Протестите срещу бюджета са бутафория

Стефан Антонов,
Гласове

Следя държавните бюджети от 2005 година. Виждал съм всякакви бюджети. През последните пет години наистина всеки следващ бюджет е по-лош от предишния. В същото време наблюдаваме как онова, което иначе би трябвало да ни радва - пробуждане на обществото и нежелание да повторим грешките на Гърция - заплашва да ни вкара в още по-големи грешки. И затова не се солидаризирам с протеста. По тази причина търпя упреци във Фейсбук и в частни разговори, а от своя страна се ядосвам на аргументите, които хората привеждат, когато обясняват защо протестират.
Едва ли някога съм бил по-мразен, отколкото ще ме намразят, след като прочетат тази статия, но все пак ще споделя своите виждания за протестите от последните дни. В тази статия ще споря задочно с хора, които не познавам, но съм чул техните изказвания по телевизията, както и с хора, които се подразниха на фейсбук публикациите ми, посветени на протеста. А реших да изложа аргументите си, защото вярвам, че става дума за нещо по-голямо.
Няма как да призная легитимността на протест, при който единственият измерител дали фискалната политика е правилна се свежда до това кой прави бюджетните дефицити. От актуализацията на бюджета за 2021 година до бюджета за 2023 година всички финансови планове на държавата бяха съставени от Асен Василев - както годишните, така и актуализациите. За тези три години бюджетите на Василев предопределиха България да изтегли заеми в размер на 16% от брутния вътрешен продукт.

Ако някой протестира срещу дефицити и дългове 

нека отговори защо го прави днес, а не през 2023 година например, когато Асен Василев предложи онзи бюджет, на чието представяне не ме пуснаха по негово нареждане. Ако „литмусът“ по Кирил Петков, тоест определящото дали един бюджет е добър или лош, е дали дефицитите се правят от Асен Василев или от Теменужка Петкова, протестът няма как да е легитимен.
Много се притеснявам, че хората, които протестират срещу бюджета, в огромната си част не знаят нито какво искат, нито как да го постигнат, и най-важното - не си дават сметка какво може да предизвикат.
Не мога да си обясня защо хора от работническата класа възразяват срещу повишаването на осигуровките. Нали те финансират пенсиите им. Когато някой казва, че не иска да плаща пенсионни осигуровки, задава ли си въпроса: с какви пари ще се плащат пенсиите на възрастните? Как предлага да се финансира дефицитът в пенсионната система? Нали, ако не се вдигнат осигуровките, дефицитът ще се покрива с трансфери от централния бюджет и един ден, ако не вдигаме осигуровки, ще се наложи да увеличим ДДС, подоходния данък или данък печалба. Рано или късно въпросът ще опре до това откъде ще вземем повече пари. 

Опааа, този момент вече настъпи! 

Всъщност той настъпи през 2022 година, но тогава властваше екзалтацията по ПП-ДБ.
Разбирам хората със свободни, високоплатени професии. Те навярно сами издържат родителите си и заделят средства за своите старини. На тях трудно може да им се продаде идеята, че винаги може нещата така да се извъртят, че да опрат до колективните мрежи за сигурност. Но си остават част от нашето общество и това има своята цена.
Не разбирам също гражданите и работниците, които протестират срещу увеличението на данък дивидент. Дивидентите са пари, които собствениците на един бизнес изтеглят, когато той приключи с печалба - тоест когато си е покрил разходите и е обслужил задълженията си. Облагането на дивидентите не лишава предприемача от пари, които би инвестирал. Облагането на дивидента наказва деинвестирането. Санкционира изтеглянето на инвестиции за финансиране на частни нужди и би трябвало да стимулира инвестициите, доколкото прави по-скъпо изтеглянето им. Догодина се очаква икономиката да забави своя растеж. За България се говори от десетилетие и половина, че й липсват инвестиции. Европа се чуди как да насърчи вложенията в иновации, така че да сме по-малко зависими от Китай и САЩ. Облагането на дивидентите с по-висок данък е напълно адекватно на икономическия цикъл, в който се намират България и Европа.
Предприемачите, които желаят да си починат след години усилия и искат да се поглезят, имат право да изтеглят от фирмените печалби, за да си купят къща, яхта, кола или просто пътуване в чужбина. Точно тази категория хора наистина са засегнати. Засегнати са и тези, които се опитват да си спестят подоходния данък от 10%, като плащат 5% данък дивидент и допълват доходите си с дивиденти. 

Данък дивидент не може да е повод 

за масови протести, освен ако бизнесът не накара работниците си да трамбоват центъра на София в името на неговите лични интереси. Да не говорим, че огромна част от критиците на този данък, дори в национален ефир, не показаха разбиране за технологията на дивидентите и че чрез тях се усвоява финансовият резултат на бизнеса, а не се „обезкървява“ бизнесът.
Когато си дадем сметка колко несъстоятелно е недоволството срещу повишаването на осигуровките и данък дивидент, без да се отговори на въпроса как иначе могат да се решат проблемите, които те адресират, стигаме до по-големите нелепости.
Оставям настрана разговора за заплатите на учители, военни, полицаи и медици, и на всички останали служби в държавата. За първи път, откакто съм в журналистиката, виждам политик - Асен Василев - да намеква, че един труд е по-недостоен от друг и да противопоставя съсловия. За лекари може, за полицаи не може. В тази простотия отказвам да навлизам и намирам за предимство на професията си това, че не се налага да търпя тъпанари, които ще ми обясняват, че полицията е еничарски корпус и средство за потисничество, поради което е справедливо народът да ги мрази и да не им плаща. Както видяхме, на протеста имаше много такива. И на предишния.
На митинг от предизборната си кампания през 2023 година Кирил Петков обеща 50 милиарда лева инвестиции – по 25 милиарда в Южна и Северна България. Днес управляващите казват, че пари за заплати няма, защото инвестициите щели да пълнят „прасенца касички“. 

Това профанизиране на разговора за държавните инвестиции 

още веднъж показва пропастта между мен и онези, които са склонни да се поведат по акъла на Асен Василев.
През 2011 година за първи път чух един човек да казва, че би поздравил онзи, който е измислил схемите на ГЕРБ за обогатяване чрез инфраструктурни проекти. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ измислиха своя схема за точене на милиарди от държавата, че дори за това да изкарват виновни предишните управляващи. Трябваше само да наложат схемата, при която техни адвокатски кантори да представляват България в арбитражните дела, по които се защитаваме. Щеше да настане едно сключване на сделки. Онези да си поискат пет милиарда, адвокатите да уговорят правителството да им плати 500 милиона, а присъдружните медии да обясняват, че държавата сама си е виновна, защото „лошите“, които вече не са на власт, някога са „натворили“ нещо.
Вижте как рязко спадна динамиката, с която се завеждат дела срещу България, откакто ПП-ДБ не са на власт и схемата да подменят най-ефективните адвокати в света с шмекери от жълтопаветното юридическо блато се провали.
Наскоро четох публикация на медийния изследовател Ричард Флечър, в която се установява, че публиката не държи на всяка цена медиите да бъдат бдителни в ролята си на „куче-пазач“, особено ако се окаже, че трябва да рови в делата на техните политически фаворити. Каква по-ярка илюстрация на това от днешната политическа ситуация.
Не на последно място 

идва темата за смяната на властта 

Не е нормално протест срещу фискалната политика да се превърне в протест срещу правителството по инерция от първоначалния си успех. Всъщност напълно нормално е, но няма как аз да се съглася с подобно развитие. На 14 юни 2023 година протестирах срещу избирането на Делян Пеевски да оглави ДАНС. Когато на следващия ден протестът се обърна срещу цялото правителство, си казах: „Без мен.“ Сега сме на път от недоволство към бюджета да поискаме смяна на правителството, а на същия протест и на неговата трибуна трамбоват политици, които развратиха бюджета с действията си, докато бяха на власт между 2022 и 2024 година.
Да, очевидно е, че като изключим бюджета, субективизмът ме кара да се въздържам от подкрепа за политическата страна на протеста. Също както и протестът се движи от субективизъм. Но когато си признаем, че всеки има право на субективизъм, стигаме до баланса между индивидуалните права и обществения договор избори да се провеждат през четири години, а не когато някой социум си помисли, че е време за реставрация на неговите фаворити.
Не желая да генерализирам и да коментирам цялото поколение Z, така нареченото Gen Z. Както винаги, 

всяка общност си има будни личности 

и изключителни личности, както си има и лумпени. Но какво да кажем за лица, които не са започнали работа, които не са плащали данъци и вече изразяват политически искания? От коя позиция говорят? На работодатели? На данъкоплатци? На годините на днешното поколение Z моето поколение ходеше в казармата, следвахме и работехме на по едно-две места, за да изградим бъдещето си. Нито една партия не ни донесе повече знания или ни отне възможността да ходим на упражнения и да израстваме за стандартите на работодателите ни. И да искаме заплащане за труда си.
Какво точно очакват представителите на поколението Z, които така смело се изказваха пред камерите снощи? Да ни управляват с рийлсове и рефрени „Кой разпореди това безобразие?“, чрез съгласуване на шефовете на службите с чужди посолства, с отстраняване на опонентите, като се клеветят пред „велики сили“? Хора, които целенасочено са бягали от казармата, да ни говорят за „ответни удари“ и да обясняват, че Русия е „бензиностанция с ракети“?
Някакви шарлатани - защото това е оценката ми за ПП-ДБ - инвестират във видео рийлсове, „саундбайт“ реплики като „Кой разпореди това безобразие?“ или „Кой не скача е дебел“. На протеста имало сцена, на която Ивайло Мирчев и Асен Василев пеят „Когато падне Пеевски“ с мелодията на When the Saints Go Marching In. 

Къде е политиката в това? 

Къде са посланията, които вдъхват легитимност на протестиращите лидери, че могат да предложат нещо повече и по-добро?
Отвратих се интелектуално още през 2009 година, когато Симеон Дянков сравни бюджетните алтернативи с пици в картонени кутии. Видяхме, че талантливите комуникатори далеч не е задължително да са интелигентни и успешни политици. Дянков защитаваше статута на КТБ, уж „пляскаше“ руснаците за АЕЦ „Белене“, удвои безработицата, докара ни свръхдефицит.
За разлика от Дянков, ПП-ДБ, които опитват да оседлаят протеста, не само използват неговите идиотски комуникационни прийоми, но вече са доказали практически, че не могат да водят успешна фискална политика, която да създава растеж по интензивен път, без да ускоряват процесите с пари на заем.
Доминиращата част от протестиращите искаха България да влезе в еврозоната. Е, ГЕРБ и ДПС „Ново начало“ постигнаха тази външнополитическа цел. Да не си помисли някой, че ППДБ имат някаква заслуга с разпасаните бюджети, които с фокуси се побираха в трипроцентовия лимит и с проинфлационното им влияние.

Накратко: този протест е политически, а не фискален 

Макар всеки да има право на мнение и на недоволство от ставащото, никой не може да отрече оседлаването на протеста от хора, които имат далеч по-печална история като фискалисти и никакви външнополитически успехи, а признанието им се свежда до надменната толерантност на корумпирания европейски елит.
Тези, които отказваме да скачаме, може и да сме дебели, но не сме безмозъчни. Имаме право на избор, дори и той да се свежда до оценка за най-малкото зло, и имаме право да търсим четиригодишно спокойствие, за да си гледаме работата между два изборни цикъла. И ако някой ни съди, нека първо погледне в огледалото и да се запита какво е постигнал и с какво е допринесъл, за да си мисли, че е инстанция да поучава останалите.