ЦРУ или МИ-6 стои зад Израел?

Валентин КАРДАМСКИ

Войната между Израел и "Хизбула" започна, но убийството на лидера на шиитската групировка Хасан Насрала не означава, че тя ще свърши. Или поне надали ще е скоро. Това, че до обяд на 28 септември от "Хизбула" отричаха смъртта му, за разлика от израелските военни, не е от съществено значение. Възможно е лидерът им да е бил в критично състояние или да е загинал и да са знаели, но да са планирали ходовете си след обявяването на новината с Иран. Най-малко са решавали кой ще го наследи.
По-важни са другите въпроси – как Израел успя да убие Хасан Насрала с такава бързина от началото на военната си операция, при все че още не са обявили официално война, и с кои сили си сътрудничи скрито Тел Авив.
Отговорът на първия въпрос мисля, че се крие още в терористичния акт от страна на МОСАД, макар да не си признават, че те са в основата на взривените пейджъри и радиостанции на "Хизбула". Възниква въпросът как така се стигна до детонацията им, след като е повече от ясно, че една военна групировка преди да раздаде ключова техника за комуникация, е редно да я провери?
Освен детониращото устройство във всеки пейджър и нужното количество взрив, можем ли да изключим, че не е имало и вградено друго устройство, което да проследява и предава сигнал за локацията на притежателя му, с кого комуникира, какво казва и пр.? Т.е. с хилядите пейджъри МОСАД да са подслушвали "Хизбула"? Не можем да изключим тази хипотеза. По-скоро можем да приемем, че е по-вероятна.
Идва следващият въпрос – защо? Защо се случи? Може ли да мислим в посока, че или сигурността на "Хизбула" е била пробита, или че са я занемарили в сериозни мащаби. Всъщност едното не изключва другото. Можем! Дори да е имало проверка, която да е констатирала, че комуникационните устройства са превърнати в бомби и са предавали сигнал до врага им в лицето на Израел, информацията не е достигнала до ръководството на "Хизбула". По същество това отново е пробив в системата им за сигурност.
Нека да припомним, че, преди да бъде убит лидерът на групировката Хасан Насрала, редица други висши военни под него също бяха ликвидирани с ракетни удари. Такава висока успеваемост от страна на Израел и МОСАД не може да се дължи просто на добро разузнаване и шпионаж. Те може безспорно да спомогнат, като потвърдят предварително събрана сериозна по обем оперативна информация, доставена чрез техническо проследяване. При такова количество ликвидирани военни и за такива кратки срокове това може да е станало единствено посредством пейджърите.
Когато вече в Израел са сглобили нужния им пъзел за това къде се намират щаб квартирите, помещенията, часовете на срещите и прочее оперативна информация на "Хизбула", са взривили пейджърите. Това допълнително им помогна, защото в някакъв смисъл „извадиха от строя“ хиляди сътрудници и членове на групировката. И тогава започнаха ракетните атаки, след като са били сериозно подсигурени с информация.
Вторият въпрос - кой стои логистично зад една подобна операция, е не по-малко важен, а дори е по-съществен. По-достоверния отговор можем да получим на принципа на елиминирането на вероятностите. Най-напред да кажем, че със сигурност има поне три разузнавателни служби, които имат потенциал и може да са били в сътрудничество с израелската МОСАД по изпълнението на операцията. И това са руската, американската и английската. Но вероятността Русия да провокира ескалация на конфликт в Близкия изток, който да излезе от контрол, е минимална на фона на това, че самата тя е въвлечена във война, а и няма ползи от реализирането на подобна провокация. Остават ЦРУ и МИ-6.
Още когато бяха взривени пейджърите, от САЩ побързаха да обяснят, че са били информирани в последния момент за операцията, т.е. около час преди да бъдат взривени. Това не означава, че не са знаели. Американското издание Axios писа, че на 16 септември, т.е. ден преди детонацията, Амос Хохщайн, който е главен съветник на американския президент Джо Байдън, е бил в Израел, където се е срещнал с министъра на отбраната на страната Йоав Галант. По време на разговорите са присъствали и високопоставени служители. Темата на многочасовите обсъждания е била само възможността от пробив на операцията от страна на "Хизбула", т.е., че може да разберат за нея, но не и че Израел се кани да детонира пейджърите. Пак казвам, това означава само на този етап, че САЩ са били наясно, че се готви подобна операция.
По-важният въпрос е има ли Америка полза да вреди на предизборните кампании на Камала Харис и на Доналд Тръмп с една рязка ескалация в Близкия изток, която вече изобщо не е изключена? Отговорът е – не. Ако това помагаше поне на единия кандидат, можеше да се предположи, че е американска операция. Но негативите в една война, нажежена до червено, която ще въвлече в САЩ, носят само и единствено негативи! Тръмп, който не крие симпатиите си към Израел, ще се сблъска с негативи от страна на много американци и ще му се наложи да втвърди тона към Тел Авив.

Kritichno.bg, със съкращения