Стихотворения от ВАЛЕНТИН КАЧЕВ

Писателят, поетът, кинодраматургът и публицистът ВАЛЕНТИН КАЧЕВ е роден през 1950 г. в гр. Белоградчик. Праправнук е на Цоло Тодоров - един от ръководителите на Белоградчишкото въстание от 1850 г. Завършва с отличие Литературния институт "Максим Горки" и Всесъюзния държавен университет по кинематография в Москва. Повече от 20 години живее и твори в Русия. Издал е книгите "Лепестки света. Стихосбирка" - на руски език (1999), "Да пазиш Михалята. Сценарии за кинокомедия" (2004), "Духът на старата къща" (2012), "Нещото, от което боли. Роман" (2013), "Къде се ражда любовта. Стихосбирка" (2015), "Съдба, наречена Родина. Поетичен сборник" (2017), "Говори ми само за любов. Съвременни притчи" (2018), "Там, де витае българският дух" - стихосбирка (2019), и др. Автор е и на киносценария "А розите цъфтят при всички режими". За главната роля в снимащия се в Белоградчик филм пристига големият съветски актьор Михаил Улянов, участват и знакови български актьори като: Петър Слабаков, Васил Михайлов, Иван Кондов, Златина Тодева, Асен Кисимов, Грета Ганчева, Александра Сърчаджиева, Константин Коцев, Вълчо Камарашев, Виолета Гиндева, Павел Попандов, Любен Чаталов, Стефан Данаилов и др. Режисьор е Георги Стоянов, композитор - Кирил Дончев, оператор - Андрей Чертов, а продуцент - Христо Ненов-Джери. Лентата обаче не е завършена. Валентин Качев е член на Съюза на писателите на Русия и на Съюза на българските писатели. Удостоен е с литературно-обществената премия "За верност към думите и делата", с диплом и медал на името на А. С. Пушкин.


В тази нежна природа

В тази нежна природа
със живи очи,
кой ли мен ще погали,
че животът мълчи?

Трънен вятър да вее,
огнен залез да спи,
щом духът ще живее,
нека има мечти.

А над вятъра горе
с този нежен сонет
ще откриваме чувство,
ще изпратим и вест.

И в огнена диря
със златния меч
ще потърсим и пътя
за нашия век.

Ще достигнем ли края
на тази земя,
ще открием ли горе
и нашта звезда?

Или някаква муза
с нежен Пегас
ще ни вдигнат високо -
в другия свят?

Щом ме гони умора
и римата спи -
ето, ангелът идва
в съня ми да бди!


Къде сте българи, Родината ви чака

Ела те българи, Родината ви чака!
Днес няма робство, само суета.
Кое накара ви да напуснете България,
За която дедите ви проливаха кръвта.

Днес няма песен, който да запее.
Забравихме и Вазовия светъл стих,
За родината, с която се гордее,
Загиналия български войник.

Днес крачиме по чужди континенти.
На празници играеме и нашенско хоро...
Децата ни говорят български с акценти.
Но шевицата я пазим в куфарите за добро.

Колко трудно е да бъдем емигранти?
С дипломите си и със здравите ръце.
Възраждаме живота в някакви си анти,
Страни в които има чужди светове.

Отпращат ни политиците във всемира.
Трудиме се, като бойните коне.
Но духът на славата не ни открива.
Отнемат ни я чужди, непреклонни умове.

По време на войните в теб се връщаха,
Студентите от цивилизования свят.
С войнишките шинели те настъпваха
И громяха без пощада наший враг.

Днес е мирно. Но България линее.
Останаха селата й без свят.
Кой в дядовата къща ще се влее?
Да възроди паметта за български юнак.

Къде сте българи, не чувате ли тъпана,
Със славното наше Дунавско хоро.
България е една и няма друга,
Да погали вашето прокудено чело!


Силата на българския род

Моя земя, на която Бог е отредил да бъда!
Да съм роден сред този скален мир,
където ме докосват вековете
и предците ни от този свят неповторим.

Какво пък, щом съм тук ще трябва и да давам
от моя дух и свободата в мен.
Родино моя, тебе Благославям
и ще бъда винаги от теб благословен!

Вървяха те сред бурите жестоки,
през робството и ятагана лют,
но България се прероди и строши тез окови,
за да възкреси величието на славния ни дух.

Показахме отново своите сили
и мъдростта, с която Бог ни надари.
Българийо ще бъдеш вечно жива,
щом народа си, като юмрук сплоти.

Не искам повече да страдам,
като гледам политиците и огнения лъч.
нали ти господи не ни продаваш
На тез, които искат само мъст?

Възродете славното ни племе,
на таз земя дарена за любов.
духовна сила пак ще им дадеме,
защото за това сме тук в тоз живот.

Българийо, Родината от вековете,
оставила следи по цялата земя.
Върни си хората и чуден свят градете,
Аспаруховия род го заслужава днес това.

Вълшебна е таз българска природа,
с красота неземна и велик народ.
Вървете братя, по пътя начертан от Бога,
и върнете силата на древния ни род.


Вапцаров и Списаревски

         Поетът Никола Вапцаров
        и летецът герой капитан
        Списаревски, живеели 
        на стотина метра един 
        от друг...

В София на улица Хан Аспарух,
Живеели две смели момчета.
В тях вселил се българския дух
И любов към Родината света.

Единият бил моряк, а други летец,
Но стихове пишели и двамата смело.
Щом от звездите се спуска поетически глас,
Те записвали своето чувствено дело.

След време съдбата ще ги дели –
На патриоти, фашисти по някакво кредо.
Но тези момчета със своите чисти мечти,
България те пазели здраво в сърцето.

Кой ще ги срещне в среднощния час,
Създавайки своето огнено дело?
Звездите отстъпвали пред мощния глас,
Че Родината трябва да пазят те смело.

Велики ще станат ли, никой не знай?
Те вървели по своя път, даден от Бога.
Земята ще бъде истински рай
И затуй са нужни мъже на народа.

Те са оставили своята чест,
Мечтите и вяра за своите победи.
Щом дошъл е съдбовния ден,
За Родината жертвени път са поели.

Те отдали са младост и вяра в нужния час,
Щом България иска това да се случи.
Народът ще помни горчивия глас,
С който едните ги смятат за луди.

Но историята пази спомен за тях,
Щом в морето щурмът захваща,
А в небето излита пореден орляк,
За да пази земята от чуждата жажда.

Това са те двамата - моряк и летец.
Вапцаров и капитан Списаревски.
Годините ще им отдават своята чест,
А народът ще се гордее, както с Левски!


В памет на моите приятели

        В памет на актрисата 
        Виолета Гиндева. Тя се снима 
        в нашия недовършен филм
        "А розите цъфтят при всички режими",
        в който участва н.а. на СССР 
        Михаил Улянов

Отиде си Валя от нашия филм...
Тя бе голяма и стана кумир.
Господ не пита, а просто я взе.
Звездата му трябва до свой то сърце.

Филмът го спряха, че няма пари.
Велики актьори той там приюти.
А розите още на пролет цъфтят.
Покриват с аромата си скалния град.

Улянов го няма. Слабаков отиде и той.
И Кондов, и Коцев, и Рударов,
Заминаха всички под строй.
Останаха не само в спомена мой.

А нашата Валя преживяваше всичко с нас,
Когато на Улянов му свърши земния час.
А щом книга излезе за нашия филм,
Тя я представи с почести в града й любим.

Велики актьори събра този филм.
Кой е виновен, все още спорим.
И тя днес остава на лентата с тях,
Че филмът не до снеха и сториха грях. 

Прекрасната Валя не ще е сама.
Чакат я горе рози от нашата творба.
А ние тука да вдигнем кръстовно ръка,
Че памет да има за тази прекрасна жена.