Църквата почита на 26 февруари св. Серафим Софийски Чудотворец. Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк Севастиан

Архиерейското служение на св. Серафим почти изцяло преминава в България

Серафим Богучарски е руски архиепископ и светец на Руската православна църква и Българската православна църква. Прославлението му е извършено на 26.02.2016 г. в катедралния храм "Св. Александър Невски" в София, след като за първи път в църковната история две Поместни православни църкви - Руската и Българската, съвместно подготвят канонизация на светията. По време на официално посещение на патриарх Неофит Български в Москва, на 8 март 2016 г., в московския Покровски манастир патриарх Кирил Московски и патриарх Неофит Български извършват съвместно литургично прославление на новоканонизирания от Руската и от Българската православна църква св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец.
Роден е на 1 декември (по стар стил) 1881 г. в Рязан със светското име Николай Соболев. Идва от Русия в България и близо 30 години обгрижва духовно както руските емигранти, така и множество българи, вкл. и духовници. Оглавява руските православни общини в България от 1921 до 1950 г. На 26 февруари 1950 г., на празника Тържество на Православието, владиката завършва земния си път. Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие "Св. Николай Чудотворец" в София.

Свети Порфирий управлявал Газката църква 25 години

Св. Порфирий, родом от Солун, живял в ІV век. Стремейки се към подвижнически живот, на 20 г. оставил богатия бащин дом и заминал за Египет, където приел монашество. След като прекарал пет години в Скитската пустиня, посетил Йерусалим, с благоговейна любов се поклонил на светите места и се поселил в Йорданската страна, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви. След няколко години Порфирий тежко заболял и помолил един познат човек да го заведе в Йерусалим. Там той всеки ден посещавал храма "Възкресение Господне" и се покланял на светия Кръст, като понякога допълзявал до светите места, понеже не можел да ходи от болки в стомаха. Един млад монах, като видял неговия труд и страдания, започнал да му прислужва. По негово поръчение монахът отишъл в Солун и донесъл оттам неговата част от наследството, оставено на Порфирий от баща му. Порфирий раздал всичко на сиромасите и на бедните манастири. Той чувствал себе си обогатен чрез Божията милост, понеже бил чудесно изцерен от своята болест чрез явяването на Христа, Когото той видял като че ли слиза от кръста към него, при което чул думите: "Пази това дърво!"
Скоро след това Порфирий бил ръкоположен за свещеник и му било поверено да пази скъпоценното дърво - Кръста Господен. Тук той прекарвал в постоянна молитва, радвайки се на своето служение. Но след няколко години Бог му посочил друго дело. В палестинския град Газа умрял епископът и газките християни дошли при митрополита на Кесария Палестинска да го молят да избере за тях епископ. Той поръчал на скромния йерусалимски презвитер и пазител на животворящия Кръст да замине за Кесария. Порфирий ръководел вярно и предано малкото си паство, като извършвал с пълно усърдие своето служение. Свети Порфирий управлявал Газката църква 25 години. Умрял в 401 г.