В огледалото на световните промени и катастрофата у нас

Нямам амбиции, а и трудно е проблемите, които ме занимават, да бъдат систематизирани. Ето някои от тях.
Първото, което ще констатирам, не е особено оригинално. През първите 18 години от новия ХХI век в света и у нас настъпиха големи промени, които не осъзнаваме навреме като социално-политическа общност. За първи път господството на глобализма, главна заплаха за развитието на едно свободно човечество, се пропука отвътре, от недрата на метрополията му САЩ. Китай се доутвърждава като първа икономическа сила в света. Русия се подготвя в средата на 20-те години да стане пета по икономическа мощ държава на планетата. Обещаната пълна победа на мултикултурализма в Европейския съюз се отлага - налице са оздравителни белези на възраждане на националния суверенитет в увеличаващ се брой страни членки. Почти осигурената победа на идеята за единни Европейски щати отстъпва пред идеята за ЕС като обединение на независими държави. Безпрепятственото и арогантно придвижване на НАТО към границите на Руската федерация е поставено под въпрос след извършения антидържавен преврат в Украйна -

руснаците отказват да отстъпват повече    

Формира се нова политика на икономически санкции срещу Русия, прилагана от управляващите елити на Вашингтон и Брюксел, политика, която през последните две години претърпя съществени трансформации.
На второ място, през новия ХХI в. Европа преживя събития, застрашили своеобразието на нейния цивилизационен код. Потокът от няколко милиона мигранти от Азия, Африка и Средния изток, с друго етническо и верско самосъзнание, с възпитание и манталитет, коренно различни от вековните традиции и завоевания на европейските страни, подложи на огромно изпитание, яви се най-значимата опасност за идентичността на европейската цивилизация след спрения пред Виена военен поход на средновековна Турция за завладяване на континента. Вратите на Европа, и това е показателно, бяха отворени за новите "завоеватели" от европейските неолиберали  - десни и леви, адепти на идеологията на мултикултурализма. Показателно е още, че през този период същите неолиберални кръгове, с ръководни позиции в Брюксел, направиха драстичен опит да разрушат традиционните ценности на европейските народи, да ерозират основната клетка на обществото - семейството, да внедрят с декрети джендър културата.       
На трето място, все по-определено се откроява зависимостта, но и подчинеността на левите и десните политики в ЕС от геополитиката. Елитите на европейската десница и левица продължават да действат, но вече засилено, в посока на отстояване интересите на глобалната олигархия: това се отнася както до Европейската народна партия, така и до Партията на европейските социалисти. Като парадокс, днес тъкмо Партията на европейските социалисти диктува на членуващите в нея социалистически и социалдемократически формации да работят за утвърждаването на модела на глобализма, за интересите на САЩ в Европа. На друга плоскост това прави от ПЕС, по подобие на ЕНП, краен противник на политиката, осъществявана от Кремъл и Владимир Путин.
Наред с това всяка дясна партия, осмелила се да поддържа контакти с Русия, провеждайки социално ангажирана политика, бива обявявана за популистка, антиевропейска и крайно агресивна, пакостна за развитието на Европа. По същата антилогика левите партии, противопоставили се на деструктивния курс, възприет от ръководителите на ПЕС, се подлагат на публично дискредитиране. Най-вече когато проправят нова обнадеждаваща пъртина за съвременното ляво движение, реабилитирайки действителните достояния на европейската левица. Или когато откажат да се присъединят към антируската риторика и политика. Свидетели сме на дифузия между категориите "ляво" и "дясно", водеща до тяхната инфлация. Факт е, че видни европейски социалисти, включително и български, възприемат американския ултралиберализъм, представляван от бившия президент на САЩ Барак Обама и от бившия държавен секретар Хилъри Клинтън като органична част на световната левица.
Същевременно през първите две десетилетия на ХХI в. се налага непозната по размерите си    

доминация на десните европейски партии

в ущърб на левите европейски партии, които масово губят парламентарни избори, а част от тях се маргинализират. В отличие от ХХ в. десни партии в Европа решават по-пълноценно проблемите на икономиката и социалната справедливост в сравнение с редица партии, членуващи в ПЕС. Геополитиката на такива десни партии стратегически изглежда по-перспективна - те намират способи, за да противопоставят на глобализма националната идея, така че техните страни да са в състояние да поддържат взаимноизгодни контакти с всички страни, в това число с Руската федерация. Красноречив пример е днешна Унгария с премиер десния политик Виктор Орбан.
На четвърто място, България в началото на новия век е изправена пред тревожни явления, някои наследени от миналото столетие, други, активизирали се през последните 18 години. Хубаво е, че се постигна известен ръст на родната икономика, макар и не на тази, която е свързана с производството. Това обаче не отменя истината, че България е пред исторически фалит, че нейното население през десетилетията на прехода, в течение на тридесетина години, намаля с почти една трета, че българският етнос е пред изчезване върху територията на многовековната ни историческа родина. Че в Европейския съюз сме най-бедната и най-изостанала страна, с най-пагубни процеси във всички сфери на живота.
Лично аз не зная дали има изход от тази катастрофална ситуация. Но ако има, тя е в идеята за национално обединение на парламентарно представените партии и на гражданските организации върху няколкото фундаментални проблема, които биха могли да изиграят целебна роля! Стигам до убеждение, че тази цел не е по силите на никоя отделна партия, нито на ГЕРБ, нито на БСП, нито на Обединените националисти, нито на ДПС, нито на онези партии, които  предстои да бъдат създавани. Известно е, че партиите съществуват, за да отстояват различните социални интереси. Но сега, както се вижда, тонът го задава

свръхзадачата да оцелеем като нация и държава!

Затова като си кажем кривиците за печалния развой на прехода, нека потърсим заедно пътя на спасението! Не призовавам за размиване на социалната природа на отделните партийни формации, за спестяване на критика, за някакво си невъзможно панибратство. Призовавам обаче да бъдат проявени разум и чувство на национална отговорност.
БСП в този контекст би могла да съобразява далеч по-пълноценно своята политика с горепосочените неблагоприятни дадености на "българския въпрос", особено при търсенето и намирането на изход за спасение на отечеството. Според мен нашите сънародници очакват в момента от БСП главно реалистични предложения, оферти за възстановяване и обновяване на националната ни икономика (не произволно съчинени, а опиращи се на реалностите, такива каквито са); за замяна на непроизводителния, но и паразитен капитал с производствен капитал; за постигане на приемлив баланс между националния и мултинационалния корпоративен капитал; за подобряване на социалното положение на трудовите хора; за изкореняване на непоносимите форми на бедността. Няма как да се разпределят средства за социални дейности, ако България продължи да не произвежда!
Наложително е БСП в най-близко време да даде отговори и на отделни, уж частични, въпроси. Трудно е да си признаем, но според мен развитите страни в ЕС не са заинтересовани от технологическото възраждане на България, тъй като на тях повече им изнася нашата страна да остане пазар за по-евтините им стоки. Ще се намери ли решение на тази дилема и какво ще е? Не ми е ясно как ще бъде реанимиран средният и малкият бизнес при положение, че чуждестранни хранителни вериги и молове са се настанили у нас трайно, на законови начала? Ще съумее ли БСП да сложи кръст на монокултурното земеделие, наложено от ЕС? Какви пазари могат да бъдат подсигурени за българските стоки, щом пазарът на ЕС и в бъдеще ще е фактически затворен за България и щом традиционните пазари за българската продукция ги изгубихме по време на прехода (търговията с Русия, защо да се лъжем, ни е забранена от Вашингтон, съответно от Брюксел).
В този план конкретно с кои страни е възможно да сключим

дългосрочни външнотърговски договори

и на каква цена? Как и кога ще престанем да се държим като протекторат на САЩ в отношенията с Руската федерация?
Какъв ще е приносът на БСП за нормализиране на връзките с Русия и за възприемането им като национален приоритет? Кои са основанията да се твърди, че бъдещият икономически и финансов донор на нашата държава ще е Китай? Достатъчно убедителен ли е пакетът от доказателства? Няма ли да е по-полезно, ако се учим ефикасно на икономически просперитет от всяка страна, независимо дали е постигнала този просперитет с леви или десни политики? При провеждането на външнополитическия си курс ръководството на БСП кога най-сетне ще произнесе магическата дума "Крим"? Кога ще изрази безпокойство от придвижването на НАТО на Изток? Кога ще настои трите американски военни бази да прекратят съществуването си на българска територия?
Но БСП е и формация, която е призвана да намира решение на тежки вътрешно етнически и вътрешно социални въпроси. Толкова ли трудно е да се проумее, че за България всяко по-нататъшно отлагане на решаването на "циганския проблем" е бомба без закъснител. БСП е призвана, дай Боже, в съгласие с основните политически партии да подготви в съкратени срокове програма за трудовата заетост, образованието и изваждането от гетата на циганското население, което наброява повече от милион и половина. Дълг на БСП е да предложи и отделна програма за Българския Северозапад, най-западналия и бедстващ район в границите на ЕС. И пр., и пр.
В такъв план БСП се нуждае от още по-категорично осмисляне на битието си като национална партия, като партия с национален облик. Една от поуките след краха на развития социализъм е, че за БСП ценността "интернационализъм" би трябвало да е равностойна на ценността обвързаност с интересите на родината, и още, на рода и семейството; че призивът "Пролетарии от всички страни, съединявайте се" не е антагонистичен на отговорностите на пролетариата пред своя народ, пред миналото и настоящето на своята страна. Ако се спазваха "клаузите" на такъв вид симбиоза между интернационализма и патриотизма/национализма, БКП нямаше да допусне грубите грешки във връзка с Македония и формирането на македонска нация, изпълнявайки послушно порочното решение на Комунистическия Интернационал. Нямаше да скъса така драстично отношенията между България и Югославия през 50-те години, отново под диктата на същия Интернационал. България може би нямаше да участва и в "интернационалната" окупация на комунистическа Чехословакия от армиите на Варшавския договор.
Впрочем в рамката на ЕС, където възможностите за суверенно поведение на страна като България не са големи, ще е необходимо  да получим подкрепа от държави, които понастоящем полагат усилия да се възползват докрай от своя "остатъчен суверенитет" - Австрия, Унгария, Чехословакия, Словакия, Италия и др. В края на краищата и националният пролетариат, националните леви сили могат да имат свои специфики и предпочитания. Един пример. Докато левите сили в Полша поради исторически причини се отнасят негативно, по-скоро резервирано към Русия, характерност за българския пролетариат, за левите ни формации, за членовете и електората на БСП е уважението и привързаността към Русия и руския народ.

Ако сме искрени, ще ни се наложи

да признаем: левите хора в България се отнасят доброжелателно не към всяка дясна партия в Европа, а към онези, които намират способи, за да подобряват отношенията между собствената страна и Руската федерация! Как българските социалисти да са солидарни със социалистите на Унгария, щом последните излизат на протестни демонстрации след всяка поредна среща на своя премиер Орбан с руския президент Путин? Ами няма как да стане! Пък и унгарците, които през  немалък период на техния преход гласуваха да ги управлява социалистическата им партия, се чувстват излъгани от днешната политика на тяхната "левица". Политика, която обслужва силите на глобализма, ратува за мултикултурализъм, за налагане на джендър философията, обявява се за такова нашествие на мигранти в Европа, което унищожава историята и културата, уникалността на нашия континент, базисните му религиозни схващания.
Така че на БСП тепърва ще й е потребно да изяснява, да уточнява реалните показатели и форми на своята политика като национално отговорна партия! Да съобразява всеки свой акт с надвисналата опасност България да загуби етническите си характеристики и облик на унитарна държава. Поне според мен това предполага по-друг тип поведение и политическа култура на БСП. Поведение, чиито контури се очертаваха по-ясно през настоящата 1918 г., и то в изказвания на лидера на партията. С оглед на тази констатация е наложително нашата партия да реализира решителни реформи в коалиционната си политика, както и да признае, че за сбъркания преход са виновни всички действащи партии и сдружения след 1989 г. Че в политиката може да се живее не само на ръба на конфронтацията, но и върху полето на преговорите и договарянията, когато става дума за оцеляването на нашия народ, на България!