Изнасяме овче сирене за под 6 евро, а у нас се продава за 15–18 евро

Българското овче сирене се изнася на значително по-ниска цена от тази, на която се предлага на вътрешния пазар. Средната му декларирана експортна стойност за пазари като САЩ е около 5,80 евро за килограм, докато в България цената достига между 15 и 18 евро. Това заяви пред БНТ Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
По думите му причината за сериозната разлика е липсата на къси вериги на доставка и на достатъчно добре организирано коопериране между животновъдите. Така производителите получават сравнително малка част от крайната цена, която потребителят плаща.
Караколев посочи, че стойността на износа на български млечни продукти от овче и козе мляко е приблизително 15–20 млн. евро годишно. Износът е сравнително ограничен, но опасенията, че евентуална ваксинация на животните срещу шарка може да го засегне, оказват силно влияние върху решенията в сектора.
Караколев сравни приходите от износа с разходите, направени за овладяване на заболяванията по дребните преживни животни. По негови изчисления само през миналата година компенсациите, унищожаването на животни и почистването на засегнатите стопанства са стрували на бюджета между 15 и 17 млн. лева.
Шарката по дребните преживни животни продължава да се разпространява на Балканите и вече навлиза в трета поредна година. В Гърция са евтаназирани между 400 хил. и 500 хил. животни, а в Румъния броят им е достигнал приблизително 300 хил. Той уточни, че животновъдният сектор в тези страни е значително по-голям от българския, поради което и засегнатите животни са повече. През последния месец огнища са били регистрирани и в Северна Македония.
Представителят на НОКА постави въпроса докога България ще разчита основно на наблюдение, ограничения и унищожаване на заразените стада. Според него миналогодишната криза у нас е довела до евтаназирането на над 20 хил. животни и до щети за близо 18 млн. лева. Около 200 стопани са били засегнати, а проведените от асоциацията разговори показват, че едва десетина от тях възнамеряват отново да отглеждат животни. Фермерите приемат липсата на решителни действия като нежелание на държавата да им помогне.
Караколев отбеляза още, че само около 10% от унищожените животни са били в млечни стопанства. Останалата част са били отглеждани основно за производство на месо.
Според Симеон Караколев решението дали да се пристъпи към ваксинация не трябва да бъде оставяно единствено на животновъдния сектор. Държавата трябва да прецени националния интерес, икономическите рискове и резултатите от действията на съседните страни. Той определи подхода на Гърция, основан основно на евтаназиране на животните, като неуспешен. За разлика от нея Румъния вече подготвя план за ваксинация след сериозните загуби и протестите на местните животновъди.
По думите му научните данни показват, че продуктите от ваксинирани животни са безопасни за консумация. Предвижда се и обичаен двуседмичен период, преди млякото и месото да могат отново да бъдат предлагани на пазара.
Част от индустриалните ферми обаче се притесняват, че ваксинацията може да доведе до ограничения върху износа. Караколев определи тези опасения като разбираеми, но подчерта, че към момента голяма част от обсъжданите икономически последици остават хипотетични.
По повод идеята върху продуктите да има допълнителни обозначения за мястото им на производство той заяви, че преди въвеждането на нови щампи трябва да бъдат създадени реални стимули и инфраструктура за коопериране. Според него без къси вериги на доставка и по-добра организация на производителите разликата между изкупните и крайните цени ще продължи да бъде сериозна.