разликата е незначителна - в менюто на премиера Борисов паветата са заменени с асфалт. Той се предлага и за първо, и за второ, че и за десерт.
Четири са най-големите постижения на кабинета според собствения му отчет. Три от тях обаче могат да бъдат оспорени като оценка, а за едно заслугата е повече на предишното управление. Най-напред е отбелязано върнатото политическо доверие на международните фактори към България. По-точно е обаче да се говори за подкрепа, и то най-вече от доминиращата в евроструктурите Европейска народна партия. Което е съвсем естествено - нали ГЕРБ е от същото политическо семейство. Доверие обаче липсва и най-красноречивият пример е отлагането ни за Шенген. Щом сме изпълнили всички изисквания, както уверяват управляващите, а не ни приемат, значи дефицитно е не друго, а тъкмо доверието към нас. Обратно, при предишното правителство България влезе в Европейския съюз, и то въпреки че не е била подготвена, според оценката на вицепремиера Цветанов. Но ако той е прав, изводът е, че тогава доверието към нас е било несравнимо по-високо.
Кабинетът се похвали и с икономическата стабилност на държавата. Това е така, но заслугата е по-скоро на предходното управление, което въведе ниски данъци, привлече рекордни инвестиции, осигури висок икономически растеж и остави над осем милиарда фискален резерв. Правителството на Борисов тръгна по съвършено погрешен път, опитвайки се да въведе страната в чакалнята на еврозоната, в името на което спря плащанията към бизнеса и с минималния дефицит в бюджета парализира икономиката. Доказателство за неумелата финансова и икономическа политика е и изхарчването на близо половината от резерва, както и посягането върху здравните и пенсионните фондове. Това повиши неимоверно цената на стабилността и прехвърли тежестта й върху бедните и средните слоеве.
Успехите в борбата с престъпността също подлежат на съмнение. Независимо от зрелищните акции факт е, че никой от обявените за големи престъпници все още не е осъден. Вината вероятно е и в съдебната власт, но и в негодните доказателства, събирани от ведомството на министър Цветанов. Отвличанията може и да са намалели, но уличните и битовите престъпления зачестиха извънредно много.
И ето как неизбежно, също като в сценката на Мирча Кришан за краставицата, стигаме до "най-големия успех" на правителството - автомагистралите. "За каквото и да заговори Бойко Борисов - написа приятелят ми Стефан Янков във фейсбук - до 30 секунди е минал на магистралите и пътищата. Навярно това е някаква форма на асфалтомания. Говоренето му напомня вица за Чапаев и Петка, в който Чапаев правел планове за времето след победата, които включвали главно строителство на консерватории. На въпроса на Петка защо са нужни толкова много консерватории, отговорът бил: "Е, как, нали този народ трябва да яде!"
Та и мустакаткото от ръководството на гербариите, който е на първия ред в парламента, вероятно защото идва от Банкя, почти по чапаевски ни окуражава, че "асфалтът не се яде, но ще нахрани много хора". Всичките тези фанфари са за 19 км от магистрала "Люлин" и 31 км - от "Марица", започнати от предишното правителство и оскъпени без каквото и да е обяснение от сегашното.
Същевременно първият интернет сайт за граждански контрол върху управляващите доказа, че от 396 обещания на сегашната власт са реализирани само една десета. В това число влизат и 184 ангажимента, поети лично от премиера Борисов, от които той е изпълнил едва 13. Може би затова отчетът е посветен не толкова на стореното, колкото на намеренията, и е задръстен от уж забранената от министър-председателя думичка "ще".
А ние отсега сме наясно, че асфалтът няма да ни нахрани. И не само защото ни липсват рендета, с които после да си изчистим зъбите. А тъй като цената на построяването му е да се озовем боси върху него. Също като в песничката на Росица Кирилова, само че не толкова щастливи. Няма да се вдигнат и доходите ни. След като ще могат да прекосят страната ни за четири-пет часа, чужденците дори няма да спират у нас. Едничката ни радост ще бъде да приветстваме джиповете, с които управниците отпрашват към морето, доволни от придобиването на нови дузини имоти или пък на цели банки. Или пък да им помахаме за сбогом, ако някога все пак решим да ги отстраним от властта.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info