Разговор
ЛОЗАН ТАКЕВ:
Лява партия е необходима, но да бъде истинска
БСП не успя да защити своето минало, направи компромиси и затова загуби, смята известният поет, писател и журналист
/ брой: 80
ЛОЗАН ТАКЕВ е роден в София на 6 март 1946 г. Член на СБП, на СБЖ, председател на Движението на ветераните в БСП - София, основател и издател на "Софийски бюлетин" от високосната 1996 г. Има десетки книги за деца, сатира, лирика, лозанки. Автор на текстовете на детски, забавни и сатирични песни - над 120. Носител на "Златно перо" на СБЖ за 2011 г., както и на Наградата за хумор и сатира на СБП - 2019 г. Десетина години от биографията му са свързани с Националната телевизия, където е бил главен редактор на "Детски и младежки предавания".
- Как се чувства Лозан Такев на 80?
- На 80 години вече не подлежиш на военен запас и си далеч от НАТО. Не ти искат дори членски внос в Съюза на българските писатели. На 80 години човек е независим и истински свободен... А лично аз "вървя към храма божи/ със вярата поне,/ без секса вече можем,/ но без бастуна - не".
- Ако животът е кинолента, кои са най-ярките спомени, които бихте включили в нея и какъв филм ще се получи? Може ли да ни разкажете в резюме сюжета на филма?
- Навремето с Митко Щерев написахме песента "Нямо кино". Лили Иванова я изпя превъзходно. И сега е една от любимите ми песни заедно със "Северина". "Нямо кино" не звуча по радиото, а само на концерти. Имаше комисия, която не разрешаваше всички песни да имат ефир по творчески и други съображения. В текста имаше стих "филмът за учащи забранен". После Лили спря от репертоара си песента. И така "Нямо кино" остана в забвение.
А бих искал отново да звучат такива песни...
- Написахте ли стихотворение, свързано с рождения Ви ден и изминатия досега път?
- За 80-годишнината си написах цяла нова книга - "Моята домова книга", събрала лозанките ми от последните месеци.
- Автор сте на много поетични творби. Има ли място в днешния живот за поезия?
- Някога Вапцаров е написал: "Не, сега не е за поезия". Всяко време има място за поезия, дори тогава, когато по-малко се чете такава. Поезията е глътка въздух и в бездуховно време...

- Известен сте и с острото си перо като сатирик, Вашите лозанки са търсени и цитирани от почитателите на парливото слово. Как си обяснявате това?
- Сатирата ми влезе в една предишна книга - "Смехоубежище". Моите лозанки намирам и като пътеводител на преходното време и промените, които са около нас... На шега, на майтап, те станаха мой литературен изказ и израз през демокрацията. Няколко десетки хиляди са в творчеството ми за последните двайсет-трийсет години. Лозанките са част от живота ми. Имат място в няколко пенсионерски вестника, във фейсбук редовно ги четат няколко хиляди мои приятели, които са и първите ми редактори...
- Вие сте журналист. Какво мислите за тази професия у нас? Не се ли превръща тя все повече в слугинаж към силните на деня, във вярност към "правилната" евро-атлантическа линия, налагана по медиите у нас? Къде е алтернативната гледна точка, къде са несъгласните? Или в България е "Бай Ганьо журналист", ако цитираме Алеко?
- Доскоро бях член на Управителния съвет на СБЖ... В журналистиката явно има място и за мисирки, и за сериозни журналисти. Без слугинаж няма как да мине обществото ни. Бай Ганьо винаги е смятал, че има и маскари около него. Маскари има и в журналистическите среди...
- Като убеден социалист и привърженик на лявата идея, какво мислите за процесите в нашата партия? Как се стигна дотук?
- За съжаление, лявата идея също е под чертата на четирите процента доверие. Самите социалисти я провалиха... А временните й лидери ускориха процеса на постепенно затихване на лявото движение. Вижте само колко нейни водачи дерайлираха като локомотиви, направиха свои партии и партийки, а сега търсят обединение с БСП. Истинските социалисти не прощават на предателите и еничарите...

- Какво може да се направи?
- Лява партия е необходима. Дори малобройна, е нужна на България. Но истинска, без коалиционни съображения и игрички... Без задкулисни ходове на обществената шахматна дъска.
- Трябва ли да мълчим, когато хулят историческото минало на партията, когато ни обвиняват в куп "грехове", когато се отричат антифашистката борба и партизанското движение, когато се забравя постигнатото в социалистическия период?
- На тая тема съм особено чувствителен. Написал съм десетки лозанки за историческата памет. Сега честваме 150 години от Априлската епопея на България. И след 150 години се убеждаваме още, че не е имало турско иго, а само присъствие, че не е имало фашизъм в историята на отечеството, а мемоарите говорят други истини.
- Каква партия трябва да бъде БСП?
- Когато бях курсант през 1966 г., ме приеха в БКП. Поръчител ми беше един съсед - бай Панчо, ятак, който е заравян жив в земята по време на съпротивата и фашистките години в страната ни, а сега има хора, които искат да коригират историята и да ме убедят, че фашизъм не е имало в България. БСП не успя да защити своето минало, своите предци, срамуваше се да произнесе думата социализъм, премълча за подвига на героите, искаше да я уважат в Европа, зачеркна приятелството си с Русия... Точно такава БСП не искам да има...
- Вашето отношение по такива важни въпроси като приемането на еврото, България и Европейския съюз, България и НАТО, конфликта в Украйна?
- И за Украйна нещата не са еднозначни. Без да съм путинист, подкрепям руската политика по отношение на нацизма, избил хиляди руснаци на територията на Украйна, както и срещу превръщането на бившата съветска република в плацдарм за европейски санкции и натовски планове... Можем да сме в Европейския съюз, ако защитаваме българските национални интереси преди всичко, дори и в НАТО да сме, България като една човешка длан да е суверенна част от Европа, а не да изпълняваме най-напред онова, което искат Урсулите...
- Какво мислите за налаганата от официалната ни власт омраза към Русия? Защо се отрича и забранява всичко руско? Не е ли в крайна сметка именно Русия най-логичният ни приятел и съюзник?
- Някога Николай Петев беше написал, че не иска да обича нелегално Русия. Аз също няма да мога да си изкривя душата и да забравя историческото минало, което е част от българската история. Радвам се и на поздравите, които ми изпрати госпожа Елеонора Митрофанова по случай 80-ия ми рожден ден...
- Вашето мнение за бъдещето на България и на света? Накъде вървим? Осъзнаваме ли отговорността на пътя?
- Има един стих от популярна българска песен, в която Михаил Белчев споделя, че в България ще бъде по-добре всичко, но само за едно ще съжалява, че няма да го има него някой ден... Вече и него го няма, Бог да го прости, дано останалото се сбъдне за всички останали. Надявам се и с мен да е така.
- Какво си пожелавате за бъдещето и какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Сегашното време за България не е най-светлото й бъдеще. Твърде скъпа е светлинката в тунела за повечето хора. Затова и на мен не ми се тръгва, както на Недялко Йорданов, но често казвам, че и не ми се остава в такава България...
Стихотворение от ЛОЗАН ТАКЕВ
ВИНА
На вересия, казват,
дългът е предплатен...
С любов срещу омраза
бе моят стих скрепен...
Живях на вересия.
Прощавах на врага.
И вярвах на Русия.
Дори и днес. Сега...
Живях на вересия.
Раздавах добрина.
И знам къде се крие
днес моята вина.
