Най-послушни сме - затова най-бедни

Това е най-добрият бюджет досега, възкликнаха  синдикатите по повод плановете за хазната през 2019 г. Колкото да покажат, че много искат да са добре с правителството. Защото предизборното вдигане на разходите с 1,3% от БВП съвсем не означава, че бюджетът е добър. Проблемът е откъде идва увеличението на приходите, които ще се харчат за публичните разходи. А то идва не от засилена икономическа активност или от реформи, а от вдигането на данъците и осигуровките на населението и бизнеса. При очакваната икономическа рецесия и инфлация, чиито симптоми вече са видими, никой нормален финансист не вдига данъците, а взима мерки, ако не за друго, то поне да увеличи събираемостта на въпросните данъци. Някой да не знае, че в България укриването на данъци е фирмено хоби? Само че по-лесно е да бръкнеш в джоба на хората, да съдереш още кожи от гърба им и като Кашпировски да ги убеждаваш колко добре живеят, докато си правиш каквото искаш с парите им.

Не е тайна, че от времето на Дянков насам България се докара до първото място в ЕС по бедност, но бидейки най-бедната, е отличник по нисък процент разпределение на средства от БВП за публични нужди. Ала неолибералните политики дотолкова се вкорениха у нас, че вече никой не поглежда как изглеждаме сред останалите. Според последните данни на Eurostat, страните в ЕС харчат за публични нужди средно 46% от БВП. Първенец от години е Франция - с 56,1%, следвана от Финландия, Белгия, Швеция. България е сред фискалните първенци и правителството планира за 2019 г. публичните разходи да са 38,2% от БВП, а през 2021 г. да спаднат до 35,8%. По-малко в момента преразпределят от БВП само Литва, Румъния и Ирландия. Проста сметка показва, че ако не сме толкова послушни и ревностни в изпълнението на чиновническите директиви за бюджетните рамки и публичните ни разходи като процент от БВП бяха поне на средното ниво в ЕС, бихме имали допълнително над 8 млрд. лв. за догонващо осигуряване на недофинансираните ни публични сектори. 

Стъпвайки на тази база, можем да погледнем разпределението на държавния бюджет по функции. Ще сложа акцент върху 

разходите за средното образование

понеже правителството на Борисов тръби всекидневно, че този сектор за него е водещ национален приоритет. Само че водещият приоритет е четвърти по разходи за 2019 г. - след социалните плащания, икономическите фондове, здравеопазването и отново е след сектора отбрана и сигурност, в който България дава най-голям дял от БВП сред всички страни на ЕС (очевидно наливане на пари в неефективен ресор, като се знае състоянието, до което са докарани у нас армия, въоръжени сили, МВР и пр.). Та, за образование идната година България ще инвестира 4,2 млрд. лв. - с 363,2 млн. лв. повече от тази година. Забележете обаче - увеличението е заради планирания по-висок БВП, а като процент от него средствата си 

остават замразени на срамното ниво от 3,6% от БВП

Именно това е показателят, по който в света се отчита отношението на държавите към сектора. Срамно е, защото в ЕС единствено Ирландия инвестира по-малко за образование, а средно в Евросъюза държавите в момента дават 4,7% от БВП.          

Освен това, от предвидените 363,2 млн. лв. повече, 330 млн. лв. са за повишението на учителските заплати, което е добра стъпка и в правилната посока, но е на парче и създава силен дисбаланс със заплатите във висшето образование и науката. А всъщност за дейности в училищата остават само едни 30-ина млн. лв. повече от тази година. За националните образователни програми парите от централния бюджет се увеличават с около 17 млн. лв. Но пък намаляват европарите (ще са 87,3 млн.) и МОН си признава, че едва през 2019 г. ще стартират две от частите на програмата "Наука и образование за интелигентен растеж" - в предпоследната година от 7-годишния срок на програмата! Както знаем, причината е една единствена - нарушенията и грешките в министерството по управлението на тази програма от 2016 г. досега. Накратко казано, кърпи се на парче, без да има виждане за трайно финансово развитие на сектора. 

Така че теменужените очила, през които МОН гледа току-що оповестения 

Доклад на ЕК за образованието

в България през 2018 г., са малко нещо преждевременни. Защото, освен че изрежда какви идеи има властта за промени в образованието, докладът сочи твърде мрачна картина. У нас казваме, били намалели рано напускащите училището деца, но всъщност с 12,7% от учениците при средно 8,9% в ЕС сме на четвърто място отзад напред по отпадащи ученици (след Естония, Малта и Румъния). По дял на слабообразованите ученици (30%) България е първа в ЕС, където процентът на слабаците е наполовина - 15% средно. Да не говорим, че 41,5% от българските ученици не разбират това, което четат, и делът им се увеличава при средно 19,1% от връстниците им в ЕС. В природните науки функционално неграмотни са 37,9% от децата у нас (средно 20,6% в ЕС). В математиката имаме известно подобрение, но и тук с 42,1% зле образовани ученици (22,2% в ЕС) децата ни са последни по знания. Само 2,3% от възрастните у нас пък продължават обучението си, докато в ЕС делът им е 10,9%, сочи докладът на ЕК.

И как няма да не е така при този нисък процент, с който финансираме образованието! Оказва се, че държавните разходи за един ученик у нас са 26,5% от БВП на глава на населението - близо три пъти под средния процент в Евросъюза. А и едрият бизнес в България дава за образование най-малко в ЕС. Четвърти от края на класацията сме по разходи за предучилищното образование. А от инвестициите в сектора около 75% отиват за заплати, т.е. изоставането във финансирането на образователните дейности е драстично! Ето такива неща казва цитираният Доклад на ЕК за образованието и обучението през 2018 г. Дотук е докарана системата, която през 1990 г. бе определяна като еталон за Европа. Не виждам особен повод за хвалби.

 Образованието в % от БВП (млн. в.)

БВП Образование %

2008 г. 61 711 2 607,7 4,2       

2018 г. 105 609 3 840,2 3,6

2019 г. 116 412 4 203,4 3,6