Европа върви към война срещу Русия. А България?

През годината милитаристичните факти относно подготовката на ЕС за война срещу Русия нараснаха взривоопасно и в тази връза е редно управляващата ни класа открито да заяви на обществото каква е позицията на България.

Милитаристичните планове

Тази неделя на един от будапещенските площади премиерът Виктор Орбан се подписа под петиция срещу военните планове на евровърхушката, която по-късно ще бъде изпратена в Брюксел. Разговаряйки с хората, той каза, че  Брюксел е подготвил план, чиято същност е следната: „Ще започнем война срещу руснаците, ще дадем на украинците всички необходими инструменти и пари и ще победим на бойното поле“. По думите му, цитирани от агенциите, тази военна стратегия трябва да бъде одобрена на следващото заседание на Европейския съвет на 23 - 24 октомври, като той ще се постарае да не позволи нейното приемане.

По повод неформалната среща на върха на ЕС в Копенхаген на 1-2 октомври Виктор Орбан написа следното в социалната мрежа Екс: „На масата има открито провоенни предложения. Те искат да прехвърлят средства от ЕС на Украйна. Те се опитват да ускорят присъединяването на Украйна, използвайки всякакви правни трикове. Те искат да финансират доставките на оръжие. Всички тези предложения ясно показват, че Брюксел иска да започне война“. 
В своя реч по-рано той изтъкна, че вероятността за световна война непрекъснато се увеличава“, а изготвеният от Еврокомисията проектобюджетът на ЕС за 2028 - 2034 г. е военен документ, насочен към продължаване на въоръжения конфликт с Русия.  „Това е бюджет на Европейския съюз, който иска да победи Русия на територията на Украйна“, отбеляза тогава Орбан.
„Брюксел и значителна част от страните членки на ЕС се подготвят за продължаване на войната (в Украйна) за дълъг период от време“, потвърди и унгарският външен министър Петер Сиярто пред унгарски журналисти след поредната неформална среща на колегите си от съюза (август т.г.)
Пак по повод събитието в Копенхаген словашкият премиер Роберт Фицо заяви в интервю по словашката национална телевизия, че на  срещите на върха на ЕС се обсъжда как да бъде победена Русия: "Не знам  дали тези хора са наясно какво наистина означава война“. Конфликтът в Украйна „не е нашата война“ и Словакия няма да бъде въвлечена в никаква "военна авантюра", докато съм премиер, закле се Фицо, който по-рано тази година получи няколко либерални куршума заради такава антивоенна позиция. 
Полският премиер Доналд Туск смята, че Европа и Полша трябва да бъдат подготвени за възможен голям конфликт с Русия до 2027 г., позовавайки се на подобна оценка на върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа, генерал от САЩ Алексис Гринкевич, с когото е разговарял, както предаде ДПА. Според тази оценка до същата година Русия и Китай щели координирано да се конфронтират срещу  НАТО и САЩ.
Германският министър на отбраната Борис Писториус пророкува, че конфликтът ще започне две години по-късно - през 2009 г.  
По въпроса се изказа и датската премиерка Мете Фредериксен: „Когато говорим за превъоръжаване на Европа, трябва да сме способни напълно да защитим себе си към 2030 г.“, каза тя пред журналисти преди началото на споменатия вече форум в нейната столица. Тя минава за най-войнстващата евроамазонка заедно с германската шефка на ЕК Урсула фон дер Лайен и естонската шефка на евродипломацията Кая Калас. И трите са майки, но ето – залагат на войната и смъртта пред мира. Да не са зачевани от боговете на войната - гръцкия Арес или римския Марс? 
Призив към подготовка за война отправи и бившият генсек на НАТО Джордж Робъртсън, писа „Таймс“. На фестивал на книгата той „набиваше канчето“ на сънародниците си да се откажат от мирните нагласи, защото страната им била неподготвена за война.
По-рано този месец Европарламентът при резолюция, в която между другото ЕС е призован да създаде собствено военно командване по подобие на НАТО и подобри условията за бързо прехвърляне на войски вътре в общността.
Дъхът на войната го чувстват и европейски политици извън ЕС. „Когато ги увеличите (военните разходи) до 5%, докато средното е 2,1%... това означава, че всички се готвят за конфликти и война“, прогнозира наскоро сръбският президент Александър Вучич.
„Настоящото ръководство на ЕС подготвя Молдова за война и гледа на страната ни не като на бъдещ член на Европейския съюз, а като на фронтова територия, която теоретично биха могли да използват срещу своите геополитически опоненти. Затова те се нуждаят от собствено, контролирано правителство тук - Мая Санду и нейната Партия на действието и солидарността. И затова те зареждат Молдова с военна техника, за да могат, ако е необходимо, да създадат още една гореща точка на картата“, това пък написа в Телеграм бившият президент Игор Додон, който е и лидер на опозицията в страната. 

Кой е виновен?

Европа помпа мускули за война срещу Русия, изправена срещу две дадености, доказващи гибелния й подход. Първата е нееднократно изразявана от Русия позиция, че изобщо на ум не й идва да напада страна от НАТО или ЕС и че насаждана руската заплаха е пълна глупост. Последният път това бе изразено този месец за пореден път от Владимир Путин на международния дискусионен форум „Валдай“. В Кремъл не работят малоумници да си повярват, че ще победят военен блок от 28 държави, три от които имат ядрено оръжие. Ако в Брюксел все пак не могат да спят от „руската заплаха“, значи мисълта им е паднала под нивото здравомислещата когнитивност и мозъкът им заприличва на напукано от сушата речно дъно.
По-рано Емануел Макрон се изпусна пред американския икономист Джефри Сакс, че НАТО носи вината за конфликта в Украйна. И вместо Западът да се кротне като провинил се ученик и да търси мирни решения, той  се прави на светата вода ненапита и прехвърля собствената си вина на жертвата. Това е едно към едно илюстрация на максимата за крадеца, който вика дръжте крадеца. Нещо повече, Западът нагло и насъскано развява байрака не просто на русофобията, а на кръвопролитието.

Искаме да знаем 

В бурния океан от какви ли не новини изброените факти звучат като задаващо се разрушително цунами. На споменатите вече еврофоруми са присъствали наши управляващи - премиер, министри на външните работи и на отбраната. Българската общественост е в правото си да знае дали на тях се е говорило как да се победи Русия на бойното поле в Украйна, дали на масата има провоенни предложения, дали повечето страни членки са се изказвали за продължаване на конфликта срещу Русия и други неща. Понеже сме част от ЕС и НАТО, няма как  това да не ни вълнува или тревожи. До съдбата и сигурността на страната ни опират нещата в крайна сметка. И дали премиерът ни и министри са възразявали на провоенните нагласи или удобно са ги премълчавали?
Това обществеността може да научи от въпросните ни участници в евросрещите било по време на петъчния парламентарен контрол, било чрез репортерски въпроси към тях по пресконференции или из кулоарите на институциите. 
Някой може ехидно да се изсмее, че това са мисли на паникьор. Защо да се тресе от тревоги, след  като тази година Народното събрание прие декларация срещу участието на въоръжените ни сили във военни действия в Украйна. След като коалиционният партньор БСП се обявява за трайно, а не военно решение на конфликта в Украйна и е против изпращането на български войници там.
Да така е, но това не отменя основанията за „паник атаката“. Първо, БСП е сред малкото сили на политическия ни Олимп, които не ги тресе русофобският вирус. Второ, парламентът ни прие и друга декларация, освен споменатата, в която се солидаризира с позициите на Европарламента и НАТО, определящи Русия като „държава спонсор на тероризма“ и „директна заплаха за сигурността на алианса“. И в която се „осъжда продължаващата агресия на Руската федерация срещу Украйна“, макар тази „агресия“ да е отговор на вината на НАТО, както е признал Макрон.
И трето, но може би най-важното - страната ни безропотно следва общоевропейската политика за Украйна. Дали тогава при наложените от Брюксел решения за война или за милитаристична ескалация тя ще отстои суверенитета си да не изпраща родни военни в Украйна? 
И друго също крайно важно. След като НАТО и Западът са виновни за конфликта в Украйна, защо изобщо се обвързваме с него, защо не се дистанцираме изцяло от него и да спрем боеприпасите, примерно, за тази държава. Ние носим вина за конфликта не само като част от Запада, но и с политическата, оръжейната, логистичната, пропагандната и друга подкрепа за този конфликт, който върви към пълномащабна, едва ли не трета световна война. И за нея ли страната ни да носи вина? Не спрем ли, ще носим същата вина, както за Втората световна война като хитлеристки съюзник, нищо че не бяхме изпратили нито един войник на Източния фронт.