Няколко думи
Нелепости
/ брой: 223
Проблемът с политическата криза у нас се корени основно във факта, че във всичките си публични проявления политическият процес прилича на лудница, която е вдигнала бунт. Най-елементарни политически неща в България се превръщат в истерия, шумен скандал, патетични изхвърляния и всичко това подлютено с вечната заплаха за невиждани протести, блокиране на парламента, улични недоволства и почти световна революция.
Ето един ден на българския парламент. Управляващите свикват бюджетна комисия по-рано от предвиденото време. На заседанието нахлува Асен Василев, драматично неподготвен какво точно да каже, за да задържи интереса, но горящ като уличен проповедник да прави риалити шоу. "Няма да се случи тази комисия по този начин", повтаря той около 55 пъти в рамките на няколко минути с цел да саботира заседанието. Ролята на опозицията обаче е друга. Тя трябва да има аргументи, да е наясно какво атакува. Тук имаме безкрайна игра с процедурите, танц върху тънкото въже на благоприличието, телевизионно желание всичко да бъде превърнато в политическа катастрофа за управлението без оглед на цената, менталното здраве на обществото и поне някаква визия за бъдещето.
На този фон приказките, че кризата си е тръгнала, звучат като стендъп комедия. Кризата е тук, защото обществените отношения вече са безобразно разкапани...
В името на обективността трябва да признаем, че опасенията на опозицията са донякъде оправдани. Само преди около две седмици управляващите записаха в историята възможно най-краткото заседание на Комисията по енергетика, което за 29 секунди прие промените около казуса с "Лукойл". Абсолютно ненужно, дори и нелепо. Нито имаше нужда от чак такова бързане, нито пък е необходимо опозицията да бъде натъпквана под килима по този начин.
А и ако трябва да бъдем честни докрай - опозицията, или по-скоро "опозициите" са достатъчно безплодни и карикатурни, за да могат да предизвикат нещо повече от бял шум.
Поведението на Асен Василев го доказва. Безкрайното повтаряне на едно и също не е аргумент, нито пък изразява политическа дълбочина. Това е елементарно, принизяващо политиката упражнение, което води след себе си единствено страхотното подозрение, че в България нищо не е такова, каквото трябва да бъде.
Още един пример. Десницата умира истерично да повтаря, че за първи път в историята на прехода работодателите не приемали бюджета и това било много скандално, направо отвратително. Сигурно звучи добре. Проблемът е, че не е вярно. Достатъчно е човек да се завърне назад в историята, за да види, че това е опашата лъжа. Или още по-лошо - непознаване на историята и политическите процеси. И въоръжени с тази лъжа правят от мухата слон, довеждат ситуацията до нейния пълен абсурд, за пореден път разкапват фината тъкан на обществото. Това води след себе си парламентарните циркове и безкрайната лудост.
В такава ситуация дори и приемането на еврото няма как да е лекарство за проблема. Тук са необходими по-тежки хапчета. Но никой не знае дали те изобщо съществуват.
