Твърд бюджет - беден народ и слаба държава

Последната прогноза на Европейската комисия (ЕК) от 11 май 2012 г. съдържа и раздел за България. Там обясняват, че слабият растеж през 2010-2011 г. се дължи на износа, "докато вътрешното търсене остана стагниращо поради дисбаланси в частния сектор". Освен че не е ясно за какви дисбаланси става дума, това твърдение не е вярно.
Главната причина за слабия растеж е рестриктивната политика, която потиска вътрешното търсене. По данни на статистиката за 2011 г. индивидуалното потребление на домакинствата е 59% от БВП, държавното потребление - 16%, бруто капиталообразуването - 24%, и нетният експорт - 1%. Очевидно е, че вътрешното потребление създава БВП. Неговото потискане означава потискане на растежа. Не виждам какви дисбаланси в частния сектор ограничават вътрешното потребление.
За някои най-важни макроикономически показатели през последните две години и прогнозираните от ЕК за следващите две години виж таблицата.

Макроикономическа прогноза за България

    Източник: European Commission, European Economic Forecast, May 2012, p. 59
Пояснение: Всички показатели са в % към предходната година, с изключение на бюджетен баланс и държавен дълг, които са в % към БВП, и безработицата - в % от икономически активното население


По-нататък пише, че намалението в прогнозирания темп на растеж с 1,8 процентни пункта от есента на 2011 г. до пролетта на 2012 г. се дължи на "низходящите промени в икономическите перспективи на ЕС и техните ефекти върху българската икономика чрез търговския канал, а също и по-ниското доверие, което влияе върху инвестициите и потреблението". В това има частица истина, но не е главната истина. Влияние по търговския канал има, но то не поражда такава съществена корекция. Причината е в недостатъчната прецизност на авторите на прогнозата. През есента на 2011 г. беше ясно, че не може да се разчита на растеж през 2012 г. Само Дянков очакваше 2,9% растеж и ЕК - 2,3%. Г-н Прохазки настояваше за 2,3% дори в началото на февруари 2012 г. Моята прогноза от 16 ноември 2011 г. в ДУМА беше: "Спад на БВП от 0,5 до 1,0% и в най-добрия случай - нулев растеж." И тя ще се потвърди. Сега е ясно, че не е възможен растеж на БВП и на вътрешното потребление през 2013 г., но ЕК го очаква. Тя пак греши.
След това четем: "Възстановяването (на производството и заетостта - б.а.) се затруднява главно от слабостите на пазара на труда, продължаващото намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор и свиването на строителния сектор. При съществуващата регионална икономическа несигурност притокът на ПЧИ се стабилизира на по-ниско ниво и не даде забележим тласък на растежа, за разлика от предишното десетилетие... Икономиката също печели от сравнително силните публични финанси..." Тази част на прогнозата гъмжи от неточности и погрешни оценки. Отново се премълчава главната причина - потиснатото вътрешно домакинско, държавно и инвестиционно търсене.
Главната слабост на пазара на труда е рязкото увеличение на безработните поради намалената стопанска активност. Това се признава няколко параграфа по-долу, където четем: "Влиянието на кризата върху заетостта беше силно и продължително. Заетостта спадна кумулативно с 12% между 2009 и 2011 г., което е едно от най-дълбоките в ЕС. Свиването на заетостта се очаква да се стабилизира през 2012 и 2013 г." Странно е, ако в Брюксел има такива очаквания! Тук виждаме по-добре истината и очакванията ни са обратни на брюкселските анализатори.
Експертите на ЕК пишат, че възстановяването се затруднява от "продължаващото намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор". С това те признават, че производството, заетостта и доходите на хората се жертват пред олтара на митичната финансова стабилност (намаляването на дълга), вместо да се търси разумен компромис между тях. Човекът тук не струва нищо. Ето това противопоставяне на финансовите и социалните аспекти е пагубно за развитието на Европа. То я вкара в сегашната криза и я тика все по-дълбоко в нея.
Споменават и за свиването на строителния сектор. Но нали и то се дължи на ограниченото вътрешно търсене, рязкото намаление на държавните инвестиции и на орязаните капиталови разходи на общините в името на по-ниския бюджетен дефицит. Вярно е, че сложната ситуация в Гърция хвърля сянка на недоверие върху страните в нашия регион, но твърде пресилено е да се твърди, че "притокът на ПЧИ се стабилизира на по-ниско ниво". Няма стабилизация, а тотален срив, който се дължи както на неблагоприятната ситуация в Европа, така и на непривлекателността на България. Ниските данъци не са достатъчни за привличане на чужди инвестиции, защото всички други условия са отблъскващи.
Записано е, че "икономиката печели от сравнително силните публични финанси". Точно обратното - силно рестриктивната бюджетна политика ограничава домакинското, държавното и инвестиционното потребление. Замразените от три години пенсии на 2,2 млн. души и на заплатите на около 400 хил. души в държавния сектор; орязването на субсидиите за здраве, образование, наука, инфраструктура; неиздължаването на правителството и общините към бизнеса със стотици милиони лева за извършени работи и забавеното възстановяване на ДДС в името на по-ниския бюджетен дефицит затрудняват допълнително излизането от кризата. Икономиката само губи от бруталната рестриктивна бюджетна политика. Жалко е, че брюкселските чиновници не го виждат!
Изненадва ме твърдението, че "заедно с очакваното възстановяване в ЕС през втората половина на 2012 г. ще се подобрят възможностите за експортните сектори". Всички сериозни анализатори по света и в Европа твърдят, че не се очаква оживление в ЕС през втората половина на 2012 и през 2013 г. Рецесията може дори да се задълбочи при нарастващата несигурност поради напрежението в Гърция и проблемите на Испания, Португалия, Италия, Унгария. На 19 май 2012 г. Пол Кругман предупреди, че на Европа предстои да загуби едно десетилетие. Допускат се и още по-черни сценарии.
По-нататък четем: "Търсенето на домакинствата ще допринесе повече за растежа през 2013 г., особено след очакваната стабилизация на пазара на труда, а и домакинствата се очаква да намалят сегашните си предпазни спестявания". И това не е вярно. Няма основания да се очаква повишение на потребителското търсене при силно ограничените доходи. Нито стабилизация на пазара на труда. Обратно - безработицата ще расте. При повишената нестабилност в Европа чувството на несигурност у гражданите за утрешния ден се засилва и ще расте склонността към пестене на бели пари за черни дни от все по-скромните реални доходи.
В анализа се отбелязва, че "даже при слабата заетост средните заплати продължават да растат в резултат на структурни промени в пазара на труда и избелване на икономиката". Формулировката е толкова обща, че не подсказва нищо. А истината е следната: в България стават странни неща. Едновременно намалява заетостта и нараства средната заплата, при намаляваща обща маса на заплатите. Защото уволняват ниско и средно квалифицирани работници (с ниски и средни заплати) и остават по-квалифицираните с по-високи заплати, но с по-малка обща маса на заплатите. Това личи и от намалението на дела на компенсациите на наетите лица в БВП, който през 2010 г. е бил 38,48%, а през 2011 г. - 37,16%, при 50 и повече процента в западноевропейските страни. Тази късогледа политика затруднява възпроизводството на работната сила и ограничава потребителското търсене.
Като чете частта за т.нар. фискална консолидация, човек може да се просълзи от възторг. "Бюджетната дисциплина довела до по-нататъшно подобрение на фискалната позиция в 2011 г. По-добрите от очакваните резултати се дължат главно на по-ниските капиталови разходи, замразяването на пенсиите и заплатите в държавния сектор за три поредни години, намаление на субсидиите... Бюджетът за 2012 г. предполага леко рестриктивна фискална позиция. Дефицитът на консолидирания бюджет се очаква да бъде подобрен до 1,9% от БВП в 2012 и 1,7% в 2013 г." И тази част е пълна с неверни твърдения. Странно е да хвалиш най-бедната страна в ЕС, че намалява капиталовите разходи и реалните заплати, за да снижи бюджетния дефицит по време на криза! Това противоречи на здравия разум.
Разбирам необходимостта от разумни ограничения на бюджетния дефицит и държавния дълг, когато застрашават финансовата стабилност, както е в Гърция. Не разбирам обаче възторга на брюкселските чиновници от намаляването на бюджетния дефицит в България до 1,7% и по-ниско, при очакван 3,6% в ЕС за 2012 г., а също и да насърчаваш поддържането на държавен дълг около 16-18% у нас, при очакван 86,2% в ЕС. Това ни води към още по-голяма стагнация, безработица и бедност.
Прогнозата на ЕК за България за 2012-2013 г. е повърхностна и нереална. Особено за растежа на БВП, за частното, публичното и инвестиционното потребление, приноса на нетния експорт за растежа, компенсацията на заетите, бюджетния дефицит и държавния дълг. От такава формална, напудрена и променяща се всеки месец прогноза едва ли има полза!