Справедливост, държавност, развитие

В условията на глобална несигурност, изостряне на търговските спорове и риск от рецесия в основните ни експортни пазари, България е изправена пред много предизвикателства, които заплашват фискалната устойчивост на страната. Допълнителен фактор за това е и липсата на вътрешно-политическа стабилност и натрупаното социално напрежение във връзка с предстоящата смяна на националната валута. През последните години става все по-видима невъзможността да се поддържат макроикономическата позиция и фискалният баланс при запазване на сега действащия данъчно осигурителен модел. Нещо повече - той е в основата на все по-нарастващите социално-икономически неравенства, които подкопават връзките между различните групи в обществото. Близо 10 години България е страната от ЕС, която отчита най-високи нива на неравенства, като за 2024 г. коефициентът на Джини е със стойност 38,4 при средно 29,4 за 27-те държави членки. През миналата година близо една трета от българите (30,3%) са живели в риск от бедност и социално изключване, при средно 21% за ЕС - 27.
Влизането на България в еврозоната изправя страната ни пред допълнителни предизвикателства. Сравнителните изследвания показват, че приемането на еврото се отразява по различен начин на различните социални групи - по-нискодоходните групи е вероятно да загубят от покупателната си способност. Рискът от повишаване на инфлацията също се отрази предимно на тези групи. От конвергентния доклад става ясно, че ЕЦБ има притеснения относно бързия темп на нарастване на заплатите у нас. Като прибавим към това и опасенията от повишаване на инфлацията, то вероятността да се забави покачването на заплатите е висока. Нещо повече - влошаващият се търговски баланс и негативният баланс по текущата сметка най-вероятно ще доведат до допълнителни аргументи за задържане на трудовите доходи, за да се поддържа някаква конкурентоспособност. Подобна ситуация би направила улеснения достъп до кредити прекалено рискован.
В контекста на изключително притеснителната динамика на социалните неравенства съществуват реални рискове социалното противопоставяне да се повиши, все по-големи групи от населението да се почувстват социално и икономически депресирани. Това би било пагубно както за доверието към политическата ни система, така и за доверието към ЕС. По-справедливото преразпределение (чрез повече отговорност от капитала) и повече социални трансфери са ключов инструмент за минимизиране на голяма част от посочените рискове.
Повишаването на качеството на живот, на доходите и на социалната справедливост са основен ангажимент на българските социалисти, но също така следва да бъдат основа за публичните политики във всяка една сфера. Основен изразител на водената политика е държавният бюджет и негова основна функция е да даде отговор на очакванията на хората.
БСП и партиите от коалиция "БСП-Обединена левица" подкрепят политиките за дългосрочна фискална устойчивост. Ние считаме, че решаването на конюнктурните проблеми не следва да бъде за сметка на бъдещите поколения и се противопоставяме на по-нататъшно трупане на държавен дълг, когато то не е свързано с продуктивни инвестиции. Не подкрепяме практиката при наличие на дефицити в публичните системи решенията да се търсят единствено по линия на ограничаване на разходите - като правило за сметка на доходите на наетите в основни обществени системи и/или на дълго отлагани инвестиции в публична инфраструктура. Не можем да подкрепим и самоцелно увеличаване на отделни данъчни ставки с цел моментно осигуряване на счетоводния баланс, без това да е обвързано с дългосрочна визия и решаване на ясно идентифицирани проблеми пред социално-икономическото развитие на държавата. През последните години вътрешното търсене се утвърди като основен двигател на икономическия растеж, което доказва, че политиката по доходите е основа за развитие и по-нататъшно сближаване с другите държави-членки на ЕС. Същевременно липсата на достатъчно публични инвестиции води до огромни пропуснати ползи. В редица сфери изпълнението на ключови проекти, определящи цялостното развитие и качеството на живот в държавата и отделни общини, зависи изцяло от наличието или не на средства по различни програми, финансирани от ЕС. Нещо повече, наличието на такива програми доведе и до ограничаване на средствата от държавния бюджет (в номинална стойност и като дял от БВП) за такива цели, включително в отделни случаи и до пълното им заместване.
Въвеждането на плоското данъчно облагане с ниски ставки (в което БСП участваше) не беше най-доброто решение. Но по онова време икономическата и финансовата ситуация както у нас, така и в глобален мащаб, беше коренно различна. Ако е имало някакви позитиви от тази политика, те отдавна са изчерпани. Време е с приемането на общата европейска валута България да се завърне към данъчно-осигурителен модел, присъщ за Европейския съюз през XXI век.
Водени от необходимостта от стабилност, социална сигурност и перспективи за развитие на сегашните и бъдещите поколения, ние, българските социалисти, предлагаме редица промени, които да послужат като модел за политически и обществен консенсус за  фискалната и макроикономическата политики на държавата през следващите десетилетия. Основните принципи, които са залегнали зад нашите предложения са следните:
1. Справедливост - балансирано облагане на бизнеса и доходите на физическите лица, съобразено с издръжката на живота, което да гарантира на първо място вътрешна кохезия между различните социални групи, ускорено сближаване със стандарта на живот в останалите държави членки на ЕС, съществено намаляване на бедността и неравенството.
2. Държавност - осигуряване на устойчиво, независещо изцяло от външни фактори (например фондовете на ЕС) финансиране на ключови публични политики, без това да дава отражение върху доходите на най-уязвимите групи от населението и на заетите в публичния сектор.
3. Развитие - насърчаване на публичните инвестиции и реализация на стратегически проекти както на национално ниво, така и в общините, за осигуряване на съвременна транспортна, енергийна, комунална и комуникационна инфраструктура. Осигуряване на предпоставки за намаляване на огромните различия в социално-икономическото развитие на отделните региони.
За постигане на описаните цели, БСП и нейните коалиционни партньори предлагат цялостна реформа в данъчно-осигурителната система, която включва следните мерки:
1. Увеличаване на максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси от 40 на 45% от БВП. Само тази мярка би довела до нови възможности за финансиране на публични политики в размер на 5,5 млрд. евро. Средният процент на държавните разходи като дял от БВП в ЕС е 49.
2. Насърчаване на малкия и средния бизнес и конкуренцията чрез въвеждане на прогресивна скала на корпоративния данък:
- запазване на ставката от 10% за фирми с декларирана печалба до 1 млн. евро;
- ставка от 12,5% за фирми с декларирана печалба от 1 до 5 млн. евро;
- ставка от 15% за компании с декларирана печалба над 5 млн. евро.
3. Въвеждане на данък „свръхпечалба" чрез промени в Закона за корпоративното подоходно облагане.
4. Увеличаване на данъка върху дивидента от 5 на 10%. Тази мярка ще има силен позитивен ефект върху приходите в бюджета и ще бъде стимул за собствениците на фирми да декларират по-голям размер на доходите от труд, съответно да се осигуряват върху тези доходи.
5. Увеличаване на таксите върху хазарта от 15 на 20%.
Б. Въвеждане на данък върху земеделските земи (подлежат на облагане само стопанства над 100 декара)
7. Увеличаване на прага за регистрация по ЗДДС от 100 000 лв. на 85 000 евро оборот. Тази мярка ще подкрепи около 35 000 микропредприятия.
8. Увеличение на концесионните възнаграждения чрез съответните законови промени.
9. Намаляване на неравенствата и броя на работещите бедни чрез въвеждане на прогресивно подоходно облагане:
- въвеждане на необлагаем минимум в размер на установената за страната минимална работна заплата, което ще доведе до увеличаване на нетния разполагаем доход на близо 1 милион работещи с най-ниски доходи;
- запазване на ставката от 10% на данъка върху доходите на физическите лица за всички с доходи до 2600 евро (или до размера на максималния осигурителен доход) средномесечно, като по този начин се гарантира, че огромното мнозинство от работниците и средната класа (1,3 млн. души) няма да бъдат засегнати;
- ставка от 12,5% за работещите със средномесечен доход от 2600 до 5000 евро, което ще засегне приблизително 139 хиляди души;
- ставка от 15% за работещите със средномесечен доход от 5000 до 10 000 евро, което ще засегне приблизително 39 хиляди души;
- ставка от 20% за работещите със средномесечен доход от 10 000 до 50 000 евро, което ще засегне приблизително 15 хиляди души;
- ставка от 25% за работещите със средномесечен доход над 50 000 евро, което ще засегне приблизително 3000 души;
- увеличаване на данъчните разходи за данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания (чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ) с 50%;
- укрепване на социално-осигурителната система, намаляване на сивата икономика и недекларирания труд посредством:
    - увеличаване на максималния осигурителен доход до 2600 евро. Към момента нетният разполагаем доход на лицата, които получават доходи от труд в размер по-висок от максималния осигурителен доход, е относително по-висок спрямо лицата с по-ниски доходи, което води до задълбочаване на неравенствата;
    - премахване на т. нар. таван на пенсиите като стимул за осигуряване от страна на работещите и по-високи пенсии в бъдеще;
    - преразглеждане и актуализиране на равнището на минималния осигурителен доход за отделните икономически дейности и квалификационни групи професии спрямо достигнатите равнища на средната работна заплата за съответната икономическа дейност по данни на НСИ.
Задълбочаването на интеграцията на България в ЕС води до все по-голяма необходимост от хармонизиране на данъчното и осигурителното законодателство с останалите държави членки. Постоянното нарастване на разходите на домакинствата изисква адекватни и навременни мерки за изпреварващо увеличаване на доходите и повишаване на жизнения стандарт. Настоящият модел отдавна е изчерпал възможностите си за това, което налага неговата незабавна промяна в интерес на широките слоеве от населението и в подкрепа на работещите, децата и пенсионерите. Българската социалистическа партия предлага правилните решения за постигане на социална справедливост и балансирано развитие на модерна европейска България!

Проектът е изготвен от:

Съвет по финанси и Съвет по икономика, индустрия и иновации към Националния съвет на БСП

22 октомври 2025 г., София