Благословеният септември

През септември се зареждат празници като Съединението - онова съединение, което днес ни е нужно повече от всякога; като 9 септември - деня на освобождението, за който днес злобеят псевдодемократите ни, загърбвайки памет и почит народна; с подвига на септемврийци и тяхното въстание, с вярата, че "септември ще бъде май"...
В шеметния бяг на времето се върти броеницата на мигове, минути, часове, дни, месеци, години... Нас, българите, природата ни е дарила с дванадесет месеца в годината - много различни в годишните сезони, отличаващи се по цветове, по температури, даващи ни разнообразие във времето, в околността, която ни заобикаля. И всеки месец си има своята хубост, своята прелест.
Изпитвам особена обич към един месец в годината, чакам го с нетърпение! Това е месец СЕПТЕМВРИ! Той е най-щедрият, най-богатият, най-спокойният от нашата календарна година. Оприличавам го на зряла, пищна жена - красива, мека и топла, която е готова ни дари майчинска обич с вярна любов. Сред другите месеци, в които или студуваме, или пък ни е много топло и душно, идва септември с по-спокойни, стабилни температури. Още не си е отишло лятото, но слънцето вече не е така разярено, то ласкаво ни се усмихва, топли ни приятно, гали ни, приласкава ни в обятията си. Сутрешните и вечерните часове на месеца са изпълнени с повеите на бодра свежест и приятна прохлада. И септемврийските дъждове са кратки, топли, бързо отминават и пак се зареждат сухи и хубави дни.
Този месец е междинен - между лятната жарава и хладната, студената есен. През него ние се радваме на мека топлина, не се страхуваме вече от палещите слънчеви лъчи на предишните месеци. Още носим летните си леки, светли и удобни облекла, отворените сандали и изживяваме жадно последните дни на горещия сезон. Пълним ненаситно телата и душите си с топлина, складираме я за задаващите се студени месеци!
Септември щом настане, започва усиленото прибиране на реколтата по нашите земи. Благодатният труд на селските труженици, (доколкото останаха!), е възнаграден с плодовете на полето, на гората, на майчицата ни земя. Пълнят се хамбарите, мазетата, греят с необикновено пъстроцветие пазарите ни. Цветната небесна дъга се е настанила по сергиите на нашите  базари и тържища! Носят се в септемврийския въздух аромати и ухания всякакви - сладникави, карамелени, препечени от зрелите зеленчуци и  плодове... Сред спомените е и този, че преди 1990 г. консервната промишленост в България бе сред водещите в Европа. Износът бе гарантиран. Зад нас бе огромният съветски пазар, за който страната ни изнасяше значителна част от продукцията на преработвателните предприятия. Плодови и зеленчукови консерви произвеждаха над 40 предприятия в България, които даваха препитание на десетки хиляди работници. Чрез задължителните бригади, хиляди ученици и студенти даваха своя принос в събирането и преработването на земеделската реколта, която нямаше край. Чуден наш месец септември! Благословен да си с щедрата си и богата хубост, със земната си красота!
От много малка си го любя септември! Преди да тръгна на училище, го обичах заради разходките по полето, натежало от плодове. После бях доволна, когато успявах да помогна на близките си в прибирането на зеленчуците, в събирането на горски плодове - малини, къпини, дренки, шипки, в брането на билки. С радост се включвах в изравянето и събирането на картофите, морковите, лука, чесъна, праза. Удоволствие изпитвах в прибирането на плодовете на човешкия труд! Месец септември ми е подарявал толкова много незабравими преживявания! Те и до днес са стаени в олтара на душата ми и топлят спомените ми. С колко много начала в живота ми е свързан този месец! В първите негови дни се набавяха шарените ни детски буквари, учебници, тетрадки, помагала, ученически чанти. Трепети, вълнения ме обхващаха винаги преди всяка нова учебна година, закована в средата на септември. Помня първия си учебен ден, първата си учителка, първата си дружка по училищен чин.
Редуваха се годините, чаках го с нетърпение този първи учебен ден - да се видя със съученици, с учители, да започнат дните, в които се занизваше броеницата на часовете, сроковете, преминаването от клас в клас и така се извършваше чудото - неусетното ни порастване! Все тъй беше в ученичеството ми, после и в студентството ми. След кратките ни първи срещи през септември следваха есенните бригади, събирането на реколтата в кооперативните стопанства. Боже, какви дълги бяха царевичните редове, в които кършехме огромните мамули! Какви едри зеленчуци сме събирали от полята! А как да забравя ябълките в Кюстендилско? Те бяха толкова разнообразни по сортове, по хубост, по аромат! Любувахме се ненаситно на отрупаните с плодове дървета, събирахме ги в кошове и не усещахме ни умора, ни как се търкаляха бързо дните! Такъв смях ехтеше в градините, че и сега, щом се съберем, все си припомняме бригадирството! Защото все се намираше някой хитряга, който измисляше лесен начин да си изпълни нормата! Колко песни сме изпели, какви шеги си правехме един другиму, какви младежки любови се раждаха по тия бригади! Че и студентски сватби ставаха, деца се народиха от тях!
В началото на учителските ми години, отново през септември, изпитвах други трепети от първите си срещи с моите ученици. Запознаване, разучаване на знания и характери, сдружавания. Приятели ставахме учители и ученици. С учениците си аз се чувствах и учителка, и ученичка. И до днес е така - срещам се с тях, но и те вече са баби и дядовци и взаимно си споделяме житейски радости и тревоги.
Пак през септември по-късно изживявах учебните вълнения на дъщеря ми. Израсна тя, дойдоха внучките и сега отново с тях съм и ученичка, и учителка. Пак очаквания, вълнения - чувства мили! Подарява ми ги все СЕПТЕМВРИ! Благодаря му от сърце на този наш земен, но и вълшебен, вълнуващ месец!
Да отворим душите си за септември - въпреки всичко!


Септември на някогашните бригади                          На бригада днес в Щатите