Църквата почита на 31 октомври св. апостоли от 70-те - Стахий, Амплий и др. Св. мчк Епимах

Тези свети мъже след много трудове и подвизи предали душите си на Господа

Паметта на няколко свети апостоли, които влизат в числото на седемдесетте Христови ученици, честваме днес. 
Свети Стахий бил поставен от свети апостол Андрей за епископ във Византион; заедно с него свети Стахий въздигнал църква в Аргиропол. Като събрал там много верни, той ги поучавал на заповедите Христови. Той се трудил така цели шестнадесет години и след такива подвизи предал душата си на Господа.
Апостол Андрей ръкоположил в сан епископ Амплий и Урбан, Амплий - в Диоспол, Урбан - в Македония. Те ревностно проповядвали Христовото учение и разрушили много идолски капища; с това те настроили против себе си елините и иудеите. Тези врагове на Христовата вяра предали на мъчения светите мъченици, които се удостоили да получат неувяхващи венци.
Светите Наркис, Апелий и Аристовул също проповядвали Христовото Евангелие: Наркис - в Атина, Апелий - в Ираклия, Аристовул - в Британия. Тези свети мъже след много трудове и подвизи предали душите си на Господа.

Св. Епимах бил готов да претърпи всички страдания, които е понесъл Господ

Св. мъченик Епимах се родил в Египет. Родителите му били християни. Възпитан бил в благочестие и светост. Живял в епохата на гоненията срещу Църквата. Още млад, той се поселил в Пилусийската гора, където заживял по примера на св. Йоан Кръстител. Нямал никого от светите отци за наставник в пустинното житие. Наставляван бил направо от Бога и от любовта, която имал към Бога. Любовта му към Бога го учела на добродетелен живот.
Като чул, че в Александрия християните страдали от идолопоклонците, блажени Епимах отишъл в града, влязъл в главния езически храм през време на голям езически празник, прекатурил жертвоприношенията на земята и строшил идолите.
Управителят Апелиан го затворил в тъмница. Подложили го на нечовешки мъчения, а той говорел на мъчителите си:
- Нашият Господ Иисус Христос беше разпънат и заради мене беше прободен с копие и напоен с оцет. А сега не трябва ли и аз да бъда причастник в страданията му? Наложете ми мъки, по-големи от тия, които сега ми налагате! Плюйте ме! Ругайте ме! Турете трънен венец на главата ми! Дайте кръст в ръцете ми! Напойте ме с оцет! Направете цялото ми тяло една рана! Разпънете ме на кръст и ме прободете с копие! Всичко това претърпя Господ. Нека и аз претърпя същото!
Много люде следели как мъчат св. Епимах. Между тях била и една жена с едно сляпо око. От очите й се стичали сълзи, като гледала страданията на мъченика. Мъчителите го биели толкова жестоко, че капки кръв пръскали наоколо. Една капка паднала в сляпото око на тая жена и то оздравяло. Прогледнала с това око, жената радостно извикала:
- Велик е Тоя Бог, Когото страдалецът изповядва! Той направи чудо с мене!
Разярен от тая прослава, управителят Апелиан заповядал да бъде отсечена главата на св. Епимах. И тя паднала на земята за нова прослава на Бога. Душата на светия мъченик отминала във вечността честита и блажена...