Братската могила - помирение с паметта и съвестта

Първан Симеонов

Братската могила в Стара Загора... Не ми се влизаше в тази тема, а и не искам да съм на всяка манджа в Стара Загора мерудия, но няма да съм син на татко, например, ако не кажа какво мисля по темата с паметника в Градската градина. Научавам, че ще махнат сърпа и чука и петолъчката и ще намалят височината на паметника, за да е по-нисък от Паметника на защитниците на града (който общинарите явно наричат Паметник на възстановяването на града - бъркайки го видимо с възстановката на основен камък за възстановяване на града в непосредствена близост). 
Ще бъда доста умерен. Защото всичко е въпрос на мяра. 

Мъча се да разбера всичките гледища 

Най-вече разбирам неуместността на сърпа и чука и петолъчката там, както и доминиращата им роля в центъра на града. Петолъчките и сърповете и чуковете бяха символи на идеализъм, които после са оказаха оправдание за тежка и неефективна диктатура на много места по света. Уважавам вносителите на предложенията, както и журналистката Венелина Попова, която се застъпи. Не разбирам обаче защо тези символи се мислят като тъждествени със свастиката. Не са. И не само защото те победиха във войната, а не свастиката. Но това е дълга и друга тема.
Ще споделя няколко съображения и ще дам идеята си. Въобще не мисля, че някой ще се заслуша, но ми се иска да я излея тук. 
Първо, това е гроб, не просто паметник. Хора, да ви имам самочувствието да се разпореждате с кости. Тия хора там са мрели за идеи - добри, лоши, наивни, какви ли не - не са писали статуси във Фейсбук! Имайте страх!  
Второ, ако ще се махнат символите на гроба, някак добре е да се сложат пак някъде наоколо, дори и по-близо до пръстта. Защото, хм, тези хора точно за тези символи вероятно са умрели. Както не се махат паметници по военни гробища, така и не е редно, според мен, или поне не е великодушно, да се махнат и тези символи - ако и да са противоречиви. Знаете ли, че на гроба на Иван Хаджийски има петолъчка? Например. 
Голямата част от погребаните там дори не са партизани, т.е. не са терористи - както биха казали днешните ревизиращи историята. Повечето са от Цанковите години. И точно сега стават сто години от смъртта им. Сега ли намерихме?! По ирония на съдбата, точно онзи ден, честна дума, гледах за пръв път пропагандния филм от соца "По дирята на безследно изчезналите". Филмът е чиста пропаганда, в която атентатът в "Св. Неделя", например, е представен като лек шум на екрана, но ми напомни колко чисти хора са си отишли по принципа на насилието и контранасилието. 

Сетих се за Гео Милев, за Йосиф Хербст 

И любопитното е, че вчера имаше кръгла годишнина от рождението на Хербст. В годината на съвсем кръглата годишнина от гибелта му. Да, левичари бяха. И тогава, и сега, левичарите са прогресивните същества. Да, светът се нуждае винаги и от консервативни същества. В годините и аз все повече ставам такъв. А една от консервативните ценности е смирението. И помирението. И прошката. 
Все повече вярвам в националното помирение, а не в ревизията на паметници. 
Затова и аргументът за височината на паметниците ми е странен. Един от най-въздействащите паметници в София, например, е мемориалът на Незнайния воин - в който слизаш, а не се качваш. Това е кротост, смирение, великодушие. Да, има наистина крайности - като Паметника на Съветската армия в София, който действително доминираше излишно и беше добре да се пребазира. Но тук се отваря един доста важен въпрос - срещу този паметник в София много либерали писаха из мрежите, но немалка част от онези, които наистина действаха на терен с протести около паметника, ми приличаха по-скоро на квазинацисти, дано не обидя никого. Цялата тая заигравка на тема декомунизация, със задрасканите сърп и чук, с футболните агитки, е само привидно демократична. Доста, хм, крайнодясна ми се струва. И ви го казвам като патриот и познавач - и изследовател - на тези течения. Неслучайно, и в Стара Загора по този паметник, най-често вандалстват не демократи, а момчета със свастики и келтски кръстове. Какво да се прави, вероятно и свастиките щяха да се наричат приемливи части от историята, ако бяха победили. 

Историята се пише от победителите 

Стана дума за това по-горе. Но не това обяснява всичко.  
Знаете ли кое е ироничното. Наскоро разбрах, че авторът на музиката по траурния марш "Покойници" - нали го знаете: "Българийо, за тебе те умряха" - е военен, който става комунист и... се замесва в атентата в "Св. Неделя" и се самоубива, обкръжен, точно в 1925 г. Казва се Иван Минков. Точно на въпросния паметник на незнайния воин пише думите на Вазов от "Новото гробище над Сливница" - 140 години от това ново гробище станаха тия дни! Та никога не е черно-бяло, никога! И прекалено много натрупвания на годишнини стават, за да си позволяваме лековато да пипаме гробове. 
След това, този паметник в Градската градина в Стара Загора е преживял времето си, сега, повече от три десетилетия след времето на исторически преоценки е странно тепърва да се занимаваме с това. Както се казва: къде бяхте тогава?! 
Разбирам, че войната на Путин в Украйна е гадост.. Но трицветното руско знаме се сражаваше СРЕЩУ сърпа и чука, включително и във Втората световна война. Толкова ли е плитка паметта и знанието? Да беше просто паметник, разбирам, но това е надгробие. Да, разбирам, че може и костите да се препогребат. Но това вече би било прекалено. 

Мъртвият не ни е враг!  

И въобще, битката с паметници винаги ми е изглеждала далеч от всякаква широта и великодушие, близка до тежки комплекси за неосъщественост.   
На всичкото отгоре, петолъчката и сърпът и чукът били символи на СССР, четох някъде. Сърпът и чукът са символи и на БКП. Петолъчката била символ на Коминтерна. Абе, хора, Коминтернът не е друга държава, това е наднационална организация като... ами като ЕС. С дванайсет петолъчки. Извинете ме за ироничното заяждане, не искам да обидя никого. 
Та. Ако въобще пипате паметника, сложете - мен ако питате - петолъчката и сърпа и чука по-близо до костите. Успокойте закъснелите борци с паметници. Свалете символите до самата смърт на техните борци. На гроб като на гроб. После, няма проблем да се намали височината на паметника. Въздействието на този паметник са надписите и скулптурата на Старчев, не височината. Както писах по-горе, височината е уловка за наивници. Освен това, повикайте на новото откриване на това надгробие всички страни - Българския антифашистки съюз, репресираните, ветераните от двете епохи (не зная колко са останали живи). Сложете интерпретативна табела, ако трябва. Но каквото и да правите, правете го като помирение с паметта и съвестта. Не като махане, рязане, назидание, реванш. От падналите никакъв реванш не можем да търсим.  
Снимката на на divident.eu.

Фейсбук

Вината им бе, че се бориха срещу фашизма

Владимир Илиев

Фашизмът и реваншизмът отново вземат връх и се опитват да всяват разделение сред обществото ни. Имащите претенции за демократи общински съветници от ПП-ДБ в Стара Загора предлагат да бъде премахнат Паметникът-костница на загиналите антифашисти. Кои са "престъпниците", чийто паметник искат да унищожат?
Секретарят на ОК на БКП Неделчо Николов, убит от полицията, защото отказва да напусне партийния клуб в града. Бръснарят Доньо Пехливанов, адвокатът Асен Велчев, командирът на въстаническия отряд Деньо Масурев, загинали в Септемврийското въстание, както и убитите в полицейския участък Руси Стефанов и Теньо Филипов и разстреляните Иван Стоянов и Слави Мотовилков (делегат на Третия конгрес на Коминтерна). Окръжният съветник Атанас Митев и железничарят Герасим Папазчев, сложили сами край на живота си по време на полицейските инквизиции през Априлските събития 1925 година. Убитите край Нова Загора Иван Радев и Иван Спиридонов, убитите след предателство комсомолски дейци Петър Русев (на 18 години), Иван Грудев и Митьо Гьошев.
Убитият в полицията Атанас Митев, ремсистът Ангел Христов, застрелян от полицията по време на улична демонстрация.
Занаятчията Жельо Диманов, загинал в престрелка с полицията.
Парашутистите Груди Филипов, Стоян Томов, Пенко Мартинов и Стамо Кирев.
Секретарят на РМС в Стара Загора Атанас Колев - Шоколада, разстрелян с картечница.
Обесените в Старозагорския затвор Ламби Атанасов и Марко Иванов.
Младежът Георги Колев, посечен с брадва след като се опитва да отърве Стара Загора от полицейския палач и садист Георги Гюров - началник на ДС.
Младежът Мони Декало, интерниран в Луковит, заловен при опит да се присъедини към Червенобрежкия партизански отряд и разстрелян в местността "Хумата".
Това са биографиите на погребаните там. Тяхната "вина" бе, че се бориха против фашизма, който днес десните отричат, че е съществувал в България, все едно отрязаните партизански глави и раздаването на награди за тях, убийството на Шестте ястребинчета, паленето на къщи, инквизициите с ток и всякакви други, на които биха завидели дори средновековните палачи, не са съществували.
За пореден път ставаме свидетели на опит за потъпкване на историческата истина и разделяне на обществото.
Не позволявайте това да се случи.