17 Ноември 2024неделя11:57 ч.

Красимир Аврамов:

"България е на системи"

Болна ни е държавата и трябва да й се влива капка по капка, за да стъпи на краката си и да се оправи - казва популярният мим и певец

/ брой: 48

автор:Радостина Колева

visibility 3358

Красимир АВРАМОВ е роден в Сливен. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Васил Инджев. Артист по душа и образование, той е надарен и с феноменален глас. Прави кариера като тенор-алтино - рядко срещан висок мъжки глас. Влечението му към синтез на музикалните жанрове и към експериментите го отвеждат в друга посока. В България издава албума ДМълчаливи гласовеФ (1997), който го нарежда в челните музикални класации в страната.
През 1998 заминава за САЩ и се установява в Лос Анджелис. За 10 години на американска земя прави впечатляваща кариера.
След много концерти по целия свят печели наградата ДСуперзвезда на годинатаФ на музикалните награди в Лос Анджелис през 2005.
Красимир Аврамов е първият българин, изнесъл самостоятелен концерт в престижния Кодак Театър - мястото, където връчват Оскарите.
Последният албум ДPOPERAФ му донася признанието за основоположник на нов стил в музиката - своеобразна симбиоза между поп и опера.
Красимир Аврамов работи близо два месеца върху записите на песента ДILLUSIONФ. Тя е оригинален микс от съвременно звучене, соло-вокали на певеца в характерния за гласа му стил ДпопераФ, народни инструменти и фолклорни вокали. В песента са включени виртуозни изпълнения на класната цигуларка Керън Бригс, станала известна от култовите спектакли на гърка Яни в ДАкрополаФ и Тадж Махал и на световно известния български кавалджия Теодоси Спасов. Участват и певци от  националния ансамбъл ДФилип КутевФ.
През декември 2008 на музикалния пазар в Турция излезе УThe Best Pop-Opera 2009, Volume 2", който включва песни на най-големите изпълнители на поп-опера като Хосе Карерас, Марио Франгулис и други. Песента на Красимир Аврамов ДMemoriesФ открива компилацията.

Любен и мразен покрай участието си в песенния конкурс "Евровизия" през 2009 година, певецът-мим Краси Аврамов на този етап е на вълна... писане. Захванал се е да осъществи идеята си да напише автобиографичен роман от първо лице. Работното му заглавие е "Между два свята". Две събития в живота на Краси стоят начело в  книгата - "Евровизия" а... второто засега е тайна.

- Защо казваш, че не обичаш спомените си от детството?
- Имах хубави периоди от детството си в София. Докато бях в четвърти и пети клас, живеехме в "Редута". Още тогава сред децата се проявяваше  злоба. Не бях от тези, които се биеха, не съм си отмъщавал. Но бях харесван от момичетата, а момчетата завиждаха за това. В края на краищата по душа съм артист и обичах да позирам. Бях различен и непрекъснато идваха да се дърлят с мен. Но успявах някак си, с помощта на брат ми, да туширам нещата.
- Още тогава си се усещал различен, така ли?
- Да, още в първи клас. Започнах да правя комедийни сценки, да имитирам. Обичах децата да ме забелязват. Като ходихме на екскурзии, целият автобус се качваше, а аз изчаквах на ъгъла, за да видя каква е реакцията, като се поддам. Беше ми забавно. Човек се ражда такъв, какъвто е. И сигурно беше нормално да ме одумват.
- Защо реши да станеш мим?
- Като дете влязох в пантомимата. Още на тринайсетгодишна възраст ме избраха да бъда постановчик и да направя спектакъл с деца в едно училище. Проф. Васил Инджев, Бог да го прости, беше председател на комисията на фестивала в Ямбол. Той ми даде първа награда за най-млад режисьор. Спектакълът се казваше "Защитници" и беше насочен към опазването на животните и природата. Още тогава съм мислил екологично. И след като професорът видя моите възможности, започна да ме кани да играя по различни фестивали, където спечелих много медали и награди. Петнайсетгодишен вече имах моноспектакъл. Когато пристигнах от Сливен в София, първо започнах с Вельо Горанов, по-късно с Александър Илиев. До казармата имах възможността да общувам с много и различни мимове, което постепенно ме направи самостоятелен актьор-мим, без да се е налагало да имитирам. Винаги съм се стремил да не приличам на някого. Може да напомням нечий стил, но само дотам. По-късно вече дойде музиката...
- Миналата година ти отново се върна към пантомимата. Защо се реши и ще има ли продължение?
- Това е моноспектакълът "Спомени", който играя от няколко години в Щатите и вече има 27 представления. Става дума за живота на един възрастен мим, който живее чрез погледа. Една комедия за осмиване на човешките недъзи, иронизирайки и мен самия. На живо на пианото Боби Вълчев свири музика, която аз композирах за спектакъла. Стефан Изворов-Чочо свири на флейта, играе с мен на сцената и е изненада за публиката. "Спомени" се приема с голям успех и има страхотни рецензии от критиката, включително в Америка. Хубавото на спектакъла  е, че всичко се разбира. Така е правен, че храни зрителя лъжичка по лъжичка смилаемо. Той не се замисля, не изпада в някакви абстрактни и авангардни чувства, а е себе си. Когато се засмее, да е от сърце, а не да се щипеш, за да се засмееш. Правя така, че зрителят да се смее и да плаче като дете - в двете крайности.
- Понеже спомена за музиката, ще опиташ ли отново на конкурса "Евровизия"?
- Вече много-много не ме интересува. За момента не съм заритал да участвам отново. Хора, които загубиха тогава, казаха, че имам да им връщам. Важно е какъв ти е планът оттук нататък. Реално погледнато, хора, които са се "намесили" в "Евровизия", влизат в едно семейство. Щеш не щеш, съществуваш в регистрите и мислите на всички фенове по света, които са позитивни към всеки, въпреки че си имат свои любими изпълнители в конкурса. Непрекъснато поддържат връзка с мен във "Фейсбук", по мейли. Когато излезеш извън границите на България, всичко е много по-истинско. Тук все още сме се нахлупили с негативи и с тъмни мисли, злорадства. Всеки човек трябва да погледне вътре в себе си, да избие лошото навън, за да се радва на чуждите успехи. Дори и да не симпатизираш на някого, когато знаеш, че този човек представя България, просто да бъдеш с него, независимо дали го харесваш или не.
- Това ли й е лошото на България - че хората са настроени повече отрицателно?!
- За съжаление, агресивните са тези, които са злобни. Те нямат силата да ти кажат истината в очите... Болна ни е държавата и смятам, че е на системи. Трябва да й се влива капка по капка, за да се оправи.
- Пишеш книга в момента. Тя вглеждане ли е в теб самия?
- Книгата е абсолютно откровение. Умишлено я правя като роман, отколкото като скучна автобиография. В края на март читателите ще прочетат всичко, което ми се е случвало, през какво съм минал. Има любов, омраза, интриги, екшън, кримки.
- С реални имена ли?...
- Не. Единственото реално име е моето. Така или иначе много хора ще разпознаят себе си. Очертава се скандална, но и много истинска книга. Тази книга ще отвори очите на всеки млад човек, който е решил да пътува по света или да се захване с музикален бизнес. Правят ли се компромиси и трябва ли да се правят и т.н.
- Преди  90 на сто от времето си беше в Америка и през останалото - тук. Сега като че ли се позастоя...
- За момента, след като ми падна голямото шоу, в което имах късмета да участвам, съм в България. Кризата отдръпна страшно много инвеститори. Целият състав от 40 души се разпадна. Но всяко зло -  за добро. След като нещо е пропаднало, трябва да се насочиш към друго. В момента работя за турне в Русия, което вероятно ще е през април.
- След песента "Риа", правиш ли нова?
- Да, пуснах и "Пустинен океан" по музика на Стоян Стоянов. Цигулката се изпълнява от Ахмед Мухамами - голяма звезда в Дубай. Песента е тежка, балада е, но е хитова.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1787

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1848

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1696

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1897

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1617

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1827

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1794

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1784

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1681

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ