145 години от рождението на ДИМИТЪР БАБЕВ

ДИМИТЪР БАБЕВ е български поет, публицист, критик, преводач. Роден е на 25.10.1880 г. във Велико Търново. Завършва основно образование в родния си град, гимназия - в Пловдив, и право в Брюксел и София. Дебютира в сп. "Българска сбирка" през 1902 г. със стихотворения. Редактор на сп. "Листопад" (1913-1934). Един от създателите на Съюза на българските писатели през 1913 г. Драматург на Народния театър. Дългогодишен уредник на издателството на МНП. Занимава се и с литературна критика. Активно превежда руска поезия, а също от френски, немски, английски. Сътрудничи на вестниците "Утро" и "Мир". Автор на книгите: "Нашите писатели" (1916; 1918); "Приказки за живота и за смъртта" (стихове, 1919); "Вечна приказка" (поема, 1923); "Някога и никога" (импресии, 1923); "Книга на откровенията" (стихове, 1926, удостоена с награда на СБП за 1926 г.); "Крали Марко" (1926); "Критики на един поет" (литературни фрагменти, спомени, театрални и критически бележки, 1927); "Изкуство и мъдрост" (1930); "Овчарска торбица" (1932); "Секулова невяста" (пиеса, 1932); "Жените победиха" (комедия, 1935). Умира на 04.12.1945 г. Голяма част от произведенията му са преведени на различни езици: руски, френски, шведски, немски, есперанто.



Откровение

- Прозри в душата ми, заспала,
след дълъг плач, във чужди храм, -
в храм на езичници влезнала -
и чуй! - кажи, що виждаш там?

- Печалний лик на тихи скърби:
скръбта на твоите деди,
живот през петвековно робство -
душа на горест и беди.

И тъжен ек от тъжни песни,
о, песни на народ страдал
и образа на сатаната
в скръб и страдание познал!