В ООН отново гласуват за отпадане на американското ембарго над Куба

Днес Общото събрание на ООН гласува резолюция, с която осъжда американското икономическо ембарго срещу Куба. Досега, в продължение на 32 поредни години почти всички държави гласуват за премахването на несправедливо наложеното ембарго. През 2024 г. единствените страни, които се противопоставиха на отпадането му бяха САЩ и Израел.
Преди събитието, кубинският външен министър Бруно Родригес Пария произнесе реч.
Публикуваме я със съкращения в ДУМА:
Благодаря ви много, че присъствахте. Извинявам се за краткото предизвестие, но бих искал да споделя важна информация с нашия народ и международната общност относно сесиите на Общото събрание на ООН на 28 и 29 октомври. Тези сесии ще разгледат въпроса и резолюцията, озаглавени „Необходимост от прекратяване на икономическата, търговската и финансовата блокада, наложена от Съединените американски щати срещу Куба“. Това ще бъде възможност отново да одобрим призива на международната общност с огромно мнозинство за прекратяване на блокадата срещу Куба в най-представителния и демократичен орган на Организацията на обединените нации и международната общност. Сесията ще се проведе във време, когато международната обстановка се характеризира със засилена икономическа агресия срещу Куба – която Асамблеята отхвърля година след година – и с прилагането от страна на правителството на Съединените щати на изключително агресивна и сплашителна външна политика, дори срещу най-близките си партньори и съюзници.
Разполагаме с достоверна информация, че правителството на Съединените щати оказва сплашващ и подвеждащ натиск върху няколко държави, особено в Латинска Америка и Европа. Целта е да ги принуди да променят традиционната си, историческа позиция в подкрепа на резолюцията срещу блокадата.
Правителството на САЩ съчетава извънредно и безпрецедентно прилагане на изключителен натиск по отношение на този въпрос с клеветническа и лъжлива кампания за дезинформация. Тази кампания има за цел да изкриви имиджа на Куба и да окаже натиск върху трети държави относно позицията им по блокадата срещу нашата родина. Целта е да се създаде климат на дезинформация и объркване, да се провокира отчаяние и деморализация и да се всее чувство на несигурност или страх в държавите-членки на Организацията на обединените нации.
Ще предоставя неопровержими доказателства за тази кампания, която в момента се води с изключителна интензивност и продължава през последните две седмици. Може би си спомняте съобщението на Ройтерс, което разкри активната стратегия на Държавния департамент да принуди няколко правителства да променят позицията си или да гласуват в Общото събрание. Ройтерс имаше достъп до документи на Държавния департамент. Това навременно разкритие включваше откъси от комуникациите на Държавния департамент с други правителства.
Не знам дали Ройтерс е имала достъп до пълния текст. Имам го тук в ръката си. Това е текстът на лъжливото и клеветническо съобщение, което не уважава суверенитета на независимите държави и правителства. То включва натиск и груби заплахи, ако те продължат да гласуват за Куба.
Има много любопитна структура. Подходът му е измамен, подвеждащ и безсрамен. От една страна, се опитва да демонстрира, че „кубинският режим не заслужава вашата подкрепа“, както подсказва едно от подзаглавията. Това послание е насочено към правителства, които последователно и с огромно мнозинство гласуват в продължение на десетилетия – някои от тях над 30 години – в полза на вдигането на блокадата, възстановяването на върховенството на международното право и прекратяването на престъплението геноцид, както е определено в съответната конвенция. Тези правителства съставляват мнозинството от държавите-членки на Организацията на обединените нации, което отразява възгледите на повечето граждани на САЩ, които финансират американските дипломати, участващи в тези усилия. Това отразява и мнението на мнозинството от кубинците, живеещи в Съединените щати, които са жертви на тази агресивна, враждебна и блокираща политика.
Вторият подход е тромавият език от времето на Студената война, който отразява невежеството. Те не чувстват нужда да се впускат в сериозни спорове с правителствата. Изглежда смятат, че бруталният натиск и сплашването са достатъчни. След като прочетох документа, осъзнах, че те не възнамеряват да убеждават никого; по-скоро възнамеряват да сплашват и оказват натиск.
Те казват: „Блокадата не е причината за проблемите на кубинската икономика.“ Доказах това убедително с данни и съм готов да го направя отново. Кубинските експерти са готови да обсъждат този въпрос, за да докажат, че блокадата наистина е основната причина за нашите икономически проблеми и основната пречка за нашето развитие.
Трето, те твърдят, че „нарушенията на човешките права в Куба са по-големи от всякога“. Това се казва от страна на държава, която на практика е автор, а не съучастник, на геноцида в Палестина и жестоките нарушения на човешките права в други страни. Тази страна има модел на масови, крещящи и систематични нарушения на човешките права, особено срещу хора с ниски доходи и малцинства, както се вижда от големи демонстрации. Това е страната, чието правителство е спряно поради протести срещу съкращенията в социалните политики, като например здравеопазването. Това се казва и от страна на държава, която в момента има брутално антиимигрантска, репресивна и расистка политика. Това се казва и от страна на държава, която в момента извършва извънсъдебни екзекуции безнаказано, систематично и многократно, по време на военното си разполагане, което заплашва Венецуела и цяла Наша Америка.
Най-нелепата и лъжлива част от този документ обаче е последната глава. В нея се твърди, че „Куба е заплаха за международния мир и сигурност“. Изглежда като шега.
Ако получим подобен документ от друга държава, щяхме да се обидим. Щяхме да кажем: „Уважавайте нашата интелигентност и сериозност“. Това са срамно лъжливи и клеветнически послания.
Изявлението, издадено от Министерството на външните работи на 11 октомври, беше ясно и точно. Повтарям всяко от неговите твърдения и думи тук. Обвиняването на Куба, страната, в която Прокламацията за Латинска Америка и Карибите като зона на мир беше подписана от държавните и правителствените глави на цяла Наша Америка, е изключително цинично. Куба е страна на мира, която е била атакувана и е претърпяла пряка агресия от Съединените щати.
Това, което правят Държавният департамент, неговият държавен секретар и някои други заместник-секретари, не е дипломация. Не е дипломация.
Те излагат аргументи, на които никой не вярва, в опит да променят дебата, който ще се проведе на 28-ми и част от 29-ти. Те се опитват да отклонят вниманието от основния въпрос: злоупотребите, извършени от правителството на Съединените щати срещу един малък, благороден, трудолюбив, подкрепящ и миролюбив народ. Те се опитват да попречат на международната общност да се съсредоточи върху сериозните нарушения на правата на човека, които блокадата представлява срещу кубинците.
Те се опитват да отклонят вниманието от престъплението, което причинява на нашия народ лишения, страдания, трудности и недостиг всеки ден, както споделихте с нас. Те се опитват да попречат на нашия народ да продължи да осъжда факта, че САЩ преследват доставките ни на гориво и забраняват на трети страни да ги доставят, което причинява прекъсвания на електрозахранването и нестабилност на националната ни електрическа система. Както споменах преди няколко седмици, международна корпорация и правителството на страна с благоприятни отношения с Куба отказаха да предоставят резервни части или техническа помощ за ремонт на една от трите ни най-големи топлоелектрически централи. Те преследват и корабните компании, които превозват гориво, както и застрахователите и презастрахователите.
Те се опитват да попречат на международната общност да се изкаже отново за последствията и изключителните хуманитарни щети, причинени от крайното затягане на блокадата, която умишлено е насочена към причиняване на страдание на кубинските семейства. Те създават димни завеси, на които никой не може да повярва.
Правителството на САЩ разпространи този документ в множество столици. Целта му е да изопачи реалността и да изфабрикува претекст, но преди всичко е предназначен да сплаши. Документът, който разпространиха на 8 октомври, обаче не им беше достатъчен. Очевидно не проработи; никой не му повярва или не се уплаши. Затова на 17 октомври те разпространиха друга версия на документа. Документът от 8 октомври съдържа брутални фрази. Например, в него се твърди, че „Куба използва този дебат и тази резолюция като оръжие“.
Какво означава това? Организацията на обединените нации приема стотици резолюции, но никой не мисли по този начин. Правителството на САЩ набляга много на това политиката му да бъде подкрепена от резолюции на Общото събрание, но обикновено с малък успех.
В документа се твърди, че правителството на САЩ разполага с доказателства, че „режимът има подкрепата на международната общност“. Какво откритие! Но това признание е поразително въпреки това. Напомня ми за казаното от г-н Малъри, че правителството има подкрепата на мнозинството от кубинския народ. Сега янките по същество казват: „Признаваме, че почти всички вие подкрепяте вдигането на блокадата.“
В изданието от 17 октомври – тоест, почти седмица по-късно – имам другия документ. Тук ли е Ройтерс? Имате ли го? Добре. Ако го имахте, можехте да го публикувате, нали? Както направихте с другия.
Имам и другия тук. Той е по-кратък, но и по-подвеждащ и заплашителен. Например, този документ има лукса да споменава суверенни държави. Необичайно е, че се споменават страни от Латинска Америка.
Неуважително е да се разпространява по света документ с нелепи цифри в опит да се оспорят лъжите му. В него се казва например, и цитирам от английския превод: „За да е ясно, няма блокада срещу Куба.“ Това пише.
Ето го документът. Това е този, който току-що ви показах. „Няма блокада срещу Куба“. В него обаче се казва също: „Нищо не пречи на Куба да установява икономически взаимодействия с трети страни“. Законът Хелмс-Бъртън, дял III; Законът Торичели; политики на сплашване и принуда; и съдебни дела в американски съдилища срещу компании и лица от всяка държава, които разширяват юрисдикцията на американските съдилища и техните закони екстериториално. С други думи, лъжата е наистина безсрамна.
След това се пита: „Къде е блокадата?“ Това пише на хартия. Въпреки това, той се връща към същата тема за опитите да окаже натиск върху гласуването относно блокадата на Куба под претекст, че Куба заплашва Съединените щати. Това са глупости, но опасни глупости, защото могат да доведат до агресивни действия с непредсказуеми последици. Виждали сме това с многобройни страни в различни региони и сега се случва в южната част на Карибите с това необикновено и необичайно разполагане на войски, което заплашва целия свят.
Пише, цитирам: „На международно ниво Куба активно подкопава мира и сигурността.“ Това не може да се приема насериозно. Подобно на предишното, то също съдържа директно заплашителни фрази: „Призоваваме ви да отхвърлите тази резолюция.“
Не само служители, платени от американските данъкоплатци, държавният секретар и други, са замесени, но и токсични платформи и антикубински конгресмени. Тези, които изготвят тези документи, изглежда не са запознати с меморандума на Малъри и изглежда игнорират факта, че държавният секретар е превъплъщение на Малъри.
Сякаш блокадата няма нищо общо с електрическата инфраструктура, транспорта, комуникациите, водоснабдяването, производството на храни и лекарства на Куба. Вместо да се занимават с проблемите, които би трябвало да са техен приоритет, и да работят за това, за което американските данъкоплатци щедро им плащат – опитвайки се да отворят затвореното правителство на САЩ, където десетки хиляди служители не получават заплати – американските конгресмени, някои от които са силно антикубински настроени, а други от Флорида, са фокусирани върху въпроса за блокадата срещу Куба.
Вместо да се занимават с въпроса за ожесточеното преследване на своите мигрантски избиратели и роднини на техните избиратели, както и на кубински, латиноамерикански, карибски и други мигранти, на които са помогнали с политиката си да доведат Куба, те се занимават с въпроса за блокадата срещу Куба. Те не се грижат за кубинците, които са отишли ??там да живеят постоянно или временно, привлечени от техните привилегии и призиви за това, които използват като политически инструмент. Те не се занимават с въпроса за преследването им в болници, училища и пазари и масовото им депортиране.
Те също така изпратиха заплашителни писма до много държави, свързвайки гласуването си по тази резолюция с несвързани въпроси, като например връзките им със Съединените щати, връзките на частните им компании с американската икономика, интересите им във външната политика и интересите им за мир, сигурност и регионална стабилност. Те използваха тактики на изнудване по отношение на търговските мита и санкциите за отнемане на визи. С други думи, тези писма са наистина обидни. Донесох едно със себе си и ще прочета някои откъси и ще ги преведа от английски.
То съдържа голямата лъжа за предполагаемото участие на Куба в конфликта в Европа и войната в Украйна. Твърди се, че „са били вербувани до 20 000 кубински граждани“. Всички знаят, че това е лъжа.
В него се твърди, че повтарянето на нечия позиция в речи ще придаде легитимност на кубинската пропаганда, ще подкопае демократичните съюзници на Съединените щати в Западното полукълбо и ще навреди на самите Съединени щати. Изглежда, че е написано през 1962 или 1963 г. В него се казва: „Те ще легитимират един от най-близките военни съюзници на Москва“.
Авторът обаче твърди, че вотът подкопава моралния авторитет на региона и на Съединените щати. Той завършва с думите: „Нека бъда съвсем ясен: Да бъдеш съюзник на Съединените щати означава да подкрепяш Съединените щати срещу сили, които увреждат, отслабват и подкопават свободата и националната сигурност в Западното полукълбо.“ С други думи, да бъдеш съюзник означава да подкрепяш Съединените щати. Той добавя: „Ако не направите това, ще се превърнете в регионален посредник на авторитарна агресия от Москва и Каракас. Ще станете и съучастник в улесняването на действията на незаконни мрежи, които заплашват стабилността в цяла Америка.“ За какво говори той? За тероризъм и трафик на наркотици. С други думи, това е същата лъжа, на която се основава военната заплаха срещу региона: свързването на тероризма и трафика на наркотици с офанзивно военно разполагане.
Той продължава, като казва, че оправдаването на това поведение – гласуване в Организацията на обединените нации и т.н. – е „контрапродуктивно за общите интереси на сигурността“. Това писмо е адресирано до високопоставени лица, а не до друг вид организация. То е адресирано до външни министри, президенти и посланици и следователно е крайно неуважително.
Той продължава: „Моето правителство винаги е подкрепяло своите демократични партньори.“ След това идва заплахата: „Призовавам вашето правителство – думата „призовавам“ звучи много по-грубо на английски, отколкото на испански – да покаже същата яснота, убеденост, цел и етика, като решително се противопостави на тази резолюция.“
След това той завършва с най-директната заплаха, която съм виждал в тази брутална кампания на дипломация с канонерки: „Надявам се, че ще разгледате това писмо, което разглежда изключително важен въпрос, пълно и правилно. Направете го обаче в съответствие с приложимите закони, разпоредби и правни органи.“ Какво означава това? Означава, че ако не направите това, което той ви призовава да направите в писмото, ще бъдете подложени на санкции. Това е значението на последното изречение. Прочетете писмото и го вземете сериозно, защото ще последват действия, подкрепени от приложими закони, разпоредби и правни органи.
В момента държавният секретар, някои заместник-секретари и много посланици на САЩ са ангажирани с интензивни и агресивни дипломатически усилия. Тези усилия се провеждат в централата на Организацията на обединените нации, във Вашингтон и в столиците на редица държави. Натискът, който оказват, особено в Европа и Латинска Америка, е брутален и изключително неуважителен. Дори се говори за емисари.
Вместо да се съсредоточи върху приоритетите си, като например предотвратяването на бомбардировките на Газа от страна на Израел след мирното споразумение – което причини жертви сред цивилното население – или забраната за влизане и ограничаване на хуманитарната помощ за Газа, държавният секретар се занимава с този въпрос.
Той не отделя повече време за работа за мир, което би му донесло Нобелова награда – уж за президента Тръмп – нито пък представя други кандидати, както е правил в миналото. В този решаващ момент той не се занимава с фундаменталните въпроси на външната политика на САЩ.
Вярваме, че е важно тези факти да бъдат известни на нашия народ и на международната общност.
Каква би могла да бъде причината за това необичайно безпокойство от страна на Държавния департамент и правителството на САЩ, ако не убеждението, че блокадата ще доведе до пълна изолация и дълбоко дискредитиране във външната политика и ще доведе до абсолютна изолация, изолиране, критика и директни призиви от правителства по целия свят за вдигане на блокадата?
Тази тревожност отразява факта, че правителството на САЩ разбира, че международната общност категорично вярва в прекратяването на блокадата и я подкрепя. Абсолютно сигурен съм, че това ще се случи на 29-ти – ами, на 28-ми по време на дебата и на 29-ти, започвайки от средата на сутринта или обяд, по време на гласуването.
Убеден съм, че това ще бъде победа за народа, за международното право и за народа на Глобалния Юг. Уверен съм, че мнозинството от държавите-членки ще гласуват в полза на истината и справедливостта, като поискат край на блокадата. Истината ще надделее над натиска, изнудването и клеветата. Убеден съм, че резултатът ще противопостави човечеството на политиката на правителството на Съединените щати.
Международната общност и могъщото Общо събрание на ООН ще бъдат срещу блокадата на правителството на Съединените щати. Сигурен съм, че правителството на Съединените щати ще бъде изолирано, може би с няколко лакеи. Това ще бъде огромна победа за Кубинската революция и Куба, двойно по-достойна предвид трудните обстоятелства в международния живот.".
На 28 октомври се състоя първата част от дебата на тема: „Необходимост е да се сложи край на икономическата, търговската и финансовата блокада, наложена от Съединените американски щати срещу Куба.“ Участваха 29 говорители, в това число и от САЩ, 7  от тях говориха от името на съюзи и организации: АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия), Организацията на ислямската коференция, Група приятели в защита на Устава на Организацията на обединените нации, Движение на нечленуващите държави, Г-77 и Китай, Африканската група и Карибската общност. 
Като цяло се проведе широк и много положителен дебат относно Куба. Сред основните обсъждани теми бяха:
- осъждането на едностранния характер на тази политика и нейния незаконен характер, нарушаващ принципите на международното право, Устава на Организацията на обединените нации и правата на човека на кубинския народ;
- признанието на огромната историческа подкрепа на международната общност за края на блокадата и в полза на кубинската резолюция;
- признаването на блокадата като основна пречка за икономическото и социалното развитие на страната и за прилагането на Програмата до 2030 г.;
- осъждането на засилването на блокадата и нейните утежнени последици в настоящия контекст, нейното въздействие върху достъпа до основни стоки и услуги;
- отхвърлянето на включването на Куба в „Списъка на държавите, спонсори на тероризма“;
- осъждането на екстериториалното прилагане на блокадата, с акцент върху прилагането на Дял III от Закона Хелмс-Бъртън и преследването на международните финансови транзакции на Куба;
- благодарност за международното сътрудничество, което Куба предоставя на многобройни развиващи се страни;
- Единствената дисонансна нотка беше намесата на постоянния представител на Съединените щати в ООН, който се обърна към традиционните аргументи от кампаниите си срещу Куба. Той изрично призова държавите да се въздържат или да гласуват против резолюцията;
Кубинският външен министър поиска процедурен въпрос, в който отхвърли лъжите и неуважителното отношение на представителя на САЩ.