Достатъчно висок ли е подоходният данък за богатите?

Публикуваме анализа на Кристиян Семпер за изданието journaldeleconomie.fr в контекста на някои дискусии у нас, които спорадично се активизират, особено около парламентарни избори, или свързани с мъките по изготвянето на поредния национален бюджет. Настоящият у нас плосък данък срещу прогресивен такъв - два лагера икономисти и финансисти защитават една от двете системи, изтъквайки предимствата на „своята“ и поразиите, които би направила другата. Време ли е за промяна?


Въпреки че ДДС остава основният източник на данъчни приходи за държавата, представляващ приблизително 38% от брутните данъчни приходи през 2025 г., тази статия се съсредоточава върху данъка върху доходите, на който се падат приблизително 24% от данъчните приходи. Основният въпрос, който ще се опитаме да разгледаме е „кой плаща данък върху доходите и колко?“.
Вместо да се фокусира върху пестеливите разходи на социалната държава, настоящият политически дебат е насочен към една цел: „богатите“, които не плащат достатъчно данъци. Несправедлив ли е данъкът върху доходите във Франция? Доказателство ли е той за дискриминация спрямо хората с ниски заплати? Облагодетелства ли най-богатите, т.е. тези, които печелят много пари, като се има предвид работата им и степента на отговорност, която идва с нея?
Тази статия ще се занимае с изчисляването на данъка за човек, живеещ сам (несемеен) с месечна нетна заплата от 941 до 12 000 евро.

Направените изчисления 

са на базата на данъчната скала от 2025 г. за доходите, получени през 2024 г., и се отнасят за домакинство от един човек. Те вземат предвид отстъпката от брутния данък, след която се получава нетният данък. Тази отстъпка позволява пълно освобождаване от данък на хората с много ниски заплати и най-вече на тези, които са на минимална работна заплата. Частична отстъпка се прилага до месечна заплата от 2685 евро нето, след което такава вече не се предоставя.
Неженен работник на непълно работно време, който печели 941 евро нето на месец, е освободен от ДОД.
Работник на минимална работна заплата от 1426 евро нето на месец или пенсионер със средна пенсия би трябвало да плаща ДОД в размер на 429,44 евро, но благодарение на отстъпката също е освободен от данък.
Един квалифициран работник, който печели 2000 евро нето месечно, би трябвало да плати 1111,33 евро годишен ДОД, но всъщност ще плати 472 евро благодарение на прилагането на прогресивна отстъпка.
Над 2685 евро месечно отстъпка не се прилага.
Неженен, който получава €3000 месечно, ще плати 2892€ годишно.
Служител на ръководна длъжност със средна заплата от €4056 ще плати €6402 годишно.
Висш ръководител или висококвалифициран самонает работник с доход от €6000 ще плати €12 613.
И накрая, човек с доход от €12 000 ще плати годишен ДОД в размер на €37 642.
По данни на Националния статистически институт на Франция 

средната заплата възлиза на €1570 на месец 

Тя разделя работещото население на две равни части. С други думи, има толкова французи, които печелят по-малко от €1570 на месец, колкото и такива, които печелят повече от €1570.
Първата половина от населението, със заплата под средната, не плаща никакви или почти никакви данъци, тъй като се ползва от отстъпките. Втората половина, със заплата над €1570, е тази, която практически осигурява целия ДОД.
В анализа, който следва по-долу, заплатата от 2000 евро нето на месец е взета като референтна, тъй като тя подлежи на облагане с данък, макар и с отстъпка.
Неженен, който печели 1,5 пъти повече от 2000 евро, плаща шест пъти повече ДОД. Той започва да работи за себе си на 30 януари.
Неженен, който печели два пъти повече от 2000 евро, плаща 13,5 пъти повече ДОД. Той започва да работи за себе си на 18 февруари.
Неженен, който печели четири пъти повече от 2000 евро, плаща 26,7 пъти повече ДОД. Той започва да работи за себе си на 5 март.
Неженен, който печели шест пъти повече от 2000 евро, плаща 79 пъти повече данъци. Той започва да работи за себе си на 5 април.
Нека сега си зададем въпроса хората от кой диапазон на данъчната скала осигуряват най-големи приходи за държавата. Разбивката по-долу ясно показва, че тези, чиято данъчна ставка е 30%, т.е. получават между 2400 и 6800 евро нетно месечно, осигуряват на хазната най-големия дял от ДОД (53%), въпреки че са неголям процент от цялото население (17%). С други думи, средната класа носи най-много приходи за държавата. 7,1% от населението с високи доходи носи 37% от целия ДОД. Накрая, трябва да се подчертае, че 55% от населението, т.е. повече от половината, не подлежи на облагане с ДОД.

И така нагледно:

- 55% от населението, което получава доход или пенсия, не плаща данъци;
- с данъчната ставка от 11% се облагат 20% от населението, които внасят 10% от целия ДОД;
- с данъчна ставка от 30% се облагат 17% от населението, които внасят 53% от целия ДОД;
- с данъчна ставка от 41% се облагат 7% от населението, които внасят 24% от целия ДОД;
- с данъчна ставка от 45% се облагат 0,1% от населението, които внасят 13% от целия ДОД.

В заключение можем да кажем, че данъчното облагане във Франция спазва определено ниво на справедливост, в смисъл, че половината от работещите, които получават ниски заплати, не плащат, или плащат много малък ДОД. Логиката на данъчното облагане е следната: колкото повече пари печели един гражданин, толкова повече съществено се увеличава данъчният му дял. За да я илюстрираме, който удвои нетната си заплата от 2000 евро на 4000 евро, вижда данъка му да се увеличава 13,5 пъти. Ако я утрои – 26,7 пъти и т.н.
Припомняме, че работещите във Франция са 42,5% от цялото население, а 26,6% са пенсионери. Само гражданите, чиято заплата или пенсия е над средната, внасят ДОД. Това означава, че само половината от тези хора са с принос към бюджета, или приблизително 35% от населението.

Именно т. нар. средна класа е с най-голям дял в ДОД. Бъдещото правителство ще направи много добре, ако защити тази прослойка от населението, която е с най-голям принос. За да се увеличат данъчните приходи на държавата от ДОД, без да се променя методиката на изчисляването му, е необходимо да се даде приоритет на създаването на квалифицирани работни места с високи доходи, а не на работни места с минимална работна заплата.
Ако разгледаме 

разпределението на държавните разходи 

образованието и научните изследвания са най-големият активен разход на правителството, представляващ 14,2% от общия бюджет. Това означава, че акцентът е върху повишаване на нивото на най-високо образованите французи, които ще имат най-голям принос към данъчното облагане. За да могат тези висшисти обаче да плащат данъци, те трябва да работят. А за целта трябва да се създадат работни места, които изискват уменията на тези високообразовани лица. За да се случи това, всички мерки, които облагат бизнеса и труда като цяло, няма да допринесат за създаването на работни места и следователно за увеличаването на приходите на правителството от данъка върху доходите.
В заключение трябва да кажем, че 

стойността на труда е източникът за просперитет 

на отделния човек и на френското общество като цяло. Забравихме ли това?
И така, що се отнася до лозунга „накарайте богатите да плащат“, принципите за изчисляване на данъците във Франция сякаш показват, че това вече е така. Тези, които не плащат данъци, винаги могат да кажат, че „това не е достатъчно!“ Нека си представим, че това наистина е така. Но тогава къде да насочим тези допълнителни пари, които биха се получили от увеличаването на данъците на тези, които вече ги плащат? За да може половината от населението, което не плаща данъци, да работи по-малко? Или за по-кратко работно време? Или е за изплащане на дълга? Или е за възстановяване на области в криза, по-специално здравеопазването и обществените услуги?
За да се положи едно усилие, трябва да се знае целта, срокът, който се поставя за постигането й, очакваните печалби, пътят, по който трябва да се поеме, показателите, които трябва да се постигнат, за да се гарантира ефективността на усилието и т.н. Накратко, в политиката, както в бизнеса и в домакинството, промяната трябва да се извършва с визия. И това ли забравихме?

Икономически живот