Проблеми в системата
/ брой: 206
Все по-често в България се изправяме пред следния въпрос: "Дали има проблеми в системата, или трябва да се примирим със системни проблеми?" Във всяка една сфера. Особено образованието. Защото именно то е основният стълб, заедно с домашното възпитание, за изграждане на житейските ценности.
Няма да коментирам учебното съдържание и кой учител как преподава, а да обърна внимание колко беззащитни се оказват педагозите в някои много специфични ситуации. Ще дам пример със столично училище, където в първи клас едно дете от ромски произход непрекъснато тормози съучениците си. Дори се стига дотам, че блъска едно момче в ограда, то си сцепва главата, необходими са няколко шева, а наказанието на злосторника е... "мъмрене от класния ръководител". На пръв поглед незапознатите със случая биха реагирали с "вероятно е нещастен случай". Да, но не е. Защото същото циганче има двама по-големи братя в учебното заведение, също побойници, които вече са на етап "преместване в друг клас", а пък кака им е достигнала последния етап - "преместване в друго училище". Не ми се иска да си мисля с какво го е "заслужила". Но като млада жена, планираща да има деца, няма как да не се запитам "В какво общество живеем?" Какво трябва да се случи, какви жертви трябва да дадем, за да си отворят очите законотворците?
Всичко се правело, уж, с цел "да не се увреди психиката на детето". Но според мен тя отдавна е увредена, след като изпитва наслада да тормози връстниците си и се чувства безнаказано. "Ще ме мъмри класната... чудо голямо!", вероятно си мисли то, после пък ще отиде в дирекцията - поне ще си спести влизането в някой скучен час. След това ще го преместят в съседния клас, където ще си намери нови жертви. Лошото е, че ще се опитват да го задържат, колкото се може по-дълго, защото тук влиза в сила принципът на "парите следват ученика" и всяка бройка по-малко е в ущърб на директора.  
Чувала съм, че преди години класният ръководител е посещавал домовете на учениците си, за да види при какви условия живеят, какво е семейството. Днес вече няма нужда от такова нещо. В училище не могат да заместят родителите и техния пример, но и не може да се търпи подобно поведение на всяка цена. Така проблемите в системата ще си останат системни проблеми, до поредното нещастие.
