Радикална борба, ама каква?

Предстои раждането на поредната партия, която ще се бори с бедността. От името на Движението за радикална промяна  разбираме, че тази борба ще е радикална. Уважаваме г-н Велизар Енчев и не се съмняваме нито в неговия морал, нито в добрите му намерения. Обаче! Притесняваме се, че и тази нова партия ще попадне под хипнозата да разсъждава върху следствието, вместо върху причината. Вярно, с премахването на плоския данък сигурно нещичко ще се постигне, но това е козметика. Козметика ще бъде и вдигането на данък печалба, просто защото икономиката ни е обидно слаба.
В нашия род Ружеви обичаме да даваме съвети. Няма да пропуснем и този повод.
Преди да борим бедността, много други радикални борби са нужни на България. Например радикална борба за инвестиционен растеж. Включително и чрез радикална намеса на държавата в икономиката чрез директно създаване на държавни предприятия, включително и чрез теглене на заеми. Второ, радикална борба за възстановяване на загубени пазари, включително и чрез друго геополитическо говорене и действия. Трето, радикален отказ на държавата да участва в съсипването на бизнеси, какъвто беше случаят с КТБ и с по-пресния случай - "Дунарит". Четвърто, радикално друго поведение в европейските институции, подчинено на българския интерес. След като участваме например в дискусии за минималните европейски стандарти за качеството на затворите, не е лошо да се борим радикално за дискусии за минимални европейски стандарти за качеството на живот.
От тези радикални борби радикалната борба срещу бедността сама ще изскочи.