Европа застрашава газовата си сигурност

Боян Рашев

Европа отново сама застрашава енергийната си сигурност. 
Глобалните газови пазари нарастват, но геополитическата нестабилност и новите брюкселски регулации пряко подкопават енергийната сигурност на Европа. Въпреки че ЕС твърди, че се е освободил от руската зависимост, той просто я замени с друга: през 2024 г. САЩ доставиха 45% от втечнения природен газ (ВПГ) в ЕС, Катар - 12-14%, а Алжир - около 12%. С пълната забрана на руски газ след 2027 г. Европа се обвързва опасно с шепа външни доставчици - сценарий, който лесно може да доведе до нови ценови шокове и недостиг.
В същото време ЕС налага три тежки регулаторни инструмента - CSDDD, Регламента за метана и бъдещо разширяване на CBAM, които основните износители възприемат не като климатична политика, а като агресивна и екстериториална намеса в собствените им икономики. Катар ясно предупреди, че CSDDD може да направи доставките на втечнен газ за Европа „неустойчиви“. САЩ официално подкрепиха това предупреждение. Регламентът за метана може да блокира „несъвместими“ товари след 2027 г. - точно когато руският газ на теория изчезва. А CBAM вероятно ще бъде разширен и към горивата, което допълнително ще влоши отношенията с доставчиците.
Всичко това се случва на фона на фундаментална промяна: администрацията на Тръмп използва американския втечнен газ като инструмент за натиск, включително заплахи за пренасочване на товари към Азия, ако ЕС не отстъпи от регулациите си. Катар, който увеличава капацитета си до 126 млн. тона годишно, също има далеч по-изгодни пазари в Азия и не смята да се нагажда към европейските ESG правила. Дори Северна Африка - Алжир, Египет и Либия - може да обърне гръб на Европа, тъй като новите европейски правила правят техния газ „неконкурентен“.
Въпреки рекордните 92 bcm втечнен газ в първата половина на 2025 г., експертите предупреждават, че търсенето в ЕС ще остане високо и през 30-те години на века заради отказа от въглища и нуждата от гъвкав резерв за ВЕИ. 
С прекомерни регулации Европа рискува сама да отблъсне доставчиците, докато Азия расте и предлага по-малко изисквания и по-висока рентабилност. 
Резултатът: по-малко гъвкавост, по-висок рисков премиум и опасност от повторение на 2022 г., когато Европа трябваше да наддава срещу по-бедни държави за ограничени количества газ.
Ако ЕС превърне ВПГ в твърде скъп или ненадежден ресурс, това ще вдигне цените и на TTF, и на азиатските бенчмаркове, ще забави преминаването към газ в развиващите се икономики и ще направи петрола по-привлекателен за инвестиции. Американският шистов сектор и ОПЕК вече гледат на газа като на рисков, а на петрола - като на сигурен доход.
За да избегне самопричинена криза, Европа трябва като минимум:
- да осигури дългосрочни договори за ВПГ преди затягане на регулациите;
- да въведе CSDDD и метановия регламент с реалистични срокове и съвместни програми с доставчиците;
- да спре опитите CBAM да обхване и горивата.
Ако питате правителствата на САЩ, Катар и Алжир и големите компании в добива и търговията с газ, тези регулации просто трябва да изчезнат, защото представляват бариера пред износа към ЕС. 
В крайна сметка ЕС трябва да разбере, че газовата сигурност е част от всякакви зелени, индустриални или каквито и да е сделки, а не тяхно противоречие. Европа вече научи, че не може да разчита на Русия. Скоро ще осъзнае, че не може да разчита нито на американска, нито на катарска „добра воля“, ако продължава да наказва същите страни и компании, от които зависи.
В противен случай след огромни инвестиции в поредица скъпи терминали за ВПГ, ЕС може да се окаже в абсурдната ситуация най-нужните му товари да чакат на опашка, но пред пристанищата на други пазари. И тогава пак ще ни спасяват лигнитните въглища...

Фейсбук