И днес йощ Балканът...

Уверен в победата, осланящ се на численото превъзходство на своите войски, Сюлейман паша телеграфира в Цариград: ”В мои ръце паднаха изворите от които русите черпят вода. До довечера, ако е рекъл Аллах и ако противникът не се опита да избяга, аз ще го смажа! До довечера проходът ще падне и войските ми ще минат през Балкана!”
Нима ще падне заветният хълм? Нима ще падне отново тъмата на робството? Не, не, три пъти не! - ще кажат българските опълченци и руските воини!
Положението е критично! Минутите са решаващи, а секундите - фатални! Победата клони към турците, птичето на военното щастие е вече кацнало на рамото им.
И още миг и ще падне върхът, но... няма да има празнични салюти на Босфора, защото никой от защитниците не мисли да бяга, а такива хора е трудно да бъдат победени.
В критичния момент на сражението се чува нареждането Самарското знаме да бъде свалено от дръжката му и изгорено, за да не попадне в плен, затворите на оръдията да се извадят и дори предупреждение към генерал Столетов да се спасява, тъй като турците отрязват пътя за отстъпление към Габрово.
Патроните са привършили, щиковете са пречупени и орлите вече не летят към героите, но остават прикладите и онази стоманена вяра, за която куршуми няма открити!
Орловци плачат, като деца и молят своите командири да не предават Шипка. На командира на сапьорната команда, поручик Романов, е заповядано всеки момент да запали фитилите на фугасите, с които е миниран върхът.
И когато отчаянието взема връх, командирът на Трета опълченска дружина майор Чиляев се обръща към своите бойци с думите: ”Братци! Неприятелят ни обкръжи от всички страни, следователно път за отстъпление няма. Ще се държим дорде ни дойде помощ, ако ли не, всички ще положим костите си за свободата на България!“
И за да бъде по-славна смъртта на тези храбреци, решават да я посрещнат с легендарната песен “Шуми Марица окървавена”. С нея се хвърлят срещу налитащите турски табори.
Силите обаче се топят непрекъснато. Окопите пустеят, пълни с трупове. Патроните и снарядите свършват. Жаждата е вопиюща и смъртта надвисва, като костелива вещица над последните защитници на прохода. Те изпъчват геройски гърди и с един нямаш аналог в световната военна история, дух извършват нещо невиждано дотогава - с щикове, камъни и дървета, с труповете на своите мъртви другари отблъскват бесните турски талази. Дърветата се превръщат в мечове, камъните в бомби, всяко нещо в удар, всяка душа в плам и турците побягват, друг път не видели - в едно да се бият и живи, и умрели.
Последният напън на Сюлеймановите пълчища вече е настанал и изведнъж ... Радецки пристига с гръм! От Габрово пристигат 200 руски стрелци, качени по двама на коне и от движение атакуват врага.
Шипка е спасена! Шипка ще живее! И Свободата ще изгрее над изтерзаната българската земя, след пет века на робство...
Дълбок поклон и вечна слава на героите, сражавали се и загинали за нашата Свобода! Проклет да бъде всеки, който каже лоша дума за тях!