17 Ноември 2024неделя21:01 ч.

Едно наум

Банята била и театър, и ресторант, и клюкарник

Магията на топлата вода така омагьосвала, че епископ Сисиний обичал да казва: "Къпя се два пъти на ден, защото не ми стига времето да го правя три пъти!"

/ брой: 35

автор:Петра Ташева

visibility 5013

- Честита баня! - това е бодрият глас на баща ми! 
Дошъл е от Пловдив да ме види. Седнал на миндерчето в двора на Вазовата къща, заслушал се в ромона на сопотските поточета и ме чака. Потъвам в неговата здрава прегръдка. Сините му очи греят, гледат ме с обич, усмивката му е широка и чаровна. 
Казва ми:
- Слушай, моето момиче, тук стъпчиците ти се знаят: сутринта си ходила да вземеш млякото, била си в книжарницата, видяла си се с Елисавета Консулова - Вазова (художничка и съпруга на най-малкия брат на Иван Вазов - Борис, която летува в Сопот с дъщерите и внучките си, б.а.), после при теб идвал местният доктор, след него - агрономът и накрая си тръгнала към банята...
Така се живее в малкия град. Всичко и всички са на показ!

Снимка на хамама в Свиленград, 1936 г.

Мили сопотски делници в моята младост! Как сега стопляте душата ми! Времето е 60-те години на миналия век. Боже, да не помислите, че съм 100-годишна! Та това беше вчера! Току-що съм завършила университета, работя като уредничка на музея "Иван Вазов" и в обедната си почивка ползвам градската баня. Тя е стара, стара - турски хамам. В голямото й общо входно помещение има закачалки, дюшеци с чаршафи - за почивка след банята. Във вътрешността й са малките стаички - отделения, в които температурата е различна. Най-топло е там, където под каменната плоча на пода

ври казанът с жежка вода

Град Бат, на 160 км от Лондон, се смята за едно от чудесата на Западна Англия със своите отлично запазени римски бани


 Там е същинска сауна!
Договорила съм се с жената, която "държи" ключа на банята, че мога да я ползвам в нейната и в моята обедна почивка. Тя ми е поверила, че 20-сантиметровият железен ключ го крие в една дупка на каменния зид и го затуля със счупена керемида. И аз - млада и зелена, с всичкия си момичешки ум отключвам банята, после се заключвам отвътре и се къпя сама! Хич и не ми е минавало през ума, че ако ми стане лошо, не могат да ме отключат - трябва да разбиват желязната врата, обкована с огромни гвоздеи!

Посещението на турска баня днес включва почистване на кожата от теляк и масаж със сапунена пяна


От този хамам са останали само спомените - моите и на старите сопотненци! Срутили са го. А е можел да се съхрани, да се реставрира като старина, като атракция!
"Честита баня!" - този израз все още не е забравен, но вече е отживял времето си. Днес ние почти всички имаме бани в домовете си, къпем се сутрин, вечер. Много от децата и внуците ни не знаят какво е обществена баня, не са се къпали в публична баня. Но все още руините на обществени и минерални бани из София, из страната ни говорят за нашия бит преди десетилетия, когато един или два пъти седмично се ходеше на баня. Това беше не само хигиенна необходимост, но и голямо удоволствие - да се натоплиш, напариш, да излезеш зачервен, освежен, пречистен! И да срещнеш близък, познат, който да те поздрави с "Честита баня!"
Тази фраза е предизвиквала усмивки у някои европейци, които били доста по-напред от нас в битово отношение. Известно е, че Уинстън Чърчил казвал: "А, там ли, на Балканите, където си честитят банята!"
Истина или заблуда е, но този израз подсказва, че ние, българите, се къпем рядко, та се налага да ни честитят банята!

Вярно ли е, че сме нечистоплътен народ?
 
Древните ни градове Плиска и Преслав са строени около баните си. Баните са изградени най-напред, а после всичко останало. Разкопките показват, че Велики Преслав е имал разкошни бани на два етажа, с подово отопление. В старобългарските бани строго се спазвал античният принцип на редуване на топлото със студено. Баните се смятали и за силно лечебно средство и се препоръчвали във всички древни лечебни и лекарствени справочници. За затлъстелите хора се препоръчвали бани, като изпотяването и намазването с определени билки подпомагало тяхното отслабване. За много слабите пак се препоръчвали бани, но с други билки, които отварят апетит и подпомагат качването на килограми.
Всичките ни селища са създавани все около реки, около вода, около минерални топли извори. Водата била жизнено необходима не само за пиене, за напояване на обработваемите земи, но и за миене, за къпане. Вярно, че не във всеки дом е имало специално помещение за къпане. Миенето се е извършвало по-примитивно - в легени, корита, бъчви, пригодени за вани, а в топлото време и в реките, в езерата. Банята е била древен източен обичай, възприет почти като ритуал за пречистване на организма. Тя била задължителна - още от зороастризма. И понеже й се отделяло доста време, хората са я правили така, че да им доставя и удоволствие. И се поздравявали с израза: "Честита баня!", т.е. честители си блаженството, което преживявали в банята.
Известно е, че цар Борис Първи е отправил писмено запитване към папа Николай Първи, за да узнае дали при католиците е забранено къпането в петък, както е в православието. Това говори, че у нас миенето, къпането е било изключително важно и е било всекидневно.
Е, на всяко правило и изключение! Да си признаем, че е имало и по-нехайни, по-мързеливи хора, които не се мият редовно. Хигиената е въпрос на традиция, на навик, на възпитание. И с малко вода, и при лоши условия човек може да поддържа личната си чистота, щом  така е свикнал.

Когато бебето е център на внимание

Къпането на малкия човек е било и сега е същински ритуал, необходим, но и любим, забавен за всички в семейството. Ставало в стаята, в малко коритце, и всички участвали в "процедурата". Особено било първото изкъпване на бебето. Някога го правила бабата, която помагала за неговото излизане на бял свят. Сега обикновено това го върши майката на родилката или свекървата. Във водата слагали много неща и все знаменателни. Поставяли еньовски билки, люляк за хубост, синап за загряване и прогонване на болести, непременно прибавяли жълто цвете или билка - да не хваща жълтеница, здравец и детелина, за да е здраво и да е късметлия. Чуквали и сурово яйце - кожата му да е гладка, мека и хубава.
Слагали пирони или медни и сребърни звънци - да е силно като метала. Пускали сребърна пара, за да е здраво и богато, живи въгленчета и сдъвкан чесън - против уроки. Хвърляли просо, жито и ечемик, за да се задоми и да ражда "мешано" - мъжки и женски чеда. Някъде прибавяли и козина от домашно куче и котка - вярвали, че с това ще се привърже към дома, че няма да бъде ревливо. Сипвали и "светена" вода от Богоявление. Накрая, когато детето вече се изплаквало и го обливали с чиста вода, следвала благословията: "Нагоре мома, надолу коса, нагоре мома, надолу вода!" - за момичето. Изваждали детето от водата и го слагали върху ризата на майката или на бащата, та да вземе от родителските добродетели.
 Водата от първото къпане на бебето после се изсипвала на трендафил, на плодно дръвче, та и то  да е плодовито!
                                   
"Слънчевата вода" вършела отлична работа

 Селските ни труженици се обличали с дрехи от домашно тъкани платове. Те били от естествени влакна - памук, вълна, и били не толкова съобразени с времето, колкото с организма на човека, който, за да бъде здрав, се нуждаел от топлина. Знайно е, че жените и мъжете препасвали кръстовете си. Така те били стегнати - можели да вършат тежка физическа работа, без да се "секват" в кръстовете.  Поясите ги държали изправени и им пазели топлината.
Препасването предпазвало хората и от простуда на бъбреците. Тях рядко ги хващал ишиас, радикулит. От усилната физическа работа те се изморявали, затопляли и изпотяването било като в сауна. Затова привечер било необходимо миенето, къпането. Често то ставало и със "слънчева вода" - затоплена от жежкото слънце, от горещината на лятото. Иначе стопаните слагали голям бакър с вода (ператник) на огъня, затопляли я до завиране и се къпели. Насапунисвали се с големи калъпи домашен сапун, приготвен от сода каустик, свинска мас, а като му прибавяли и прясно мляко, той ставал бял и миел с мекота.
Изморени, но доволни от свършената работа, хората се обливали със затоплената вода в импровизирани помещения - в лятната кухня или в обора при животните, където било топло, или нейде на закътано място в двора. После, пречистени, чисти и доволни, сядали да вечерят, като започвали ритуално със салатката и ракийката. Семейните  приказки се въртели около свършената и предстоящата работа.
Помня как в детството ми, когато гостувахме на леля и калеко на село, обичахме онзи ден в седмицата, когато ставаше къпането и прането. Рано сутринта калеко приготвяше дългата волска кола, натоварваше я с големи каци и тръгвахме за вода от река Струма - тя беше мека, по-добра за къпане и за пране. После следваше затоплянето на водата и всеобщото къпане на домочадието. Най-весело беше, когато къпеха нас, децата. Имаше и писъци, и смехове, и пошляпване по голо дупе, разплискване на вода, измокряне полите на мама и баба. Защото ние, децата, си правехме игра от къпането.
Нали знаете приказката: "С деца да отидеш на баня, та да ти изядат сапуна!" И накрая чисти, зачервени и преоблечени ни нареждаха около масата на двора, връчваха ни по една голяма порязаница - филия, намазана с домашно масло, поръсена със сол и червен пипер, и настъпваше тишина и доволство. Е, кажете, как след такава "процедура" да не ти честитят банята!
А мама и леля продължаваха работата си - следваше прането на бельото, на чаршафите. То ставаше ръчно - в големи дървени и алуминиеви корита. После целият двор се обкичваше с изпраните дрехи, които ние пазехме от домашните животни.

Останки от стари бани - римски, турски                            

Нашата страна е богата на минерални води -това е било оценявано от местното население, от византийските и османските завоеватели. Осеяна е България с останки от стари бани - римски, турски. Някои от действащите преди бани сега се превърнаха в галерии като голямата градска баня на Плевен, където Светлин Русев подреди красиво картините си, подарени от него на родното му място, като "Чифте баня" (защото имаше две отделения - за жени и за мъже) в Пловдив, която пък стана оригинално експозиционно помещение за художествени изложби.
Много са изоставените бани, като например чудесната сграда на Софийската минерална баня, строена в началото на ХХ век, в стила на ранното средновековие, проектирана от архитектите Торбов и Момчилов. Тънещи в разруха, запуснати са баните и в Горна баня, Овча купел и много бани из другите ни градове и в балнеолечебни курорти. Някои се превръщат в скъпоструващи СПА-центрове, трудно достъпни за обикновените хора.
                                       
Имало ден и час и за леките жени

Някога обществената баня е заемала много важно място във всекидневието на хората по нашите земи. Тя е била и необходимост, и отмора, и развлечение. Жените ходели на баня с децата си сутрин, мъжете - след обяд, след като си свършат работата. Таксите били различни - жените заплащали двойно повече от мъжете за услугата, защото къпането им било по-бавно, с повече козметични процедури, а за децата банята била безплатна. В цената на билета за жените било включено и изпирането на една торба бельо!
Всяка седмица в определен ден банята "изкъпвала" войниците в населеното място. И за леките жени имало определен ден и час - да не ги виждат много-много гражданите и особено младите момичета!
Всяка жена имала специална чанта-торба, с която ходела на обществена баня. Това ставало обикновено в определен ден от седмицата. В нея тя носела хавлии, чаршафи, бельо, хума, яйце за измиване на косата, сапун (сапунът бил първата западноевропейска стока, внасял се отначало от Марсилия, от Венеция, най-напред бил предназначен  само за царския двор). В торбата били и медните тасове, домашни кесета от груб плат за изтриване, налъми (по-късно се появили найлоновите чехли и джапанки), шише с оцет за омекотяване на косата, гребени и други козметични принадлежности.
Тръгвала жената с децата, взимала и слугинята, ако била господарка! И понеже процедурата на къпането се проточвала кажи-речи цял ден, нарамвали и приготвения от предния ден гювеч със зарзават и мръвки и самун хляб. В банята имало легла или дюшеци, поставени на пода във входното общо помещение, застлани с чаршафи. Там, изморени, зачервени от напарването, обтриването и изкъпването, жените полягвали, завивали се и отмаряли. Почивали си, често и поспивали, а после следвало хапването, пийването на студена лимонада. Завършвали с кафе, малеби, баклава, сладки, шербет.
Разговори, клюкарстване на съседки, обсъждане на булки и свекърви, оглеждане на бъдещи снахи - всичко ставало в градската баня. И всичко било на показ - физическа хубост, бельо, постелки, приготвена храна. Банята служела и за хигиена, и за развлечение! Обществено събрание, своеобразен театър била тя!
Много от мъжете - любители на женската хубост, причаквали жените след баня. Любували им се, избирали си моми, жени по този начин! Затова срамежливите покривали главите и лицата си със забрадки и шалове - забулвали се от нахални погледи, пък и така се предпазвали от настинки.
 
Дворци за хиляда и повече посетители                                

Страбон казва, че географията прави историята. И тъй като ние географски и исторически сме свързани с Турция, много са били у нас турските хамами. Същата ни е връзката и с Римската империя, с Византия. Затова много са останките у нас и на римски терми.
Какво представлявали, какви били римските бани? Останки от тях има у нас във Варна - Римските терми, има и във Велико Търново - "Шишмановата баня", която е още от Второто българско царство. Не ги стопанисваме добре, а биха станали чудесна атракция!
Някои от тях представлявали огромни комплекси за къпане на много хора. Най-важното за римските бани било отоплението - хипокаустът. То било подово, стенно и от него всъщност произлиза съвременното парно отопление на сградите ни. Някои бани били предназначени да побират хиляда и повече посетители. Имали басейни, помещения за къпане с топла вода (тепидарии), със студена (фригидарии) или с гореща вода (каледарии). Помещението, пригодено като сауна, се наричало лаконик. Специално място било отделяно и на помещенията за масажи.
Строени били римските бани като дворци - със статуи, цветни подови мозайки, мраморни колонади, художествени фризове по стените. Хората в древността са имали много повече свободно време, отколкото ние сега. В баните те обсъждали важни обществени и служебни въпроси, вършели сделки, закалявали се със физически упражнения, играели с топка, фехтовали се, изпотявали се и после си взимали парната баня, като редували топлата със студената вода, за да се закалят и освежат. В хладното помещение, където отдъхвали след топлината, се развличали с изпълнения на поети, артисти, музиканти, танцьори. Тук и похапвали, пийвали и даже си дремвали.
Ние сме наследили доста от обичаите, характерни както за римските, така и за турските бани.
Сега вече имаме съвременни, модерни бани. Все по-често помещението за къпане се интегрира със спалнята и става почти индивидуално. Душ кабини, вани с масажьори и други СПА-нововъведения се надпреварват да ни предлагат фирмите за обзавеждане на баните. 
                                         
х     х     х

Когато човек усети магията на топлата вода, той трудно й устоява. От древността е известен отговорът на епископ Сисиний за удоволствието от топлата вода. Когато го питали защо ходи два пъти на ден на баня, той отговорил: "Къпя се два пъти на ден, защото не ми стига времето да го правя три пъти".


 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ