Европа - пропадането продължава

Отминалият конгрес на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Амстердам, благодарение на негативните реакции в социалните мрежи, ще се запомни за българските социалисти с изключването от организацията на партията на словашкия премиер Роберт Фицо "Смер", включително и заради нейните проруски позиции. 
Но на същия конгрес бившият президент на ПЕС и екслидер на БСП Сергей Станишев каза нещо много правилно и много разумно: "ЕС винаги е бил проект на мира. Време е да влезе обратно в тази роля." 
Думите на Станишев могат и трябва да се прочетат и наобратно - ЕС в момента е проект на войната и е време той да излезе от тази роля. 
Но, за съжаление, призивът на Станишев в тези дни е по-скоро изключение, при това не само в лявата част на европейския политикум. 
От конгреса на ПЕС отсъстваше датският министър-председател, социалдемократката Мете Фредериксен - един от най-войнствено настроените (както повечето скандинавци) спрямо Русия европейски политици.
Ето нейно изказване от юни т.г., по време на среща във Вилнюс на държави от Северна и Източна Европа: "Русия е заплаха за всички нас и затова трябва да укрепим Източния фланг. Продължаваме да настояваме за примирие, но също така трябва да направим необходимото на бойното поле в Украйна, за да може тя действително да спечели тази война." 
В края на четвъртата година от войната Мете Фредериксен продължава да вярва, че Украйна може да спечели на бойното поле, нещо, което бе отхвърлено от самия украински президент Володимир Зеленски, който призна, че страната му не може да си върне границите от 1991 г. Което бе посочено като официална победна цел на Киев. 
Тази вяра на Фредериксен има две логични обяснения. Или това е политическо лицемерие, или тя упорства в заблудите си, подобно на датско магаре, ако в Дания все още има магарета. 
Президентът на ПЕС, шведският социалдемократ и бивш ръководител на страната Стефан Льовен направи изказване, което на пръв поглед бе насочено към мира: "Ние, социалистите, имаме задължението да мислим напред - какво ще бъде обществото ни, когато мирът настъпи, а не войната." Хубаво, но как ще настъпи мирът? Льовен не казва това. Вместо това българското електронно издание "Дир. бг" цитира част от речта му: "Отказваме да се прекланяме пред онези, които използват войната като оръжие за доминация."
Това изречение отхвърля възможността за преговори с Русия, защото очевидно иде реч за нея. "Отказваме да се прекланяме" е почти религиозен израз, но той е максимално далеч от реалполитиката. 
Общото между горните изказвания е, че те се правят от хора, които не контролират ситуацията. Действащите в момента европейски лидери, независимо от идеологическата им окраска, не контролират ситуацията. 
В сферата на сигурността те са в пълна зависимост от действащата администрация в Белия дом и следват сляпо прищевките й, в ущърб на националните бюджети, като същевременно спъват мирните й инициативи по войната в Украйна, защото се самозомбират, че "руската заплаха" ги заплашва по заплашителен начин. Търсят Путин под леглото си всяка вечер, но страните им страдат от проблеми, които не са свързани пряко с Русия. 
Гласуват бомбастични числа на военни бюджети и красиво звучащи инициативи, само за да разберат на другия ден, че нямат ресурси, технологии и време, за да ги реализират. 
Разпалват военна истерия и обещават да бъдат с Украйна до края, но скорошна публикация в швейцарския вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг" разкри, че обемите на европейската военна помощ за Украйна падат: "През лятото ангажиментите на Европа намаляха с 57% в сравнение с първата половина на годината, от средно 3,8 милиарда евро до 1,9 милиарда евро на месец. Като цяло месечната военна помощ от всички страни донори беше приблизително с 40% под нивото от първите шест месеца на годината", пише изданието. 
ЕС бе превърнат от ръководителите си в куче касичка за конфликт, започнат от САЩ с разширяването на НАТО на изток, но касичката се изпразва и поради това гледат жадно на арестуваните руски пари. 
Отношенията в Съюза също са на все "по-високо" ниво. Френски политици заплашват с намеса в чужди държави, ако не им харесат резултатите от изборите. Не се допускат самолети на държавни глави във въздушното пространство на други европейски страни (Фицо). Полша отказва да предаде на Германия задържан за тероризъм по взривяването на "Северен поток" с мотива, че това не е в интерес на НАТО! 
На този фон анонсираната среща Тръмп-Путин в Будапеща действително е шамар за европейците и "политически кошмар". В сърцето на Съюза двама чужди лидери ще решават съдбините на европейците, докато те са в ролята на статисти. Но това е цената на индоктринерството и обикновената глупост. И тя тепърва ще се плаща.