Нова година - стар късмет
/ брой: 5
В първия ден след Новата година винаги решително излизам на балкона и впервам поглед в бъдното. В смисъл в облаците над баира отсреща. Заричам се с новата година да уредя и новия си късмет.
Което значи да сменя жената. Не мога повече под нейна команда да тичам на пазар, а след това да водя децата в читалището на уроци по цигулка. След което, преуморен, да лягам на дивана и да гледам телевизия, докато чакам неизменните вечерни кюфтета. Ще търся друга жена, която ще ме тика към духовност, а не към битовизмите проклети.
Обаче скоро се отказвам. Да сменям съпругата - хубаво. Ама нали вече привикнах към нейните баница и мусака в празнични дни, че и към споменатите кюфтета... Привикнах и към родителите й, които идват за два дни на гости по празниците и после си отиват след три месеца... Знам ли ги новите какви вампири ще се окажат и кога ще свикна с тях? Докато привиквам - животът ми ще се изниже!
Прибирам се от балкона и разбирам, че смяната на съпругата се отлага. Тогава решавам да търся новия си късмет, като сменя колата. За смях съм станал с нея в целия микрорайон. Мило ми е малкото фиатче, но ще го сменям. И докато правя планове с какво да го заменя, отново се отказвам от идеята. Събрал съм пари само колкото да купя волана и гуми на новата кола. Другите остават за идното столетие.
Но щом е казано, че с новата година идва и новият късмет, все някаква промяна ще трябва да се направи. Що не сменя двамата си най-близки приятели - Гочо и Кочо. Че са за смяна, за смяна са. Елементарни хора, които признават за единствено културното развлечение пребиваването в капанчето отсреща. В което има ракия "Врачанска секира" и певица в дълбоко следпенсионна възраст. Покрай тях и аз ще пропадна - усещам го. Но няма как - ще трябва да ги трая. Първо, защото иначе дамата добре черпят, а и защото и на Гочо, и на Кочо дължа пари. И понеже скоро нямам намерение да им ги връщам - ще ги трая.
Е, значи и тази година всичко ще си върви постарому. И пак ще се размина с новия късмет! Дано поне и цената на парното същата да си остане! Ама не - там се очертава с такъв нов късмет да ме шамаросат властниците, че ушите ми като сирена на линейка ща писнат!