Антифашизъм

С безмерно удивление и горчива ирония целият народ наблюдава тези дни антифашисткия патос, обзел десницата. След кошмарното убийство в Пловдив и откриването на неговата връзка с токсичната мъгла на нацизма десните изведнъж се преоткриха като борци с кафявата чума. И, разбира се, понеже темата им е некомфортна, нито присъща, потърсиха начин да я изнасилят в своя полза.
Оказа се, че този - новият - нацизъм идва от Русия. Че е някаква хибридна паяжина на Кремъл, който се опитва да поквари мозъците на младото поколение у нас и да ги превърне в свои собствени и фанатизирани зомбита. От мъглата на миналото бе извадена мрачната фигура на руския фашист Максим Марцинкевич - Тесак и върху него и Путин бе хвърлена вината за зловещата история, която разтърси града под тепетата.
В този прекрасен разказ има няколко огромни проблема. Първо, руската държава винаги е преследвала Марцинкевич и неговата идеология. През 2020 г. той дори бе хвърлен в затвора, където се самоуби, въпреки че неговите сподвижници и до днес смятат, че е бил убит. Но, нека оставим това настрана.
Най-близките съратници на Тесак днес са в Украйна и воюват за нейната армия срещу собствената си родина. Защо да не наречем това с истинското му име, а? Украински фашизъм?
Но дори това не е най-страшното в тази прокълната история.
Именно българската десница с години воюваше с паметта на загиналите български антифашисти. Като орда от зомбита тя водеше битки с всеки паметник, който не отговаряше на нейния наратив за историята. И така в един прекрасен ден осъмнахме в нов свят - в него, оказа се, в България никога не е имало фашизъм, Царството е било проспериращо и демократично, а партизаните са само терористи, срещу които властта е водила съвсем законна битка.
Когато откажеш да видиш фашизма в собствената си история, как точно да го откриеш днес? Когато като бледокафява стихия си взривявал паметник след паметник, каква автентичност на борец срещу нацизма днес можеш да имаш?
И това пролича по кървавите реакции на психодясното срещу диагнозата, която Румен Радев постави - че заличените антифашистки паметници всъщност са в началото на този процес, който завърши с убития Георги в Пловдив. 
Десницата зейна като ранен звяр. Но дори и тогава не успя да осъзнае вината и порока си. Паметниците не били антифашистки, били монументи на една диктатура. Подобно мислене е като ритуал по възкресяване на фашизма, защото стъпка по стъпка най-големите психопати в нашата история получиха опрощение. Писаха ги "жертви на комунизма" и някъде в края на този тунел се появи кървавото сияние на най-мракобесната идеология. И всеки, който е поливал тази пустиня, няма как да получи статут на борец с политическото зло. Защото е съучастник в подобно убийство. Най-малкото морален. 
Антифашизмът изисква последователност, памет и здрав разум. А тези, които днес най-много крещят за него, са като психиатрия, оставена без лекарства.
Великият италианец Примо Леви - сам жертва на фашисткото безумие - предупреди, че ако някой премахне паметта за миналото, той ще възкреси фашизма. Новите "антифашисти" направиха точно това. Върнаха голямата чума, а днес пищят като политически девственици. И заради това заслужават единствено презрение. Защото чудовището, което пуснаха на свобода, се развихри. И не, те никога няма да могат да го спрат. Ще се наложи пак истинските антифашисти да го правят. Онези, които наистина помнят.